Керъл и Фил Портър къпеха и сапунисваха тригодишната си дъщеря Лорън точно както си мислеха, че всички други родители правят. Но те се страхуваха, че нещо с Лорън не е наред, защото тя квичеше и се съпротивляваше в хода на този иначе нормален процес. Семейство Портър никога не се бяха натъквали на този проблем с по-голямата си дъщеря Елизабет и никой от приятелите им с деца не се беше оплаквал от нещо подобно.
Тогава Керъл и Фил поговориха със семейния педиатър, който им обясни, че сапуните, водата и хавлиите не увреждат и не дразнят. Г-н Портър реши, че е нужна по-сериозна дисциплина, но в крайна сметка се съгласиха, че най-добрият подход е да се направи къпането по-приятно и забавно за Лорън. Единственото нещо, свързано с вода, което тя харесваше, бе да плува в морето по време на лятната почивка. И така семейство Портър решиха да нарекат банята „море на забавата“.
Същата вечер те навиха часовник, който трябваше да звънне, когато стане време за баня. По време на летните си отпуски те винаги навиваха часовника, който да им сигнализира кога може да се влиза в истинското море, защото Лорън буквално не излизаше от водата. Сметнаха, че тази техника ще им бъде полезна и у дома. Те казаха на Лорън: „Когато часовникът звънне, идва време за играта „море на забавата“. Нека да довършим тази приказка, докато чакаме.“
Когато часовникът иззвъня, Лорън и майка й взеха хавлии и сапун, а момиченцето разгорещено задаваше въпроси относно новата игра. То със задоволство се усмихна на майка си, когато го отведе в банята, където намери най-синьото „море“, което някога бе виждало, при това пълно с лодки, корабчета и рибки, които мама и татко специално бяха закупили.
Лорън скочи вътре, без никой да я кара, дори без покана, и започна да играе с морските играчки. Майка й запя песничка, която бяха пели на плажа, и за първи път сипа в шепата й шампоан, който тя сама да сложи на косата си. Къпането продължи без никакви крясъци и съпротива – само с малко плясъци по водата. Семейство Портър започнаха да къпят Лорън в „морето“ поне веднъж на ден, за да й дадат възможност да се научи да изплисква по-малко вода, да се къпе по-старателно и да се радва на преживяването.
Откъс от книгата „Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина“
Автори: Джери Уайкоф и Барбара Юнел
Издателство: Колибри
