Бебето ви на 8 седмици

Вижте седмица 9

Тази седмица бебето ви:

Обича лицето ви

През осмата седмица изведнъж ще откриете, че сте се сдобили с фен! Ако обърнете внимание малко повече, ще забележите, че очите на бебето ви следят където и да отидете. Всъщност неговата любима играчка е именно лицето ви, така че колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-бързо то се учи как да комуникира със света около него.

На тази възраст бебето ви наблюдава много внимателно и в отговор прави подобни изражения със собственото си личице. Можете да го окуражите в тези първи опити, като говорите с изразително лице, слушате внимателно и награждавате усилията му с похвали и пляскане с ръце.

Емоционалното развитие на бебето:

Между 4 – 8 седмици наблюдава лицето ви, когато говорите с него.
Между 5 – 7 седмици започва да ви се усмихва с истински (контролирани) усмивки
До 3-тия месец вече може да се смее.

Как да стимулираме социалното и емоционалното поведение:

Правете физиономии заедно с бебето. В първите дни лицето ви е любимата бебешка „играчка”, така че бъдете колкото можете по-изразителни и се доближавайте по-близо, за да може бебето да вижда по-ясно чертите ви.
Бъдете добра публика – отвръщайте с усмивки, говорене, смях. Колкото повече положителни реакции получава бебето, толкова по-често ще прави любимия си номер отново и отново!

Признаци, които показват някакъв проблем в развитието:

До 8-мата седмица бебето не е започнало да се усмихва и да общува по този начин с вас
До 2-3-тата седмица не наблюдава лицето ви и тези на другите наоколо
До 2-3-тата седмица не гледа лицето, когато му се говори.

Все пак не забравяйте, че децата се развиват с различна скорост. Възможно е вашето бебе да придобива различните си умения не точно по същото време като тези около него. Но ако се притеснявате за развитието, потърсете съвет или се консултирайте с педиатъра си и не бързайте в изводите.

Гореща тема:

Имунизацията

Първите инжекции на имунизация се дават именно през осмата седмица. Тази първа ваксина е началото на една дълга поредица инжекции, които след приключването на пълния брой, би трябвало да предпазват от един дълъг списък потенциално опасни, но често срещани животозастрашаващи болести като хепатит Б, тетанус и магарешка кашлица.

Но вие можете да изберете да не имунизирате детето си. За препоръчване е първо да обсъдите тази възможност с педиатъра си или лекуващия си лекар, тъй като този ваш избор може да има решаващо въздействие върху бъдещето на бебето. От това зависи в кое учебно заведение ще пратите после детето, различни плащания на държавата като детски надбавки и, разбира се, потенциални здравни рискове.

Факти за ваксините

Ваксините не са сигурни. За противниците на имунизацията един от главните аргументи против е, че ваксините причиняват вреда без значение дали предпазват от болести или не. Фактически няма биологичен продукт, който да се счита за 100% сигурен. Разбира се, всички ваксини трябва да минат задължителните проби за качество, сигурност и ефикасност, преди да бъдат пуснати на пазара.
Инфекциозните болести не са сериозни и са нормална част от растежа. Някои родители вярват, че болестите, които могат да бъдат предотвратени от ваксината, не причиняват сериозни заболявания и всъщност са нормална част от растежа на детето. Статистиката показва обаче, че има случаи на детска смъртност, причинени от заболявания, които е можело да бъдат избегнати чрез ваксина, като: хепатит Б, грипни вируси, дифтерия, заушка, тетанус.
Не имунизацията, а подобрените условия на живот са намалили случаите на инфекциозни заболявания. Често се споменава, че не имунизацията, а други фактори са причина за намалелите случаи на инфекциозни заболявания. Има много причини, поради които това е станало и, да, подобреният жизнен стандарт е един от тях. Но също така е вярно, че ваксината играе значителна роля за това. Заушката и коклюшът, например, се разпространяват чрез кашляне и кихане и атаката на вирусите е почти 100%, без значение какво е нивото на чистота и на жизнен стандарт. Детският паралич се причинява от чревен вирус, който се разпространява по-лесно в условията на ниска хигиена, но същевременно са регистрирани епидемии в страни като Холандия, Финландия и Израел, всички от които са с много висок стандарт на хигиенни условия. Всички болести, предотвратими с ваксини, са намалели драстично след въвеждането на съответната ваксина.
Ваксините не вършат работа, защото и след имунизация някои деца се разболяват. Някои смятат, че след като има случаи на деца, които се инфектират от болести и след ваксинация, значи няма смисъл от ваксините. И докато е вярно, че няма ваксина, която да е 100% ефективна, така и има връзка между броя на ваксинирани деца, ефективността на ваксината и броят на неефективността на ваксината. Например, заушката атакува 100% от неимунизираното население, но там, където има ваксина, 95% няма да се заразят от болестта, ако са изложени на риск.
Ваксинацията дифтеткок (против дифтерия, тетанус и коклюш) има странични ефекти, измежду които увреждане на мозъка. Тази ваксинация съдържа материал, който произвежда имунитет срещу тези три заболявания. През 70-те години наистина е имало диспут, че частта, която се отнася до коклюша, може да увреди мозъка и да предизвика енцефалопатия, но в резултат на продължителни и задълбочени научни изследвания вече е доказано, че такъв риск не съществува. Но, ако не имунизирате детето си срещу коклюш, това би довело до увреждане в резултат на болестта, ако тя се прихване.
Ваксините причиняват болестите, които уж трябва да предотвратяват. MMR ваксината (срещу морбили, заушки, рубеола) е „жива”, което означава, че тя демонстрира симптоми на болестите, срещу които работи. Но тези симптоми не носят зараза и не са част от самата болест. В някои много крайни случаи оралната ваксина срещу детски паралич може да доведе до парализа, като вероятността е 1 на 2,5 милиона.
Ваксините потискат имунната система. Спорно е дали това е така. Единственият път, в който е наблюдавано това, е в случаи на много висока доза ваксина срещи заушка. Няма други ситуации, при които това да се е случвало.
Добавките във ваксините са токсични. Веществата като формалдехид (който се използва в някои от ваксините), тиомерсал (който е консервант в някои ваксини) и алуминий са добавки, които удължават ефикасността на самата ваксина. Те са тествани и окачествени като необходими.
Ваксините са причина за СВДС (Синдрома на внезапната детска смъртност). Мнозинството хора смятат, че ваксините са причина за СВДС, тъй като пропорцията на деца, които са починали, са били наскоро имунизирани. Няма връзка между двата факта, освен че децата се имунизират на всеки два месеца през първите шест, а бебетата са най-податливи на СВДС именно тогава.
ММR ваксината причинява инфекция на червата и аутизъм. Това предположение води началото си от 1998 г., когато е било проведено изследване, фокусиращо се върху намалената приемливост на витамини и минерали поради възпаление на червата при децата и водеща до нарушения в развитието включително аутизъм. От същата година насам се водят постоянни изследвания и първоначалните резултати се оказват напълно нереални с днешна дата. След проучване, направено с 6 100 френски ученици, заключенията показват, че няма пряка връзка между ММR ваксината и инфекцията на червата и аутизма.
Ваксината срещу хепатит Б причинява множествена склероза (МС). Този дебат се появява след проучване отново във Франция, според което се наблюдават няколко случая на връзка между множествена склероза и ваксинация срещу хепатит Б. След приключване на изследването и анализ на резултатите, става ясно, че случаите на множествена склероза сред ваксинираните всъщност попада в рамките на нормалния процент заболеваемост за всички хора. Масовите имунизации срещу този вид хепатит в Нова Зеландия, Тайван и Аляска не показват връзка със заболявания от рода на МС.
Ваксините се култивират върху клетъчни тъкани на абортирани зародиши. Докато бактериите могат да се самовъзпроизвеждат, вирусите са паразити, които съществуват, като непрекъснато нападат други клетки. Повечето вируси са специфични спрямо видовете клетки, в които живеят, и затова могат да бъдат превърнати във ваксина само използвайки тези определени клетки. Рубеолата може да живее само в човешки клетки и затова частта, която отговаря за рубеолата в ММR ваксината, е адаптирана за човешка клетъчна култура. Тази култура първоначално е разработена от белодробна тъкан на абортиран зародиш в 3-ти гестационен месец през 1966г. Оттогава не се добавя нова тъкан и след 30 години тези клетки вече не приличат на оригиналните. С една дума, ваксината срещу рубеола не е използвала друг вид тъкан за производство или изследвания. Ваксината срещу варицела също е отгледана върху човешка тъкан, която е взета първоначално от човешки зародиш, а вирусът, който се използва за нея, е взет от момче, заразено с болестта преди много години.
Имунизацията е противоестествена. Ваксинирането предоставя същото излагане на болести като инфекциите, но без самото заболяване, така че отхвърлянето на ваксините поради „противоестественост” просто нямат логика. Чрез имунизацията имунната система на тялото започва да работи по напълно естествен начин, така както се предполага, че е неговият замисъл. Да чакате за „естествено” излагане на болести по никакъв начин не прави системата по-силна или по-добра.
Използване на хомеопатични ваксини. Все още няма достатъчно изследвания, които да доказват, че хомеопатичните ваксини са по-добри или ефективни от стандартните.

Помнете! Само защото болести като заушката или магарешката кашлица са почти изчезнали в днешни дни, не мислете, че не са опасни. Тези заболявания са редки, но изключително тежки.

Подготовка за имунизацията

В наши дни всички ваксини се поставят чрез инжектиране, така че е нормално да се подготвите за няколко сълзи, пролети в кабинета на лекуващия педиатър. Разбира се, те могат и да са вашите!

Повечето педиатри препоръчват да дадете доза парацетамол на бебчето преди часа ви, за да облекчите болката, но за повечето бебета така или иначе сълзите траят точно докато се слага инжекцията. Някои бебета също така могат да са неспокойни и раздразнителни до 24 часа след това, така че се уверете, че и денят след ваксинацията е специален ден за вас и бебето.

Още за развитието на бебето

С една дума – бързо. Отсега нататък ще наддава по 1 кг. на месец. Бебето ви става и по-силно. Все още не може да задържа главата си стабилно, но сигурно сте забелязала, че го прави за няколко секунди. Може да фокусира погледа си на разстояние по-голямо от 20 см. и да проследява движещи се обекти. Способността да „забелязва“ собствената си ръка е първата стъпка към умението да се протяга и да сграбчва предмети. Бебето ви може да различава познати гласове сред други и се превръща в по-добър слушател. Забележете се как се озърта да види откъде идват познатите звуци.

Какво се случва с вас: Превръщате се в уверен родител

Чувствате се по-уверена в способността си да се грижите за бебето си, въпреки че вероятно сте много уморена и ви се иска да не се налага да ставате през нощта, за да кърмите. Опитайте се и вие да спите през деня, когато бебето ви спи, дори да трябва да помолите приятелка да дойде да се грижи за по-голямото ви дете. Кърменето, сменянето на пелените и къпането не представляват никаква трудност за вас, но все пак отнемат повечето от времето ви. Една позитивна промяна е, че бебето ви показва, че обича компанията ви и ви възнаграждава с грейнали усмивки.

От родители за родители: Наемете някой да ви помага

„Наемете детето тийнейджър на някоя приятелка да ви помага от време навреме. Не е задължително да е само когато трябва да излезете. Когато имате помощник вкъщи, можете да си позволите да почетете, да вземете вана, да свършите някои дребни неща“.