Ако мама не е могла да се отпусне

прочети част 1
прочети част 2
прочети част 3

Наличието или отсъствието на интимни отношения между родителите по време на бременноста може да окаже различно влияние върху подсъзнанието на плода в зависимост от особеностите на взаимоотношенията и желанието за сексуален контакт между родителите.

Някои жени още в началото на бремеността губят всякакво сексуално влечение (вид инстинктивен защитен режим), а други, обратно, са силно възбудими. Но половият живот не винаги се съобразява с бременността. Някои жени остават сексуално неудовлетворени заради опасения от аборт или от опасенията на мъжа да не навреди на плода (това по принцип е невъзможно). Други, напротив, имат нормален полов живот.
Ако жената сдържа своите желания, но е в състояние на повишена полова възбуда, то роденото момче практически може да има спонтанни естествени ерекции още в първите дни на своя живот. По-късно у такива мъже често се случва бърза еякулация, а при полов контакт се възбуждат много бързо – при най-малък допир с жената или даже при фантазии, свързани с определена жена.

У момичетата се появява ранно влюбване – отначало в приятелка, а после и еротични фантазии, които изпреварват възрастта им с 1-2 години .Освен това, представители и на двата пола се отличават с повишена възбудимост във всички области на живота – от мигновени реакции при опасност до дълго преживяване на вече отминали ситуации.

Възрастните мъже и жени са склонни към заболявания, свързани с напрежение и задръжки – запек, жлъчни камъни, хемороиди и т.н.

За освобождаване на подсъзнателните комплекси са напълно подходящи себеутвърждения от типа: Животът ми преминава плавно, без напрежение. Аз лесно мога да се отпусна. Приятно ми е да си почивам, нищо не правейки. Не бързам заникъде. Прощавам на мама за това, че не е могла да се отпусне.

Принудително подчинение на майката

 Ако жената не е искала секс по време на бременността, но е участвала в сексуални контакти, то плодът би могъл да усеща психологическото й изолиране от ситуацията. Детето, а по-късно и възрастният, подсъзнателно ще приема секса като нещо агресивно, не винаги приятно, като цяло ненужно и неприятно.

Момчетата се отчуждават от противоположния пол или защото момичетата ги плашат, или защото се опасяват да не им нанесат някаква вреда (без да знаят каква или как). Такива юноши не започват полов живот, страхувайки се да не предизвикат болка у момичето (особено, ако знаят, че е девствено). Като възрастен, повече от други, ще е склонен към развитие на невротична импотентност, опасявайки се, че при всеки контакт „не съответства“ на очакванията на партньорката.

Момичетата растат като типични мъжкарани. Пазят девствеността си с необичайна грижа – почти маниакално. У възрастните дами склонността към педантизъм се съчетава с взривове на пълна разюзданост, когато без да се замислят правят неща, за които едва по-късно искрено се изумяват сами от себе си.

И у двата пола могат да се появят пристъпи на соматична агресивна защита: в отговор на психическа или физическа принуда да се развият остри пристъпи на някаква болест– от апендицит до бронхиална астма. При това често става дума за действителни физически изменения, а не просто самовнушение.

Себеутвърждаващите изрази в подобни случаи са:
„Самостоятелен съм. Управлявам се сам. Тялото ми е приятел, действаме заедно. Прощавам на родителите си, че не са успели да установят истинска близост по време на бременността.”

Ако съпругът е много по-възрастен от жената

Голямата възрастова разлика на родителите също може, според неонанталните психолози, да изиграе роля при зараждане на психологически комплекси у бъдещото дете. Ако мъжът е много по-възрастен от жената, то отношението й към съпруга, подсъзнателен символ на родния й баща, се предава и на детето. То приема върху себе си част от „вината“ за съжителство с „таткото“. Вследствие на това плодът може да изостава в ръста, недоразвит според термина за раждане, органите и системите му (особено кухите – стомах, пикочен мехур и т.н.) са предлазположени към развитие на спазми.

В отношенията си с околните дъщерята е скована, опасява се, че няма да има успех сред връстниците си и затова търси признание сред по-възрастни мъже. Макар че такива дами са напълно сексуално зрели, те са готови да живеят със старци.

Момчетата, мъжете, родени в такава двойка, нерядко са женствени, егоистични. Те са усвоили още с майчината кръв уважение, преклонение, страх пред съпруга-баща, несъзнателно са пренесли това отношение върху себе си и сега се приемат също така величествени и възвишени, както е бащата в очите на майката. Такива представители на мъжкия пол могат да имат проблеми с храносмилането, лесно могат получат язва, алергични реакции, които са ясно изразени.

