Бебе в огледалото: забавни начини за опознаване и учене

Бебетата са изумителни същества! Те опознават заобикалящия ги свят чрез преживяване и опит, но как опознават самите себе си?

„Огледални стадии“

Често родителите предлагат на бебето различни играчки, дрънкалки и залъгалки. Изключително привлекателни за него постепенно стават тези, в които то може да види собственото си отражение.

Според детските психолози физическият Аз – образ включва различни аспекти, като най-рано бебето придобива знания за собственото си тяло, за действията, които може да извършва с различните му части, за разположението им и за външността си.

Как обаче това се случва във времето?

До третия-четвъртия месец кърмачето не се интересува от предмети с отразителна повърхност и не търси собственото си отражение. След шестмесечна възраст то бива привлечено от огледалото, но все още не разбира чие е изображението в него, не разбира своята уникалност, която го разграничава от другите и от заобикалящата го среда. Едва към първата година малкото дете започва да възприема отражението в огледалните повърхности като своето собствено отражение, а не като странен негов двойник. След проведено изследване психолози установяват, че по-голяма част от 18 -24 месечните деца разпознават себе си и реагират на промени във външността им т.е. в огледалния образ те разпознават собствения си образ без да чувстват изображението „чуждо“. Така например ако многократно слагате на малката си дъщеричка фибички на косата, а тя ги открива с ръка и ги маха целенасочено когато се огледа, можете да сте сигурни, че детето има вече представа за своя физически Аз-образ.

Забавления и учене пред огледалото

За да подпомогнат психическото развитие на своето бебе родителите могат да направят 5 интересни и забавни експерименти и игри у дома. Това от което се нуждаят е огледало, спокойно бебе и свободно време.

Бебе в огледалото – Това, което Ви е необходимо е по-голямо огледало, което да обхваща бебето в цял ръст. Бебето може да бъде поставено пред него седнало. В продължение на няколко минути то трябва да наблюдава и изучава изображението си, без да му се говори. Да протяга ръце, да се премества и да се усмихва като следи промените, които настъпват и с изображението отсреща. Оставете бебето ако се забавлява по-дълъг период от време, и започнете да му обяснявате какво се случва.
Пътънце от червило – На върха на нослето на детето поставете петънце, поиграйте с него на любима игра, за да отвлечете вниманието му и след това поставете детето пред огледалото. В случай, че детето докосне с пръст своето носле или Ви даде сигнал, че нещо не е наред, то значи че може да разпознае себе си в огледалото и да предприеме необходимите действия, за да коригира промяната, като махне петното.
Кой е това? – При тази игра майката поставя бебето пред огледалото и застава така, че да не се вижда отражението й. Оставя детето да се огледа и задава въпросът „Кой е това?“ и го посочете, като го докоснете например по коремчето. Веднага след това детето трябва да реагира като изрече своето име или местоимението „Аз“. В този случай детето прави връзка между собственото си отражение и въпроса, като ги обединява в една по-сложна връзка.
Изненада! – Оставете бебето пред огледалото и се отдалечете. Оставете му достатъчно време, за да разгледа и след това се приближете тихо зад гърба му. То ще види вашето отражение в огледалото. В случай, че бебето се обърне назад това е сигнал, че то разбира, че реални сте вие двамата , а не изображенията в огледалото. По същият начин можете да използвате и играчка, за да проверите дали бебето разбира за какво служи огледалото.
Снимка моля! – Детските психолози твърдят, че повечето от 18 месечните бебета могат да разпознаят себе си върху снимки, направени доста по-рано във времето. Те реагират с усмивка или с вълнение, когато видят изображение и на своите родители или братя/сестри.

Когато бебето е поставено пред огледалото Вие трябва да обясните на детето кои са частите на тялото му, за какво служат и е необходимо да сте безпогрешни. Необходимо е да обясните на детето, че изображението в огледалото не е истинско и това не е реално „бебе – двойник“, защото бебето все още не може да направи разликата между реално и нереално.

По-малките бебета дори се опитват да общуват с „бебето отсреща“ – гукат, смеят се, изпращат му целувки и очакват отговор. Често дори се разочароват и ядосват когато не получат такъв. В тези случай, независимо колко е голямо детето, трябва да му бъде обяснявано, многократно дори, че огледалното изображение е неговото отражение: „Това е твоето носле/нослето на Петко.“ /посочете нослето на детето/, а „Това е отражението на твоето носле в огледалото.“ /посочете нослето в огледалото/. Така в първият случай детето ще чуе думите Ви и ще усети докосването Ви, което ще даде сигнал на бебешкия мозък, че е то реално, а бебето отсреща – не и няма да усети нищо, когато докоснете отражението.

Защо е важно детето да разпознава себе си?

Опознаването на собственото тяло и на неговите възможности е в основата на съмоконтрола, самооценката и самоуважението. Първоначално бебето се стреми да овладее реакциите на своето тяло и да ги направи целенасочени и контролирани. Постепенно то придобива самоувереност, че може да борави с предметите и играчките, както то желае. И ако детето можеше и имаше езиковия запас да отговори на въпроса „Кой съм аз?“, то то би отговорило с „Аз имам силите и възможностите да виждам, дишам, хващам, хвърлям, ставам, сядам… т.е. аз мога да контролирам собственото си тяло!“ .

Този материал е специално подготвен за Първите седем от Теодора Пампулова, детски психолог и координатор на дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона.