Важните уроци, на които всеки родител да научи сам детето си
„Не знам как да бъда щастлив. В моето училище не ни учеха на това.“ – Ашли Брилиант
Засега училището не се занимава с личностното развитие на децата. Надявам се някой ден фокусът на образованието да се премести от заучаването на информация към личностното и духовното развитие на малките герои.
Факт е, че има много хора със солидно образование, които не са емоционално и духовно осъзнати, което им пречи да бъдат щастливи. Дипломите не ни правят по-добри и не ни дават отговори на най-важните въпроси в живота ни.
Личностното развитие на детето засега е отговорност най-вече на родителите. Въпреки че повечето от тях не са били научени как да работят за собственото си личностно развитие.
Цял живот се опитваме да сглобим пъзела от правилата на живота. А мъдрите хора от векове назад са ни завещали своите прозрения. В училище се изучават само малка част от книгите, които съдържат философията на живота. Децата ни трябва да имат достъп до тези прозрения, за да ги надграждат, а не да започват от нулата. Родителите, които четат и осъзнато се стремят към личностно развитие, дават шанс на децата си да тръгнат по пътя на личната си еволюция от едно по-високо ниво.
Кои са важните уроци, които детето ни няма да научи в училище и на които би трябвало да го научим ние, родителите?
1. Да изгради своя ценностна система и житейска философия.
За да се чувства силно и уверено, детето има нужда от своя система от ценности, приоритети и принципи, които ще станат вътрешната опора за неговите житейски избори. Мъдрият родител използва всяка ситуация да научи детето си да се справя с живота, да взима решения, да поема рискове, да извлича поуки.
2. Да обича себе си и да цени своята уникалност.
Когато детето развие любов към себе си, поема отговорност за здравето си, за тялото и душата си. Тогава то самò избира да се храни здравословно, да спортува, да се грижи за външността си, да работи за личностното си развитие. Да се предпазва в рискови ситуации. Не защото трябва да прави всичко това, а защото иска.
3. Да развие емоционална интелигентност (осъзнатост).
Децата усилено търсят отговори на всичко, което им се случва, имат нужда някой да им обясни трудните и объркани човешки взаимоотношения, противоречивите чувства и емоции.
Как да помогнем на детето да развие емоционална осъзнатост?
– Като разговаряме често за човешките взаимоотношения и коментираме различни ситуации.
– Като търсим заедно отговори на въпросите, които ни вълнуват.
– Като споделяме и обясняваме на детето чувствата си и го предразполагаме то също да споделя.
– Като уважаваме правото на детето на всякакви чувства и емоции, включително и негативни.
– Като го поощряваме да чете стойностни книги.
– Като поощряваме творческите му занимания.
4. Да поеме отговорност за живота си.
За да бъде детето ни успешна личност, е важно да поеме отговорност за живота си и да предвижда последствията от действията си, да поема разумни рискове и да се пази от неразумните. Това би било възможно само ако детето е развило самоуважение и си е повярвало, че може да преценява правилно ситуациите.
5. Да се развива съзнателно като личност, да следва мечтите си.
Малките герои имат нужда да повярват, че мечтите се сбъдват. Ако детето ви силно мечтае за нещо – пътешествие, кученце или колело, помогнете му да сбъдне мечтата си. Когато се убеди, че мечтите се сбъдват, ще ги преследва още по-упорито и ентусиазирано, ще си поставя все по-високи цели, а всяка нова цел ще е ново стъпало в личностното му развитие.
6. Да не е зависимо от мнението на другите.
Основният критерий при подбора на хора, с които да общуваме, би трябвало да бъде дали те са подкрепящи и вдъхновяващи или осъждащи и обезкуражаващи.
Много е важно да научим детето си да отстоява границите на личното си пространство, да не позволява да бъде манипулирано, да не се страхува да казва „не“ дори и на авторитети.
7. Да преодолява страховете си.
