Бащите през вековете

Бащинството се е променяло с времето и не винаги е било такова, каквото сме мислели. Адриен Бърджес разказва как бащинството се е влияело от културата и икономиката (главно в Северна Европа) и как и в днешно време продължават да се оформят „новите“ бащи.

Бащите ловци и събирачи

Склонни сме да вярваме, че в примитивните общества мъжете и бащите са ловували на големи разстояния от дома и дълго са отсъствали, докато майките и бабите са се грижели за прехраната на местно ниво и са отглеждали децата.
Това е било вярно само за една малка част от племената, докато в повечето общества бащите са присъствали активно в голяма част или през цялото време. В някои от племената и двата пола са ловували и са се хранили заедно на местно ниво и там често се е развивала култура на гордост сред мъжете, че те са близо до децата си.
В примитивните общества е опасно за бебетата да пълзят или обикалят наоколо (огнища, камъни или черна земя, смъртоносни насекоми и влечуги), така че те трябва да бъдат носени през повечето време. Знаем, че бащите са го правили и продължават да го правят в някои общества и вероятно са го правили и го правят през голяма част от времето.
В някои общества – предимно от типа на воюващите – има силен културен натиск към мъжете да НЕ се включват в дейности, свързани с бебета и малки деца; в други общества обаче изобщо не е така.

Бащите от прединдустриалната епоха

Когато християнството и по-късно рационализмът се разпространили в Европа, бащите били поучавани да са глава на семейството и да не се привързват към децата. Въпреки това много бащи не следвали тези наставления и картината в семейството била различна.
В северна Европа (за разлика от Средиземноморието и други части на света) бащите отдавна са основни партньори в родителстването. Това е било така, защото: големите разширени семейства, където всички живеят заедно на едно място, не били често срещани до края на 19 век; бабите и дядовците често умирали преди да се родят внуците им; семействата много се местели из страната и взаимоотношенията в местните общности често се разпадали.
Жените често са работили в търговията (тъкачество, пивоварство) и има доказателства, че дори много образовани мъже са се грижили за децата и домакинството, за да могат жените им да работят.

Като пример за типична „мъжка грижа“ за децата – вижте тази детска приспивна песен (написана през 1805)

Тихо, мое бебе
Лежи кротко с твоя татко,
че твоята майка отиде на мелницата
Да смеле малко зърно, хляб да направи
О, мое скъпо бебче, лежи тихо!

Селският живот се ръководел от дневната светлина. През зимата бащите отсъствали от вкъщи само за няколко часа през светлата част на деня. През лятото често цялото семейство работело на полето. Така че и през зимата, и през лятото много бащи са били с децата през повечето време.
Дори в заможните семейства децата често са спели в стая заедно с родителите си – типичните „детски стаи на тавана“ се появяват в архитектурата чак към края на 19 век.
Попечителството над децата при развод или раздяла най-често е било давано на бащите, а тъй като 8% от майките са умирали при раждането, самотните татковци са били много повече от самотните майки. Между 1599г. -1811г. приблизително 24,1% от децата са живеели само с бащите си, докато в днешни дни процентът е 1,3 %.

Бащите от индустриалната епоха

С развитието на индустрията във Великобритания в някои области майки и деца работели във фабриките, а бащите гледали малките деца вкъщи. На по-късен етап най-важната промяна за бащите била, че започнали да работят далеч от вкъщи, понякога дори на голямо разстояние.

През 20 век тази тенденция продължила и все повече бащи пътували дълго от и до работното си място.
Жените започнали да изпълняват все повече „традиционно“ бащински ангажименти – като образованието на децата. Бащите не само че започнали да прекарват по-малко време с децата си, но и постепенно загубили уменията си, свързани с грижата и образованието. Империализмът и постоянните войни, включително първата и втората световна война, поставили мъжете в ситуация да са в армията или да са в постоянно очакване да бъдат мобилизирани и да са готови да напуснат семейството при повикване. Много деца загубили бащите си, а много завърнали се от войните бащи не споделяли своите преживявания. Взаимоотношенията и общуването с децата страдали от този факт.

Бащите на 21 век

С успехите и постиженията на жените на работа, във въоръжените сили и в политиката, половите роли стават достъпни за всички и мъжете също започват да се гордеят със своето участие вкъщи и да искат да поемат повече ангажименти.
Свободното време на мъжете също така се увеличава и то основно прекарвано вкъщи, отколкото извън къщи – така домът вече не е основно женска територия.
Увеличаването на възможностите за работа от вкъщи и гъвкаво работно време позволява на част от бащите да прекарват повече време с децата, дори при пълно работно време. В някои области, също като по времето на ранната индустриална революция, има повече работни места за жени, отколкото за мъже; а в някои семейства жените имат по-висок доход от мъжете, така че броят на бащите вкъщи се увеличава.
По-големите деца живеят отделно и често далеч от родителите си, така че бащите имат ключова роля заедно с майката при отглеждането на по-малките деца. Появата на ‘новите бащи’ – в смисъл на бащи, които прекарват повече време в грижа за бебета и по-малки деца – е все по-видима и по-често срещана. Но през всички епохи винаги е имало такива много ангажирани и включени бащи, които наричаме „новите бащи“!