Бебетата се раждат преди да са готови

baby_mother_skin_noses

Съвременната биология отдавна е установила, че бебетата на хората се раждат по-рано отколкото трябва, доста преди да са готови да оцелеят самостоятелно (за разлика от животните) и това се дължи на факта, че тазът на жената не би могъл да износи по-дълга бременност нито да роди по-голямо бебе. Учените са установили, че бебетата биха оставали значително по-дълго в майчиниата утроба, ако не бяха ограниченията на женския таз.

“Тазът на хората е сравнително тесен, което ни позволява да стоим прави.” обяснява Лис Елиът, специалист по нервната система и развитие и автор на книгата „What’s Going on in There? How the Brain and Mind Develop in the First Five Years of Life“ („Какво се случва тук? Как мозъкът и умът се развиват през първите 5 години от живота“, Bantam, 2000). За да може да премине през таза на майката, бебето се ражда с мозък, чиито размер представлява ¼ от този на възрастен индивид.

На практика, някои педиатри наричат първите 3 месеца от живота на бебето, четвърти триместър на бременността, за да покажат колко незрели и неспособни да оцелеят самостоятелно са човешките бебета. Първата осъзната, т. нар. „социална“, усмивка се появява едва около 10-14 седмица, а първите знаци на привързаност започват да се проявяват около 5-ия месец на бебето. При животните тези поведенчески изяви се появяват доста по-рано.

Еволюционните биолози имат теория, че новородените бебета нямат никакви социални умения, заради което природата им е дала плача – силен дразнител за възрастните индивиди. Именно благодарение на него, бебетата оцеляват – защото плачът им кара възрастните да му обърнат внимание, за да прекратят нетърпимия за тях звук. От друга страна, ако те не могат да успокоят бебето и то продължава да плаче дълго време (както в случаите, в които то е болно и не би могло да оцелее дълго), именно дразнещият плач помага на възрастните индивиди да успеят да се разделят с бебето, без да страдат прекалено силно.

Отговорът на родителите помага на бебешкия мозък да се развие.

Бебешкият мозък е еволюирал така, че да може да се възползва от подкрепата и отклика на възрастните индивиди, за да се развива. Префронталният кортекс на новородените – онази част от мозъка, която отговаря за емоционалното развитие, концентрацията или т. нар. изпълнителна част на мозъка – няма голям контрол върху поведението, затова притесненията ни да наложим дисциплина от рано или тревогите да не разглезим бебето си с гушкане, са напълно безпочвени в този момент. На този етап бебетата научават за глада, самотата, дискомфорта и умората – и какво означава тези усещания да бъдат облекчени чрез отклика на някой възрастен. Възрастните, които се грижат за бебето в този момент би трябвало да отговарят на всички нужди на бебето си, за да му помогнат да се развива и да се чувства добре.

Не че можем да спрем бебето да плаче винаги. На практика, всички бебета плачат, без значение колко сме отзивчиви. Това се случва за първи път около 46 седмица (повечето бебета се раждат между 38 и 42 седмица).

Експерти, като невроантропологът и автор на книгата „Еволюцията на детството“ (“The Evolution of Childhood”, Belknap, 2010) Мелвин Конър, мислят, че някои от първоначалните пристъпи на плач се случват точно в периода на зачеване на бебето, без значение от това кога то се е появило на бял свят. Ето защо, бебе родено в 34 седмица от бременността, плаче най-силно, когато е на 12 седмици, докато бебета, които са се родили в 40 седмица имат пик на плача на около 6 седмици.

Смешните муцунки и звуци са важни

Когато бебетата имитират изражението на лицето на възрастните около тях, това им позволява да усетят и емоциите, които стоят зад тези изражения. Това позволява на бебетата да разберат емоциите и частично да ги изпитат, което на по-късен етап им помага да развият своята емпатия и съпричастност към чувствата на останалите. Ето защо, родителите на подсъзнателно ниво се стремят да засилват изразителността на мимиките си – за да помогнат на децата си да разберат по-добре различните емоции. Това е много съществена част от развитието на бебето.

baby_mother_bed_breastfeed

Мозъкът на бебето еволюира със скоростта на светлината

Мозъкът на новороденото не е много по-различен като етап на развитие от този на маймуните или на неандерталците. Това означава, че е доста далеч от етапа на развитие, който е достигнал мозъка на възрастните индивиди.

След раждането, той започва да расте много бързо. Когато правим приготовления за първия рожден ден на детето, мозъкът му вече е достигнал 60 % от масата, която ще има, като възрастен. В детската градина децата имат мозък, достъгнал пълния си размер, но продължаващ да се развива. Учените твърдят, че мозъкът всъщност никога не спира да се развива – за добро или зло.

Някои учени смятат, че промените, през които преминава човешкият мозък от раждането до края на живота повтарят развитието на мозъка през милионите години еволюция на човека.

Фенер vs. познание

Мозъкът на бебетата има много повече нервни връзки отколкото мозъка на възрастните. Също така имат по-малко инхибиторни невротрансмитери. Резултатът от това е, че възприемат реалността много по-дифузно (по-слабо фокусирано) от възрастните. Те разбират смътно почти всичко, което се случва наоколо – което доста добър вариант на изучаване на средата, при положение, че не знаят почти нищо за нея. Учените сравняват мозъка на бебето с фенер, разпръскващ светлина в стаята, а този на възрастните – със светкавица – целенасочено фокусиран върху някакъв обект и неспособен да забeлежи периферните обекти.

С порастването мозъкът на бебетата преминава през на съкращения, след които нервните връзки стават доста по-стратегически подредени, спрямо опита, който са добили дотук. Това им помага да подредят познанията си, но и прави иновацията малко по-трудна. От друга страна, ги кара да се опитат да покрият лицето си със спаначено пюре, за да разберат какво става след това.

Креативните хора, казват учените, са тези, които са успели по някакъв начин да запазят начина си на мислене от детството.

Детското бърборене е знак за придобити знания

Дори и с „фенерното“ си учене, децата успяват да се фокусират дори и за малко върху опредлени обекти. И когато това стане, обикновено издават звук, който издава интереса им. Бебешкото говорене е акустичната версия на сбръчканите вежди, казват учените – ясен знак, че бебето учи. Амбиционзите родители искат винаги да „чуят“ нещо, но единственото нещо, което кара бебетата ни да стават все по-умни е, когато им говорим.

Всъщност, съвсем не случайно думата „бебе“ се повтаря в почти всички езици и идва от бебешкия говор, или онова „ба-ба-ба“, което ни кара да се разтопим от щастие.

Да не прекаляваме

Някои родители приемат тези съвети прекалено амбиционзо и отиват твърде далече в това да откликват на децата си, да им говорят и отвръщат всеки път, когато бебето каже нещо. Бебетата изучват света постоянно и пстоянно надграждат познанията си. Те няма да забравят наученото още първия път, когато пропуснем да отговорим на тяхното „ба“ с наше „ба“.

Когато действат инстинктивно, родителите отговарят на 50-60% от звуците на бебето си. Учените са установили, че бебето развива езиковите си умения, когато отговаряме на 80 % от звуците му. Ако отговаряме повече от това, ученето намалява.

Видео игрите и dvd-тата не помагат

Когато плаче бебето използва познатите звуци на майчиния си език. Социалната му комуникация е съществено важна за способността му да научи един език.

“Бебетата разделят света на нещата, които им откликват и на онези, които не откликват“, обясняват учените. Нещата, които не реагират, не ги учат. Записите на видеофилм, филмчетата и песничките не откликват на бебетата, затова и са неефективни за обучението им.

Ако искате да помогнете на бебето да бъде умно, изхвърлете всички дискове, касети и записи и започнете да си играете с него.

baby_father_sleep_smile

Мозъкът на бебето може да се претовари

Нуждата на бебето за внимание не означава да го стимулирате непрекъснато по цял ден и цяла нощ.

Бебетата могат да се концентрират върху нещо за кратко и затова много лесно можете да ги затрупате с много излишна информация. Ето защо, понякога на тях им е достатъчно просто да сте до тях, за да ги успокоите. Можете да го направите като светвате и загасвате лампите или си играете с непрекъснатото шаващите крачета и ръчички, за да му помогнете да ги забележи и да започне да ги движи целенасочено. Способността да се успокоява, но и да спи, е особено важна за бебето, за да се развива.

Скъпоценно и нечуващо?

Бебетата не чуват много добре, ето защо техният собствен плач не ги притеснява толкова колкото притеснява нас.

Като цяло, бебетата не могат да различават гласове в далечината така както ние възрастните можем. Тази недоразвитост на слуха им помага да спят спокойно, когато наоколо има много шумно говорещи хора или работи прахосмукачка.

Поради същата причина, постоянно работещата музика или телевизор, могат да затруднят бебето да различава гласовете около него и да запомнят думи и фрази.

Те се нуждаят от нещо повече от мама и тати

Докато родителите обръщат повече внимание на връзката родители-бебе, науката доказва, че децата имат нужда от нещо много повече. Децата, които се справят най-добре в училище, са тези, които са прекарвали повече време с различни хора – детегледачи, баби и дядовци, мама и тати, братовчеди или леля…

Времето, прекарано с други хора, помага на децата да „разчетат“ по-различните физиономии на лицата и да разширят способността си да опознават и приемат останалите.

Бебетата използват системата на възрастните да дешифрират израженията на останалите хора и емоциите, които се крият зад тях и го правят добре още на възраст 7 месеца, казват учените.

Статията е преведена от: www.livescience.com

Подобни статии:

Как да разговаряме с бебето