“Аз това няма да го ям!!!”

С какво да си нахраня децата?!?

Не бързайте да ме съжалявате, не са останали гладни. Друга ми е мисълта. Как да нахраниш три деца, които никога не са на едно мнение. Да сготвиш за всички е почти невъзможно, а да направиш ресторант в кухнята си – съвсем! Единият никога не е гладен, другите двама могат да ядат денонощно. Особено малката, но и големият не лъже. Менюто ми е ограничено, не само заради финанси, а заради фасони. Но то и черен хайвер и рийбай стек да им сервирам винаги ще чуя поне едно: “Това не го обичам”. Ама от къде знаеш, че не го обичаш. Следва кратък поглед, повдигане на рамене и едно: “Еми, не знам”.

Баба им страда, много. Гладни стоели децата. Как гладни като цял ден нещо мелят. Но нещото трябва да е различно за всеки. Сигурно всяка майка ще ме разбере какво се опитвам да кажа. А аз обичам да готвя, знаете ли само колко рецепти имам. Но какво като ги имам. Показвам им на снимки какво искам да сготвя, надявам се вкусната (поне за мен картинка) да възпроизведе необходимия възторг. Надеждите си отиват с поредното: “Аз това няма да го ям!!!” И пак питам – защо???

Виж, сандвичи и сладки неща са любими на всички (на средния не много), но имам консенсус. И мусака. Как мразя вече мусака, само да знаете!!! Пробвала съм и онова: “Да яде каквото има или да стои гладно!” Стоят гладни малките инати.

Даже и случка имам (то аз винаги имам). Големият е танцьор в нашия ансамбъл. Добре се справя, талант, отвътре му идва. Но, за да танцуваш, трябват сили. И така, два дни у дома имаше някакви две сготвени неща. Хубави неща. Малките ядоха, той каза, че не обичал. А беее. До вчера ги ядеше, днес вече не ги обичаш. И не яде. Ама и аз нищо друго не му купих или направих. Мерихме си инатите. Той победи. Отиде на репетиция и припадна. От глад!!! Представяте ли си. Не ме осъждайте строго, бях длъжна да опитам.

Сега като няма “друго” всички ядат хляб. Да ядат. Каквото искат да ядат, само да не ми припадат. Малката пък става нервна и започва да се бие и да мята каквото й видят очите, средният заема мъченическа поза и казва: “Е, аз мога и гладен да стоя”, а на мен ми идва да …. Но само поемам дълбоко въздух и питам спокойно какво искат да ядат. И се започва – първо с Не знам, после, ако някой го осени гениалната мисъл за мусака, кюфтета или нещо с ориз ще има поне едно “Е, не”. Само по един въпрос винаги има консенсус – пица!!! Но да не си помислите, че и там ми е лесно. Пицата трябва да е домашна, от тестото до соса (очаквам скоро и филета и сирене да ме накарат да правя) и да има само три съставки – сещате се защо. Та, така оплаках се. Ако искате, споделете вашия опит, търся идея, която не ми е хрумнала още.

Съвет: Не им се връзвайте – човек все пак издържа до седмица без храна Усмихвайте се!

Автор: Маринела Георгиева

Вижте още от автора: