Притча за царските зетьове

Най-здравословната от всички човешки емоции е благодарността. Дори, когато смятаме, че сме ощетени, трябва да благодарим. Защото всичко във Вселената е в съвършен баланс и хармония. И когато животът ни отнема нещо, трябва с широко отворени сърца да усетим, какво ни е дал в замяна.

Имало едно време един цар. Той имал две дъщери. По-голямата била олицетворение на красотата, изтънчена, стройна, но имала много хаплив език. По-малката била много добродушна, но имала грозни черти. Именно заради недостатъците им, били те външни или на характера, никой в царството не искал да се омъжи за тях.
Царят много се загрижил за бъдещето на дъщерите си, защото щял да остане без наследници. Свикал съвет и поканил най-мъдрите хора от царството си, за да му помогнат да намери решение в тази ситуация. Най-старият от мъдреците казал:

– Царю, направи една странноприемница. Първите двама, които влязат в нея, ще бъдат твоите бъдещи зетьове, които са ти отредени от съдбата.

Царят решил, че може би съдбата ще му се усмихне и направил така, както го посъветвал мъдрецът. Когато странноприемницата била завършена и отворила врати, първите посетители били двама млади мъже. Обаче за огромно учудване на бащата единият бил сляп, а другият – глух. Изненадан и шокиран царят повикал мъдреца:

– Какво е решила съдбата? Единият е сляп, а другият – глух. Как да ги оженя за дъщерите ми?
– Спокойно, – отвърнал мъдрецът – ще ти кажа как да постъпиш. Ще ожениш красивата си дъщеря за глухия, а грозната – за слепия.

Царят сторил това, което го посъветвал мъдрецът. И наистина двата брака се оказали сполучливи и щастливи.
Но двамата зетьове започнали да се притесняват от своите увреждания.

Този, който бил глух, когато неговата жена крещяла и го проклинала, само вдигал рамене и си казвал:

– Така е, когато човек е лишен от едно от сетивата си. Не мога да чуя всички прекрасни думи, които моята жена изрича. Това е моето нещастие. Бих дал всичко на този свят, само да мога да чуя дори една от нежните думи, които казва.
Слепият от своя страна като слушал милия и сладък глас на своята жена, излиянието на нейната душа, си мислел:
– Колко прекрасно същество е тя! Сигурно е много красива, а аз не мога да видя нейната хубост. Това е моето най-голямо нещастие на този свят. Бих дал всичко, да можех за миг да зърна това божествено създание!
Това стигнало до ушите на царя и той повикал стария мъдрец и го попитал:
– Не може ли някак да се промени съдбата на моите зетьове, да се възстановят изгубените им сетива.
– Може, – казал мъдрецът – но тогава ще се разруши тяхното щастие и блаженство.

Източник: Gnezdoto