Често ние, родителите, сме изпълнени със страхове, които предаваме на децата си несъзнателно. Първата стъпка, за да помогнем на децата си, е да се справим със собствените си страхове.
Страховете ни обикновено са следствие по-скоро на определени негативни убеждения, отколкото на реални факти и обстоятелства.
8. Да се учи от грешките. Когато греши, вместо наказание и осъждане детето има нужда от разбиране и подкрепа, от добронамерен разговор, в който родителят да му помогне да анализира и разбере причините, последствията урока от грешката.
9. Да вижда в промените добрите възможности.
Ако научим детето си да живее в очакване да му се случват все по-хубави и интересни неща, то ще бъде отворено към възможностите, които животът му предлага. Няма да се страхува да излезе от зоната си на комфорт, няма да се притеснява от нови обстоятелства, нови хора, нови дейности.
10. Да реагира спокойно в трудни ситуации. Всеки път, когато ни се струва, че децата ни действат твърде бавно, трябва да сме наясно, че всъщност ние сме бързащите. Децата ни учат на търпение. Тяхната бавност скорост е много по-естествена и здравословна от нашата припряност.
11. Да бъде толерантно към себе си и към другите.
Да си толерантен към другите означава да уважаваш различността и достойнствата на другите, дори когато те имат съвсем различна ценностна система и визия за живота.
В същото време е важно децата ни да разберат, че да си толерантен не означава да общуваш насила с хора, които не харесваш, да правиш компромиси със себе си, да се страхуваш да изразиш различно мнение.
12. Да създава приятелства и да ги цени.
Приятелствата са един от най-важните фактори за личностното ни развитие и душевна хармония.
Приятелите ни дават другата гледна точка, която разширява нашата. По този начин ни помагат да се развиваме, да израстваме.
13. Да се научи да общува с другия пол.
Най доброто, което можем да направим, е да говорим с детето за любовта от най-ранна възраст – спонтанно и непринудено, винаги, когато има повод. Постепенно с порастването на детето естествено ще възникне подходяща ситуация, в която да си поговорим и за секса.
Най-често срещаните родителски грешки, свързани с първите любовни преживявания на децата са:
– дистанцираност или отсъствие от страна на бащата;
– прекалено обгрижващо и контролиращо отношение от страна на майката;
– забрани за общуване с другия пол заради предразсъдъци и негативни убеждения на родителите;
– липса на разговори за любовта и секса, заобикаляне на тези теми.
– осъждащо отношение към първите връзки на децата;
– внушаване на страхове и негативни убеждения за любовта и секса;
– липса на подход, който да предразположи децата да споделят.
14. Да влага творчество и любов във всичко, което прави.
Всяка дейност може да се превърне в удоволствие, ако вложим любов, ако има вдъхновение и ентусиазъм.
Малките герои обичат да правят всичко по свой начин, да експериментират. Любопитството им към самия живот ги прави неуморими ентусиасти и откриватели.
15. Да развие чувството си за хумор.
Хуморът е комбинация от творчество, интелект и мъдрост и е най-добрият начин да трансформираме негативната енергия в позитивна.
Как да поощряваме чувството за хумор у децата:
– като развиваме своето чувство за хумор, като търсим съзнателно забавна гледна точка на всичко, което ни се случва;
– като се срещаме с повече хора с добро чувство за хумор;
– като гледаме заедно комедии;
– като си разказваме вицове, когато сме заедно;
– като поощряваме детето да чете забавни хумористични книги;
– като посещаваме хумористични театрални постановки.
16. Да живее в хармония с природата.
Отношението на децата ни към природата и света е важна част от тяхната житейска философия.
Всяко дете има нужда колкото е възможно повече да бъде близо до природата, да играе навън, да пътува до нови места, да опознава света, да се катери по планини, да плува в морета, да общува с животни.
Откъс от книгата „Всяко дете е герой“ на Стела Даскалова
35,360 преглеждания