Национален парк Пирин
Над 40 000 хектара от планина Пирин са обявени за защитена територия под името национален парк “Пирин”. Паркът е включен в програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
Пирин планина
Планината е разположена в югозападната част на България, между долините на реките Струма и Места. Пирин е една от най-старите планини в Европа. Вследствие на старо заледяване Пирин се характеризира с циркуси, неизбродни морени, ледникови долини и много красиви езера. Националният парк е разположен между местностите Предел и Тодорова поляна. В границите на парка попадат повече от 50 мраморни и гранитни върхове с височина над 2500 м. Най-висок от тях е връх Вихрен – 2915 м. Той е трети по височина на Балканския полуостров. Планината е набраздена от 35 големи и малки циркуса, в чиито “легла” са разположени около 170 ледникови езера.
История на парка
През ноември 1962 г. за пръв път е обявено създаването на Народен парк „Вихрен”. Тогава той е с площ 6736 ха и включва алпийската част на Пирин между басейните на реките Бъндерица и Демяница. През 1974 г. Министерство на горите и опазването на околната среда преименува парка в Народен парк “Пирин” – 26 413 ха. Към територията му се включват резерватите “Баюви дупки”, “Сегментепе” и “Малка Джинджирица”. През годините територията му постепенно нараства. От 1983 г. Национален парк “Пирин” е включен в Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Защо си заслужава да отидем в Национален парк „Пирин”?
Фауна
В парка са установени 2091 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, многоножки, насекоми, охлюви и др.). От гръбначните животни се срещат 247 вида. Това включва 6 вида риби, 8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 159 вида птици, 45 вида бозайници.
От рибите змиорката, преди обитавала района на парка, е включена в Червената книга на България като изчезнал вид, а планиниският кефал е улавян еднократно в парка.
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата са включени 2 вида земноводни и влечуги – жабата дървесница и шипоопашатата костенурка.
Скалният орел, ловният сокол, трипръстият кълвач, глухарят, лещарката, ливадният дърдавец са част от многообразието на птиците. В Червената книга на България са включени 31 вида птици, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата – 2 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания – 148 вида, а в Европейската директива за опазване на птиците – 40 вида.
От бозайниците 5 вида са включени в Червената книга на България, в Червения списък на Международния съюз за защита на природата -12 вида, в Европейската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания – 37 вида, а в Европейската директива за опазване на природните местообитания – 24 вида. От особено внимание и защита се нуждаят кафявата мечка и балканската дива коза.
Флора
Планина Пирин предоставя разнообразни природни условия за развитието на богата флора, породени от съчетанието на южна географска ширина и голяма надморска височина. Релефът също е разнообразен. Езерата и потоците създават по-влажни местообитания за влаголюбивите видове.
Срещат се нисши растения и гъби (водорасли, мъхове, лишеи, гъби). Има и много интересни висши растения – флората на Пирин се характеризира с висок процент на ендемични (местни) видове. Присъствието на ендемичния флорен комплекс е съсредоточено главно в северната част на парка, но някои от ендемичните видове, особено балкански, имат широко разпространение навсякъде. Срещат се 8 локални, 17 български и 86 балкански ендемита. Локалните ендемити растат единствено в Пирин планина – например пирински мак, пиринска мащерка, пирински девесил и много много други. Много от растенията са редки и защитени. Общо 114 вида са включени в Червената книга. От тях с категория “изчезнал” е един вид – Carex rupestris, с категория “застрашен” са 15 вида и с категория “рядък” – 98 вида. Общият брой на защитените от закона видове е 54.
Туризъм
На разположение на туристите в Национален парк „Пирин” функционират къмпинг Бъндерица, хижа Бъндерица, хижа Вихрен, хижа Демяница, хижа Пейо Яворов, хижа Безбог, хижа Пирин, хижа Каменица, хижа Синаница, заслон Тевно езеро, заслон Казана, заслон Кончето, заслон Спано поле.
На територията на парка се намират резерватите „Баюви дупки Джинджирица”, „Юлен”, „Тисата”.
Днес „Пирин” включва 6 паркови района – Баюви дупки, Вихрен, Безбог, Трите реки, Каменица, Синаница.
Паркови райони в рамките на парка
- Баюви дупки
Този район заема северозападните части от територията на Национален парк “Пирин” и към него спадат части от общините Разлог и Симитли. Името на района идва от биосферния резерват “Баюви дупки Джинджирица”.
Тук можете да видите много редки и красиви растителни видове. Това са дървесните видове бук, бялата мура, черен бор, черна мура, ела, смърч, бял бор и др. Средната възраст на гората е над 110 години. Може да се срещнат 500 вида висши растения, 55 от тях – ендемити, много видове, включени в Червената книга на България, в Европейски и Световни списъци на застрашени от изчезване растения.
Нищо чудно по пътя си да срещнете някоя и друга балканска дива коза, която е една от емблемите на местността. В муровите гори гнездят едни от най-редките и интересни птици – орлите.
Районът включва циркусите Баюви дупки, Разложки Суходол, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река.
