Как ще празнувам 24 май тази година?
Утре е Денят на славянската писменост. Денят на просветата.
Не мога да не се огледам наоколо и не мога да не изпитам ужас от непросветената обстановка, в която живеем. Преди успявах да не го правя. Но сега имам дете и съм длъжна да започна да отчитам реалиите около нас. Да, много ми се иска моята принчипеса да живее в чудесната, но невъзможна среда на дечицата на нашите близки – светли, умни, интелигентни, чаровни, добре възпитани, щедри, добри, благонамерени, мили, вежливи, учтиви, усмихнати, оптимистични, емпатични, тактични създания.
Ясно ми е обаче, че няма как да стане. Колкото и да се стараем да й планираме срещи за игра с тях, колкото и родителски кооператива да основем, колкото и да я учим на важните за нас неща, светът ще й се разкрие в неприязнените си краски. А за клета майка България към днешна дата това са милиони безпросветни индивиди: и то размоножаващи се с бясна скорост.
Аз вярвам, че книгите са врата към по-добри светове: не само красивите, илюзорни селения на авторовото въображение, но и към нашия, пряко съществуващ, тук и сега, свят.
Затова смятам да празнувам 24 май 2014 година с надежда. С надежда и упование, че сме достатъчно много, за да изградим добро бъдеще за децата си и то тук, в нашата родина.
Затова, прекрасни майки, нека научим децата си.
Нека ги научим на приказки.
Нека ги научим на въображение.
Нека ги научим да мечтаят.
Нека ги научим на книжовност.
Нека ги научим на грамотност.
Не само да знаят да четат и пишат, нека знаят подхождат грамотно към света – с уважение към другия, с толерантност към различията му, с подкрепа за слабостите му, с радост за успехите му.
Честит празник, България!
740 преглеждания
