Защо някои родители все са “кисели”?
Ново проучване, направено сред родители, чиито деца са под 18 годишна възраст е показало, че повечето от тях са в постоянно състояние на стрес.
56% от работещите родители с деца под 18 годишна възраст споделят, че трудно намират баланса между отговорностите в работата и тези у дома. 14% от тях казват, че за тях това е изключително трудно, а за 42% трудностите са в рамките на нормалното.
Много родители в днешно време имат прекрасно родителство, но е голям процентът и на онези, които изпитват сериозни разочарования, огорчения и недоволство от родителското си ежедневие. Вторите обикновено се опитват непрекъснато и всячески да удовлетворяват емоционалните и материалните потребности на децата си. Това ги прави напрегнати, притеснени, недоволни и “кисели”.
Кои са главните източници на раздразнение и недоволство у родителите?
Обикновено най-кисели са родителите, които получават малко подкрепа в социално отношение. Те обикновено имат ежедневие претоварено от конфликтни ситуации и често децата им са трудни за разбиране, държат се предизвикателно и демонстративно не се съобразяват с родителските правила. Специалистите казват, че подобни проблеми в семейството биха могли да се превърнат в причина дори за психични разстройства.
Кои са най-киселите родители?
1. Родители, които са били пренебрегвани, обиждани или натоварвани с конфликти в семейството си, когато са били малки.
Честа практика е родителите да сравняват личните си преживявания в детството си с тези на собствените си деца. Поради тази причина често такива родители са раздразнителни или да го кажем постоянно „кисели“, защото те все още са заклещени в капана на спомените си за това как те самите са били отглеждани и възпитавани. Дълбоко в себе си, а често и напълно неосъзнато такива родители понякога изпитват завист за това, че децата им са по-добри от тях на същата възраст или че са по-самостоятелни, по-креативни, по-смели и различни.
Поради подобни причини един родител трудно може да е щастлив и удовлетворен от родителството си, тъй като от една страна той изпълнява или се старае да изпълнява всички нужди на детето си, но съвсем тъй като е съвсем наясно с факта, че неговите емоционални и други нужди не са били удовлетворявани, той не може да се почувства свободен и изцяло отдаден на родителската си роля.
2. Родители, които имат „трудни“ деца или деца неврологични заболявания
Има родители, които смятат, че родителският опит трябва да се гради, следвайки особеностите на типа дете, което отглеждат. Родителите, които са щастливи обикновено имат дете, което се справя добре, получава отлични оценки, хвалено и харесвано е от всички.
Но има и родители, които срещат сериозни трудности в отглеждането на децата си, особено ако те са предизвикателни, избухливи, хиперактивни, деца с аутизъм или други заболявания, които допълнително затрудняват отглеждането. Съвсем естествено такива родители обичат децата си и правят всичко по силите си за тях, но в някои те за съжаление престават да харесват собствените си деца. Този тип родители рядко среща подкрепата на обществото и това им въздейства силно демотивиращо. Нещо повече обикновено обществото отхвърля неудовлетвореността и лошото настроение на тези родители, омаловажавайки или дори напълно отхвърляйки специалните емоционални нужди на децата. Това добавя допълнителна горчивини и неудовлетвореност у родителите на такива деца.
3. Родителите, които срещат недостатъчно помощ и социална подкрепа
Колкото по-сериозна социална подкрепа срещат родителите, толкова повече ще се радват на родителството си и обратно – колкото по-пренебрегнат в нуждите си се чувства едни човек, толкова вероятността да се чувства отхвърлен, неудовлетворен и недоволен от живота е по-голяма. Социалната изолация превръща родителството от щастливо преживяване в разочароващо и самотно задължение. Колкото по-голяма подкрепа получават такива родители, толкова вероятността те да са недоволни е по-малка.
***
Най-важното за всички родители, което всеки трябва да запомни е, че родителството може да бъде изключително и неповторимо предизвикателство. Обществото може да помогне всеки родител да се чувства отлично в ролята си, а споделянето на положителен опит с други родителите е безценно.
Превод от psychologytoday.com
9,456 преглеждания