Къде всъщност е границата между това да отгледаме уверено дете и в същото време да не прекаляваме с хвалбите и грижите при възпитанието му? Трудната задача да се постигне този баланс се пада именно на родителя, който трябва да съумее да е достатъчно авторитетен и същевременно да покаже на детето, че то е подкрепяно и обичано. Как бихме могли да постигнем това?
Избягвайте да използвате изрази, включващи „Най”
Изрази от типа „ти си най-красивото дете”, „ти си най-умното”, „най-талантливото” и т.н. не изграждат здравословно самочувствие у малчуганите, а напротив. Няма нищо лошо да кажете на детето си, че го смятате за умно и талантливо, но нека това не бъде чрез съпоставка с останалите деца. Ако детето чува постоянно, че е по-добро от другите, това му създава усещане, че няма накъде повече да се развива, колкото и да се старае, и че превъзхожда всички около него.
Не прекалявайте с грижите и помнете, че детето е отделна личност
Има много майки, които се посвещават изцяло на децата си и до такава степен грижата за тях става водеща, че забравят, че са отделни личности, които трябва да водят свой собствен живот. След време това може да рефлектира върху характера на детето и неговата самооценка. Възможно е то да се превърне в несамостоятелен индивид, който е свикнал винаги да има на кого да разчита и да не успява да се справи дори и с най-малката трудност. Или пък да очаква от всички останали да се грижат за него и да се съобразяват с неговите приоритети и нужди.
Покажете му, че го обичате, без да го защитавайте на всяка цена
Ако например детето има конфликт в училище, не вдигайте скандал пред него, с който да демонстрирате, че сте готови на всичко, за да го защитите, независимо дали е право или не. Вместо това се опитайте да разрешите спора с мирни средства, а ако се налага да се намесите, направете го тактично. Ако детето ви израсне с усещането, че каквото и да направи, ще получава подкрепа и винаги ще му се спестяват забележките, това често води до превръщането му в егоистичен възрастен, който често изпада в конгликтни ситуации.
Не прехвърляйте своите нереализирани амбиции върху детето
Всички сме виждали свръхамбициозни родители, които се опитват да осъществят своите професионалните или лични желания чрез децата си. Например майка, която е искала да стане модел, непрекъснато записва дъщеря си на всевъзможни конкурси, без дори да се замисли дали детето има желание или данни за подобни занимания. Или пък баща, който е професионален спортист и е твърдо решен детето му да последва неговия път. Понякога това кара децата да се чувстват подтиснати, да се превръщат в сянка на своите родители и да са лишени от правото на свои собствени цели и мечти.
