Месец на бременността в Първите седем: Родилница

Родилница е група от жени и майки, обединени от идеята, че подобряването на родилната помощ в България е необходимо и възможно. Въпреки че сме личности с доста разнообразен начин на живот, всички споделяме обща ценност: «Мирът на Земята започва с раждането – Peace on Earth starts with Birth». Ако трябва имам едно изречение, за да опиша какво правим, то е: «За жените и раждането с любов.»
Сдружение „Родилница” функционира като неформална гражданска група от ноември 2009 г., когато е налице фрапантен случай на болнично насилие в една от най-известните столични АГ болници.
Поводът за сформирането на тази общност от жение е едно ужасяващо раждане на младо момиче от групата. Случката е толкова потресаваща, че те не могат да стоят пасивни и организират протест пред болницата, както и електронна подписка под апела “НЕ на насилието!”. Получават се много истории. Повече за иницитивата от 2009 г. може да се прочете тук: http://nenanasilieto.wordpress.com/

Разговаряме с Нели Мутафова от „Родилница“ за идеите и пътищата пред стрдужението:
Нели Мутафова: След тази кампания нямаше начин да спрем работата си за подобряване на родилната грижа в нашите болници. Продължихме да превеждаме статии и проучвания, да разпространяваме информация чрез специален сайт и социални мрежи, да организираме протести, групи за подкрепа, всяка година подготвяме акция за Международния ден за елиминиране на насилието над жените 25 ноември. Поддържаме активни връзки с редица други организации както в България, така и в чужбина. Участвали сме на няколко международни конференции по темите акушерство и правата на жената по време на раждането. Всички акции, с изключение на една брошура, сме финансирали със собствени средства и доброволен труд.  Относно хората, които стоят зад Родилница – най-общо това са жени, които са се сблъсквали с лоши родилни практики и не желаят да се примирят, че това е стандартът. Напротив, смятаме, че промяната е наложителна и отговорност на всеки един е да посрещаме новия човек с достойноство и уважение. Учредителите сме 8 човека, в управителния съвет сме три дами: председател е Веселка Илиева, аз съм заместник-председател, член на Управителния съвет е Ралица Димитрова. В момента членовете са над 30 души, като работим с множество доброволци.

Какъв мислите, че е ефекта от тази инициатива? Какво предстои в бъдеще?

Ефектът е на снежната топка, която отприщва лавина. Факт е, че работим по темата ненасилие над 5 години, а подобренията са едва доловими. Всъщност последната кампания „Допустимо ли е насилието?” беше в няколко части: по повод на 25. XI. направихме и  пуснахме един видео клип – където да става ясно, какво значи акушерско насилие и че то си процъфтява неидентифицирано и непризнато в значителна степен.  Искахме да провокираме жените да споделят историите, които са ги травмирали и продължават да им тежат, помолихме ги да напишат на лист хартия обидните и унизителни думи, които са ги ранили, докато са раждали своите рожби; да ги снимат и да ни ги пратят. Получи се като отприщване на бент – цялата дълго таена болка, разочарование, срам започна да се излива навън. За 6 седмици читателите на Фейсбук страницата на Родилница нараснаха с над 1800 човека и в момента ни следват над 3300 души.
Направихме практикум с терапевт, който да помогне на жените да освободят травмата. Давахме интервюта в редица медии. Въпреки стотиците споделяния за истории на акушерско насилие, родното Министерство на здравеопазването не прояви никакъв интерес – според министър Андреева не бивало да се вярва на всичко в интернет. Затова на 31 януари организирахме акция по масово разпращане на писма до Министъра на здравеопазването – с идеята, че може би като видят поне няколко десетки физически писма с реални имена на изпращачи и пощенски адреси, може би ще обърнат внимание и ще признаят, че проблем съществува и той не е частен случай. До днес, 10 февруари няма реакция, все пак още тече административния 30-дневен срок за отговор.

За да не оставим духовете разбунени и още по-неспокойни след признаване на травмите, сме възнамерили да направим втора част – положителната – където да помолим жените този път да снимат и да ни изпратят / сами да публикуват думи, които са ги окуражили, подкрепили, накарали са ги повярват в себе си и способностите си. Защото ние знаем, че има такива истории, и то не малко. Всъщност голяма част от родилничките имаме и такъв личен опит, затова искаме да вдъхновим всяка родителска двойка да мечтае (и ако е нужно – да се бори) за най-добрия възможен старт в живота за своето дете. Искаме също така да окуражим медицинските лица, особено акушерките да възприемат раждането като чудо и да уважават това чудо.

Как точно работите с бъдещи родители? Каква помощ предлагате?

Преди всичко информираме, защото смятаме, че само информираните хора действително имат възможността да направят информиран избор – т.е. да подпишат информирано съгласие или информиран отказ.
Организираме разнообразни събития, за да повишим чувствителността към темата права на раждащата жена (защото откъм законова рамака всичко изглежда чудесно, но на практика не е съвсем така). Самите членове на нашето сдружение са много активни като граждани и изразяват позицията си.
Паралелно с това работим активно с всички организации, чиито цели също са за подобряване на родилната грижа – Алианс на българските акушерки, Асоциация на българските дули, Сдружение „Естествено”, БХК, доброволци. Когато с нас се свържат пострадали от насилие, предоставяме им информация за юристи, които биха им съдействали да си търсят правата по съдебен път.
Също така правим групи за подкрепа.

Какви са вашите цели? Как виждате идеалния свят според Родилница?

Целта ни е да няма нужда да работим по теми като „Допустимо ли е насилието?” или повече да не се налага да обясняваме на обществото какво е „Уважение към раждането”, лукс ли е това или човешко право.
Идеалният свят за всеки човек вероятно изглежда по различен начин. Понеже нашият фокус е добрата родилна грижа – в един идеален свят всеки нов човек идва на бял свят в атмосфера на безусловна любов и подкрепа.

По какъв начин мислите, че инициативата за насилието над раждащи жени помага за промяна на ситуацията у нас?

За да има осезаема промяна, е нужно да има критична маса. Надяваме се, че тя скоро ще бъде достигната, за да се спре с игнорирането на личните истории.
После ще дойде осъзнаването, че проблем действително има, че групи като нашата не си го измислят, а буквално във всяко семейство имат пряк личен травматичен опит или на близък човек.
После ще се потърсят начини да се излекуват нанесените травми.
Да се идентифицират причините и да се започне процес на елиминиране на тези причини. И последователно въвеждане навсякъде на добрите практики.
От опита, който споделят жени от други страни, например акушерки от Великобритания, там ситуацията е изглеждала също толкова отчайваща преди 30-40 години. Положението не се променило за една нощ, подобренията са станали факт благодарение на майките (и татковците), които активно са ги искали.

Къде по света е хубаво да си раждаща жена?

Трудно е да се посочи конкретно място, прекрасни раждания се случват навсякъде, включително и у нас. Например получавали сме чудесни отзиви за раждания в Тутракан, Ловеч, Варна, София.
Най-общо бих казала: хубаво е да си раждаща жена там, където уважават на 100% личността – твоята и на твоето бебе.

Какво бихте искали да посъветвате всички бъдещи родители?

Две неща:
Да вярват – в себе си и в мечтите си.
Да не спират да търсят и да искат най-доброто за своето дете.
 
Какво е насилие над раждаща жена?
Какво означава “уважение на раждането”?

Насилие е всяко действие, което е в разрез с волята на жената. Насилието може да има много лица и най-различни проявления. Има юридически дефиниции за насилието и съответните коригиращи механизми.
Има една брошура на Алианса на бялата панделка (White Ribbon Alliance), където е изложено на достъпен език какво се има предвид под ненасилие.

Насилието се дефинира от МВР като “всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание…то е вид престъпление и нарушава достойнството и интересите на личността”. В контекста на раждането тази дефиниция става по-чувствителна, поради уязвимото състояние на жената и нейното упование и вяра в грижите на медицинския персонал. От своя страна, те могат да проявят насилие над жените под формата на вербална агресия, напр. обидни забележки, заплахи, ругатни, подигравки, неуважително поведение, присмиване над ценностите на жената; пасивна агресия може да бъде отказването на помощ, когато жената е помолила за такава; пасивна агресия и насилие може да се намери и в неуважението на достойнството и личното пространство на жената, например когато напълно непознати хора влизат в родилната зала или когато от нея се очаква да се разсъблича при неудобна за нея ситуация. Физическото насилие е най-лесно да се разпознае и може да се състои в държане на сила, удряне, бутане на жената да направи това, което персоналът иска от нея, натискане на корема, и разбира се, извършването на процедури без изричното съгласие на жената. Всичките тези действия или бездействия водят до дистрес, тревожност и намаляване на самочувствието на жената.  
Уважение към раждането е да се зачитат напълно достойнството на майката и на бебето. Жената ражда и тя да е в главната роля, а не някой да ускорява или манипулира процеса на раждането. Бебето и майката да са неразделни от първия миг, защото първият контакт е от жизнена важност и за двамата.

Каква според вас е причината, какво кара някои български лекари, акушерки, медицински персонал да се отнася така към родилките? Имате ли обяснение?  Често сме спекулирали помежду си по въпроса. Според мен причините са многобройни. При лекарите съществува чувство на егоцентризъм и недосегаемост. Първото идва от години назад, когато те са се радвали на рядко образование, високо уважение и повечето пациенти не са задавали никакви въпроси. Просто са следвали всяка дума на доктора. Второто произлиза от факта, че лекарите у нас не носят почти никаква отговорност за действията си. Правят грешки и най-много да получат някоя глоба. Дори директорите на болници, провалят една и се местят на друга. Осъдени лекари са голяма рядкост.  Акушерките страдат от друг проблем. След години потъпкване на професията им от лекарите и превръщането им в сестри, при тях сигурно има ниска самооценка и комплекс. Като прибавим и мизерното заплащане, което получават, ситуацията става още по неприемлива. Насилието поражда насилие. Също така мисля, че нарастващата средна възраст на акушерките ни не помага. Повечето практикуващи в системата не са били научени на модерни подходи в акушерството или да уважават правата на жената. Те си дават по старому и отказват да обновят уменията си.  Проблемът също започва от медицинските университети и манталитета, който се предава на младите професионалисти, като надменност, превъзходство и присмиване над пациента. В чужбина лекарите учат нашироко етика и закони. Така наречените “bed-side manner” или маниери до леглото, които се състоят в практика на подходи към пациентите и комуникация с тях на приемливо ниво и с уважение към техните чувства и права. В България лекарите и акушерките получават няколко часа лекции на етика и това е. Далеч от достатъчно на фона на самочувствието и недосегаемостта, която съществува в системата. До ден днешен старша гинеколожка от голяма болница в София продължава да твърди по телевизията, че лекарите могат да си правят каквото искат с жените ако решат, че е нужно. Това за пореден път показва, че лекарите нямат дори минимални знания за законите, които обхващат тяхната практика. Лекарите не могат да решат да изземат от жената правата над собственото й тяло, точно толкова колкото могат да насилят един от нас да дари кръв на друг при нужда. И не на последно място, мисля че като общество нямаме уважение един към друг. Нагрубяваме, навикваме и се ядосваме на тези около нас с лекота. Доста от поведението което си позволяваме, би било недопустимо в повечето развити общества.

Какви са последствията от негативния опит на майките?

В значителна степен такива негативни практики стават причина за отключване на депресии, неврози и др.
Децата всъщност са големите потърпевши. Но по този въпрос липсват изчерпателни научни данни, за съжаление травмите се идентифицират трудно. Семействата поемат целия негатив.

Засега сред последствията е и едно самочувствие за безнаказаност у практикиващите насилие. А може би някои АГ специалисти просто не са осъзнавали, че определени традиционни практики са по закон наказуеми, а от човешка гледна точка – недопустими.

Коя е промяната, която искате да видите?

Раждане с любов и мъдрост.
Жени, уверени в себе си и в силата на своите тела да родят здраво и щастливо дете.
Акушерки, които помагат и окуражават.
Лекари, които оставят жената да играе главната роля във филма «Раждането на моята рожба»; които са на пост да поемат спешен случай, но остават просто наблюдател, ако няма патология.
И това като даденост за всяко семейство, винаги и навсякъде.