Мечката и лошата дума
(приказка от Ран Босилек)
Закачило се едно мече в един трънак. Минал дървар. Извадил мечето от трънака. Видяла го мечката. Рекла му:
— Жив да си, човече! Голямо добро ми направи. — Искаш ли да станем другари?
— Че знам ли?
— Защо бе, човече?
— Ех, как да ти кажа… На мечка вяра да нямаш… Ама всички мечки не са все такива я!
Мечката отговорила:
— То и човекът не е за вярване. Ала ти не си от тия хора.
Сприятелили се мечката и дърварят. Почнали често да се срещат.
Една вечер дърварят замръкнал в гората. Нямало де да спи. Влязъл в мечата дупка. Мечката го нагостила.
На сутринта дърварят си тръгнал.
Мечката го целунала и рекла:
— Прощавай, побратиме, че не можах да те нагостя, както трябва!
— Не се ядосвай, Мецано — отговорил дърварят. — Много добре прекарах. Едно само не ти харесвам. Миришеш на лошо.
Домъчняло на мечката. Рекла му:
— Вземи брадвата и ме удари по главата. Дърварят вдигнал брадвата и я ударил полека.
— По-силно, по-силно! — рекла мечката.
Дърварят я ударил по-силно. Потекла кръв. Ала мечката нищо не рекла.
Дърварят си отишел.
Минали се години. Веднъж дърварят пак попаднал в мечата дупка. Мечката го посрещнала и пак го нагостила. На тръгване дърварят рекъл:
— Какво стана, Мецо, с раната?
— Коя рана? — попитала мечката.
— Дето те ударих по главата.
— Е-е, тя ме боля, преболя, зарасна и съвсем я забравих. Ала тая дума, дето тогава ми рече, никога няма да я забравя.
край
8,958 преглеждания
