Аз съм копие на мама! Да? Не?!? Защо?

Щастлива съм, когато статиите ми предизвикват размисли у читателите!  Ето какви въпроси  задава една майка след прочитането на материала “Лак на три години? Никога!“

“Съгласна съм с размислите на майката в статията “Лак на три години? Никога!“, както и с вашите коментари и препоръки. Определено е проблем децата да се сравняват с вещите си. Дъщеря ми е на две и половина години, т.е. още не съм се сблъскала точно с тези проблеми. Предполагам, че няма да ми се размине. Моля ви за разяснение относно предупреждението, което правите за развиването на комплекс на Електра и носенето на еднакви дрехи на дъщерята  и майката. Половината ми гардероб е съобразен с този на дъщеря ми. Определено ни е ритуал, приятен и за двете, да си избираме дрехите сутрин. Няма тръшкане, буйстване и бавене, напротив! Тя толкова много обича да избира своя тоалет и после заедно да намираме същите дрехи в моя гардероб! Според мен това ѝ носи удоволствие и я учи на стил и усет за мода. От вашата статия излиза, че трябва да спра.”
А.Д., 32 г., майка на Кати 2.6 г.

Скъпи майки,

Отглеждането на дъщеря е истински приятно и сладко нещо, точно защото се усеща като грижа към “малката мен“.Не трябва да забравяме съществуването на тази наслада и е нужно да умеем да я държим под контрол.

Ще се стремя да обясня лесно и без сложни термини същината.

Безспорно времето между майка и дъщеря трябва да е достатъчно и да бъде качествено прекарано. Малкото момиче си създава първообраз на жената, с която по–късно ще се отъждестви, наблюдавайки майка си – в готвенето, в поддържането на дома, в грижата за себе си, в работата, в общуването с околните. Разбира се, когато детето има желание, трябва да бъде включвано в дейностите. Но тук основното участие на момичето е като наблюдател.

Стремежът на майката е нужно  да бъде насочен в това тя да прекарва време в света на детето си, а не да се опитва да извлече детето в света на възрастните жени. Да играе с дъщеря си, да рисува и твори с нея, но до толкова, че да подкрепя и да задава различни сюжети. Тук в играта водещата и контролиращата роля е на детето.

И така, двата важни компонента в отношенията майка-дъщеря, спомагащи за укрепването на спокойна момичешка психика са:

–момичето да наблюдава майка си – т.е. да наблюдава какво и как ще прави то, когато порасне;

– майката да прекарва време с дъщеря си под “контрола на момичето“ в неговия детски свят на игри, приятелства, творчество; избиране и подреждане на прекалено розови и блестящи дрехи и аксесоари.

Какво се случва докато децата играят и са в своя чаровен и невинен детски свят?

Играта е репетиция за истинския живот! Децата изпробват в безопасна среда или “във вакуум“ биха ли се справили с реалния живот. Това са всички игри на готвач, полицай, лекар, магазин, модно ревю, рязане, моделиране, рисуване, дърпане и строене. Детето спира да си играе, чак когато е натрупало достатъчно опит и психиката му казва: “Готов си за истинския живот. Стига толкова упражнения“

Много често се случва точно обратното – майките контролират игрите и творческите решения на дъщерите си, дават избор в типично женски ситуации, които всъщност не трябва да се случват в живота на малкото момиче. Те са все още прекалено сложни и непонятни.

Нека разгледаме ситуацията, в която момичето и майка му носят еднакви дрехи и аксесоари, ходят заедно на маникюр, имат еднакви прически, ходят заедно на спортни тренировки.

↪“Щом изглеждам като мама и ми се разрешава да правя същите неща, значи аз съм пораснала!“

Всъщност се отнема правото на “безопасна тренировка“ за реалния живот в бъдеще.  От психиката се изисква да “се държи като възрастна“, а тя все още не е натрупала достатъчно опит. Това води неминуемо до неосъзнато напрежение, раздразнителност и неспокойство. Детето е поставено в ситуация на разногласие: “Аз съм дете, но мама ми показва, че не съм. Имам нужда от игри, но май не трябва, защото съм пораснала.“

Всичко това, разбира се, се случва на ниво подсъзнание. На преден план тези момиченца са много изявени, “наперени“ (именно да се доказват в света на големите) и настояват всеки ден да са облечени като мама и да правят всичко като мама.  Може да са по-капризни, по-лесно да изпадат в сърдене. Някои държат всяко движение на майките си под контрол, което често се възприема за чаровно от околните. Предпочитана е компанията на възрастните. Търси се признанието на околните, че са големи и са “наравно с мама“

Ясно е, че крехката психика няма как да се справи с лекота с поставените трудни задачи. Неминуемо се стига и до друг аспект – на провал: “Аз не съм добра колкото мама. Никога няма да стана пълноценна жена.“

 Става така, че дрехите, които уж обединяват и уеднаквяват, водят до нездрава конкуренция и разминаване.

Разбира се другият момент за конкуренция е сърцето на бащата, в което така или иначе има запазено място за дъщеря му. Съществено е да се отбележи, че тази конкуренция не извира от детето. Тя идва като естествено следствие на майчиното позволение за еднаквост и равнопоставеност. С бащите си обикновено момиченцата “плуват в свои води“ и се справят лесно, бързо, не рядко – настъпателно и агресивно. А именно – мъжкото внимание да е изцяло за “малката принцеса“. А майката най-добре да влезе в ролята на “слугинята“ (това се постига с тръшкане, невероятни капризи и инат) .

Къде се крие опасността?

Родителите често припознават всички изброени прояви като “просто период“, “бебешки пубертет“, “невъзможните две (години)“, “ужасните три(години)“ и т.н.

Когато се изчерпа тяхното търпение да чакат отминаването на този “период“ обаче е прекалено късно. Момичето е пораснало и е усвоило още повече манипулации и за възрастните става най-лесно просто да се съобразяват. И отново се слагат „лицеприятни“ етикети – “тя е много наясно със себе си“, “тя е наистина с лидерски качества – върти  ни на малкия си пръст“, “тя е от новите деца – не трябва да я прекършваме“.

Проявлението на комплекса на Електра в тези ситуации е всичко това, което сме свикнали да наблюдаваме в обществото като Принцесата на Тати, момичешки Татко; “Не ни трябва мама за разходката, ние сами можем  да се разходим“. Когато чуем подобни реплики от двегодишно сладко червенобузесто момиченце всички наоколо, включително родителите му се прехласват и разтапят! Защото наистина е сладко! Защото прилича на кадър от холивудски филм! И именно там се крие опасността! – в усмивките, които вижда, сладката госпожица разбира одобрение на действията си. Разбира, че трябва да се бори за вниманието на баща си и да бъде по-силна от майка си. Разбира, че това винаги ще ѝ носи одобрение и различни облаги.  Когато се изплъзнат 10-15 години в подобен семеен “баланс“, момичешката психика няма нужда да търси “достойно момче“. Защото вече го е намерила – Тати. Такива пораснали “принцеси“ никога не намират подходящ партньор. Ако се омъжат, рядко са щастливи от  вниманието, което получават от съпруга си. То никога не е така прекрасно. Ако родят дъщеря, често изниква неосъзната ревност, която носи нещастие на тази, “която е родена да бъде носена на бащините силни ръце“.

Мили майки,

Всичко изписано в никакъв случай не е осъждане, обвинение и мрачно предсказание! То е само възможност и предупреждение, основано на суха теория.

Не се търсете в описаните примери! Пазете баланса в семейните отношения и бъдете спокойни!

Автор: Анна Влаева
специалист по ранно детско развитие
Тел:0885 39 69 46

Последвай Анна във Facebook или Instagram

*Всички права върху текста са на автора!