Себеутвържденията са:
„Мъдростта не е в бръчките, а в ума. В любовта главното е уважението един към друг. Израстналите заедно, по-добре се разбират. Не познавам страх и превъзходство. Прощавам на родителите си за контакта между поколенията.”
Ако в брака жената е по-голяма от мъжа

Това нерядко е съпроводено с майчинско отношение към съпруга. Съответно младият мъж също се отнася към своята „половинка“ с подсъзнателна (а дори и съзнателна) синовна почит.
Бременната жена усеща своя плод като още едно дете, което ще обожава и глези. В същото време има и част от някаква вина, че е „откраднала“ мъжа от връстниците му, започвайки отношения със сина му. Оттук и психосоматичните особености при децата.

Момчето ще се притеснява от прояви на нежност, особено от страна на майката, а в бъдеще – и на жените (особено ако са по-големи от него). В същото време еротичните му стремежи ще са  неизменно свързани със зрели жени, дори възрастни. В детството им при такива деца често се проявява тенденция да се нараняват, въпреки че са добре здравословно. С възрастта все по-често имат пристъпи на главоболие, метеоризъм, немотивирано почервеняване на лицето и шията. В интимен план такива мъже са по-склонни към нарушена еякулация – от преждевременна до липса на такава.

Момичето носи парченца от майчината „вина“, което я прави податлива, готова за интимни отношения заради самото желание на мъжете в ученическа възраст. Такива жени често имат запек, жлъчнокаменна болест. Настроението им е много променливо (особено след 40 г.), като съвсем не могат да бъдат управлявани.

Обръщенията към себе си са призвани да укрепят самостоятелността и отговорноста към себе си и околните: „Всеки човек си пробива сам път в живота. Аз съм единствен и неповторим, не могат да ме наранят, обидят. Имам винаги какво да правя. Прощавам на мама, че тя покровителства татко.“
С лице към света

Иска ми се да подчертая, че раждането си е раждане, и досега никой не се е появил на света по друг начин. Особености има във всеки и всички случаи, при което съчетанието на различни условия може да доведе до заплетени варианти, при които в различна степен са признаците на разнообразни влияния на протичането на бременността и раждането, взаимоотношенията между родителите, състоянието на майката – физическо и психическо. Например, когато детето се появява на „бял свят“ обърнато с лице или напред, или назад. Други варианти практически са изключени поради особеностите на женската анатомия. Така деца, родени с лице към корема на майката (т.е. към СВЕТА), се отличават с любознателност, смелост, някаква авантюристичност, желание да подчинят околните на своята воля. Докато децата, родени с лице, обърнато назад (т.е. от СВЕТА), могат да са „откъснати“ от него, индивидуалисти, повече заети с вътрешния си свят, отколкото с околната действителност. Но и едните, и другите са съвсем нормални, макар всеки да има свои собствени особености на поведението, физическото и психическото здраве. За разположението по време на раждане си струва да се говори само, ако индивидуалните особености излизат от рамките на социално приемливото и носят неприятности и на самия човек, и на околните.

Затова към себеутвърждаване е необходимо да се прибягва, когато сами виждате (или околните без да се наговарят, но заедно подсказват), че имате такива черти на характера, такива особености на здравето, които заплашват да объркат живота ви, а може би и на вашите близки. Все пак много от нещата, които се случват на плода в неонаталния период са неконтролируеми и непредвидими.

Както вече стана дума, освен бременността и раждането, върху съзнанието и подсъзнанието влияят милиони стимули, които се усилват един друг или отслабват, придават съвършенно ново значение  на отдавна известното или правят обикновеното екзотично. Но в същото време себеутвърждаващи фрази могат да се използват, даже ако не сте сигурни какво „минало“ сте имали преди и при раждането. Все пак обръщането към себе си е неспецифично, не изисква специална подготовка или наличие на строго определена ситуация. Всеки човек, попаднал в тъмна гора, страшен килер, изоставен дом убеждава себе си: „Не ме е страх, не е страшно, не се страхувам…“. Така всеки мъж или всяка жена, разбиращи, че с тях стават някакви промени (макар и по различни причини), могат да произнасят едни и същи себеутвърждаващи изрази, които могат да помогнат – в това число и да се преодолее основната причина за нарушението.

От друга страна, иска ни се да предупредим за неоправданото използване на принципите на неонанталната психология.
Старайте се да не пренасяте на околните своите познания ПРОСТО ТАКА, от скука. Първо, изводите изцяло могат да се окажат напълно повърхностни, а и по-скоро неправилни. Второ, рискувате да останете неразбрани. Така че, по-добре имайте предвид казаното по-горе единствено за себе си, без автоматично да правите изводи за хората въобще. Както всяка промяна си струва да започне от теб самия, така и формирането на характера и подобрението на личното ти здраве се извършва само за теб самия – и скоро ще осъзнаете, че единствено вие сте се превърнали в господар на съдбата си след раждането.

Списание „Семейная психология”, бр.32 (2002/03), автор: доктор Прокопенко, сексопатолог;