Основният туристически маршрут, който преминава през територията на района, е част от международния маршрут Е4 : Пиринеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес. Тръгва се от хижа Предел , през хижа Яворов, хижа Вихрен, заслон Тевно езеро, хижа Пирин, до местността Попови ливади.
Друг основен туристически маршрут е от гр. Разлог до гр. Кресна. В Разлог може да посетите Историческия музей на града.
- Три реки
Заема обща площ от 3841ха. Граничи на север с район “Безбог”, на запад – с “Каменица”, на изток – с гр. Гоце Делчев, а на юг – със с. Катунци. Територията на района се разпростира върху пресечната точка на три реки – Келява река, Средна река и Демиркапийска река. Това определя и името на парковия район.
Най-често срещаните дървесни видове са бяла мура, бук, бял бор, смърч, ела. Средната възраст на гората е 95 години. Един от най-атрактивните животински видове е глухарът, птица, която се среща много рядко. Парковият район разполага с около 10 км. горски пътища.
Тук са разположени хижа „Пирин” и кът за отдих „Горски рай”.
- Безбог
Парков район “Безбог” включва част от резервата “Юлен” с връх Полежан и циркуса на Полежанските езера. В Парковия район са Безбожкото езеро, Поповото езеро (най-голямото по площ в Пирин ), циркусите Самодивки езера, Рибните езера, Кременските езера и Каменишки езера.
Тук е село Добринище, което е част от община Банско. Важни туристически обекти в него са църквата „Св. св. Петър и Павел” (1835 г.) и Добринишките минерални извори.
До хижа Безбог е осигурен седалков лифт.
- Вихрен
Този парков район е най-леснодостъпната част от парка. Районът е свързан с Банско. Вихрен впечатлява с долините, чистите води и водопади – на р. Демяница и р. Бъндерица и циркусите на Василашките, Типицките езера, Дългото, Рибното, Хвойнато езеро, както и множество порти и превали.
Най-голямата забележителност е Байкушевата мура – на възраст е на повече от 1300 г., което я прави едно от най-старите дървета в България. Обиколката на ствола е около 8 м, а височината – 22 м. Екземплярът е от вида черна мура.
Името на района идва от най-високия връх на Пирин – връх Вихрен. Висок е 2915 м.
- Каменица
С този парков район се свързва град Сандански – известен балнеоложки център и много живописно градче в сърцето на Пирин планина.
“Каменица” обхваща площ от 8517 ха. На изток граничи с “Три реки”, на запад – със “Синаница”, на север – с “Вихрен”, а на юг – с гр. Сандански. Градът е разположен в полите на Южен Пирин, по поречието на река Санданска Бистрица.
Най-често срещан дървесен вид е белият бор, следват смърч, бяла мура, ела, бук и др. Средната възраст на горите е около 80 години. Тук се срещат много ендемични видове – като пирински мак, бъндерицово шапиче, пирински девисил и др. Може да се видят и защитените от Закона за биоразнообразието видове жълта и петниста тинтява.
В този район се срещат различни животински видове – кафявата мечка, например, е показател за съхранена дива природна среда. Друг интересен животински вид, който при повече късмет може да се зърне в алпийската зона, е балканската дива коза. Наблюдава се и увеличаване популацията на вълка. Тук живеят интересни видове птици – скални орли, орел змияр, ветрушката, нощните грабливи птици, както и по-дребни птички – кръсточовка, лещарка и др.
В този район туристите могат да видят едни от най-високите пирински била, 16 от върховете са с надморска височина над 2500 м. Откроява се връх Каменица – 2822 м. На територията на парковия район се намират красивите езера -Спанополски, Башлийски, Чаирски, Мозговишки, Тевно езеро, Кукленско езеро. От тях най-голямо е Тевно езеро, разположено на 2512 м. надморска височина. Районът е пресечен от реките Спанополска, Башлийска, Мозговишка, Беговишка и Крива река.
Най-посещаваните туристически обекти в района са х.”Беговица”, заслон “Спано поле” и заслон “Тевно езеро”. Годишно през тези обекти преминават около 8-10 хил. души.
- Синаница
Район “Синаница” е разположен на територията на три общини – Симитли, Кресна и Струмяни. Общата площ е 6885 ха.
От дървесните видове най-често се среща белият бор, бялата мура, смърчът, букът, елата и трепетликата. Средната възраст на гората е 79 години.
В тях се среща балканската пъстърва. Увеличени са популациите на дивата свиня и вълка.
Територията на района се простира на запад от връх Вихрен, през Кутело, хребета на Кончето, до връх Пирин, и на юг – през върховете Хвойнати, Муратов, Георгийца, Сипаница, до Шаралия. Местността включва Влахински, Георгийски и Синанишки циркуси, величествени върхове, вековни дървета, както и езерата Влахински, Гергийски и Синанишки. В района текат няколко реки – Влахинска, Гергийска, Синанишка и Неврозумска.
Единствена хижа е хижа Синаница. Тя се посещава годишно от около 3500 наши и чуждестранни туристи.
8,716 преглеждания