Не бързайте да давате на децата храна за възрастни (интервю с Ангелика Волфскийл)

П7: Най-напред бих искала да благодаря за възможността за лично интервю с Вас, както и за шанса да се запознаем и да бъда част от семинара.

АВ: Благодаря ви за доверието!

П7: По време на семинара казахте, че препоръчвате детето да бъде захранено с твърда храна възможно най-късно, кои продукти бихте препоръчала като подходящи за начало?

АВ: Ако родителите са предразположени към алергии или невродермит, е много важно да избягват да дават на детето през първата му година краве мляко (и производни от него продукти). Доколкото е възможно, препоръчвам също да се избягва и пшеницата. Захранването може да започне с каша, например от овесени ядки, ечемичена или други подобни. Можете да я приготвяте с бадемово или козе мляко. Плодовете предлагайте под формата на домашен компот, но детето да ги консумира не по-късно от 14 ч. При хранене е най-добре да не се смесват плодовете. Давайте или само ябълка, или само круша и т.н. Към кашата може да се добави и тънко резенче краве масло. Избягвайте захарта. Следващи подходящи храни за захранване са пюрето от пащърнак или сладки картофи. След тях идва ред на леко задушени зеленчуци, от тези, които са по-леки за храносмилане. През първата година може да избягвате морковите, които са алергени. А като цяло най-важното е да се придържате на местните традиции и да давате на децата си само храни, които са характерни за региона.

П7: Какви съвети бихте дали на родителите, които искат да повишат имунитета на детето си преди есенно-зимния период? Коя е най-подходящата комбинация от Шуслерови соли?

АВ: За моите малки пациенти винаги препоръчвам следната схема за имунопрофилактика: Шуслерови соли №3, №6 и №7 (съответно сутрин, обед и вечер по 3 таблетки от всяка сол) се дават първата седмица. Втората седмица сол №6 се замества със сол №5. Тази двуседмична схема се повтаря от началото на октомври до април.

За да не боледуват децата ви е много важно да се погрижите да са винаги добре облечени – с шапка на главата, шал на врата, топло бельо, да сте сигурни, че краката им са топли, а не влажни и студени. През този период е важно да се хранят със затоплящи храни – например сутрин овесена каша или вечер – топли супи. Никакви студени напитки или сокове.

П7: С кои храни можем да подпомогнем оздравителния процес при децата, когато са настинали или болни от грип.

АВ: Една затопляща пилешка супа или телешка например още при първите признаци за настинка. Във фазите на отделяне на секрети не бива да се дават храни, които повишават образуването на слуз в организма. Такива са млечните продукти, картофи или домати, краставици, чушка, ориз и банани. Спрете сладкишите и десертите от пшеница. При висока температура един подходящ десерт е например млякото с ориз. След оздравяването си детето пак може да се върне към нормалното хранене.

П7: Има ли болести, на които можем пряко да въздействаме чрез храната?

АВ: Разбира се, начинът на хранене има значение при податливост на инфекции, при заболявания като синузит, отит, полипи на носа, тонзилит, бронхит, разстройство, главоболие при децата и кожни проблеми. Това са само някои от примерите.

П7: Смутитата и фрешовете станаха изключително популярни през последните години, смятате ли, че честата им употреба води до „разглезване“ функциите на стомаха?

АВ: Стомахът отслабва, защото тези сокове изразходват твърде много от храносмилателната му сила. Освен това те са студени – респективно охлаждат стомаха и той вече не може да функционира толкова добре.

П7: Родителството е едновременно най-хубавата, но и най-трудна и отговорна задача, каква е вашата рецепта за повече енергия и сила?

АВ: Родителите трябва да имат много сили и спокойствие, да са мъдри и да подкрепят децата си, но без да ги ограничават. Само така могат да открият за себе си радостта от родителството, а децата им могат да намерят собствения си път. Винаги трябва да гледаме на малките деца като на гости в семейството, които един ден ще излязат навън и ще поемат по широкия свят. В днешно време обаче повечето хора са толкова ангажирани и стресирани от бързия ритъм на живот и безбройните си ангажименти, че им е трудно да се вгледат в себе си, за да постигнат подобно вътрешно равновесие и хармония, и просто да се радват на децата си. Затова им препоръчвам програма за вътрешно укрепване и балансиране – нарича се биохимична енергийна люлка и представлява комбинация Шуслерови соли №2 (сутрин), №5 (на обед), №8 (следобед) и №7 (вечер), веднъж дневно по 5 табл. от всяка сол, разтворени в чаша топла вода.

П7: Често получаваме запитвания от родители, чиито деца са с подути лимфни възли за много дълги периоди от време. Показател за какво е този проблем?

АВ: Евентуална причина може да бъде вирусът Епщайн-Бар, инфекциозна мононуклеоза и като цяло вируси от групата на херпесните. Трябва да се изследва детето каква е причината.

П7: Споделете с нас една от любимите си рецепти за здравословна вечеря, подходяща за семейства с деца?

АВ: Една топла зеленчукова супа, подходяща за сезона – например крем-супа от тиква или от броколи, малко задушени или сотирани зеленчуци (антипасти, но без домати и чушки), безглутенова гарнитура. Ако вечеряте преди 18 ч., можете да добавите едно малко парченце от вашето прекрасно българско сирене. Подходящи са и зеленчукови ястия като например кюфтета от бял боб, както и пай със зеле.

П7: Вашият основен закон за храненето, който неотклонно следвате в ежедневието си е …?

АВ: Никога не вечерям твърде късно и никога не ям сурови плодове и зеленчуци след 14 ч. Като цяло в менюто си избягвам млечните продукти и пшеницата. Хапвам по малко зърнени храни, но без пшеница.

П7 Какво бихте посъветвали българските майки по отношение на здравословното хранене на децата днес?

АВ: Да не започват твърде рано да дават на децата си храна за възрастни. Когато готвят, да се съобразяват с правилата за приготвяне на детски ястия. Да не подправят твърде много храната, менюто да е от продукти, които са леки за храносмилане. Да бъдат много пестеливи по отношение на соковете. Вместо тях да дават на децата си повече топли напитки като билков чай например. И да си спомнят за местните храни като използват рецептите от бабите и майките си.

Интервю: Светла Димитрова
Първите седем