Мистичният Мон Сен Мишел

Abatstvoto - Copy

Най-прочутото френско абатство е кацнало върху приливен остров в Ламанша и извисява на 170 метра над морето позлатената статуя на своя патрон Архангел Михаил. Във второто най-посещавано място след Париж и Версай всяка година идват над 3,5 милиона души, за да се докоснат до тайнствения живот на друиди, рицари-завоеватели и бенедиктински монаси.

Пътят е двулентов и колите по посока на острова стават все повече. Малко след 11 часа е, но за хора във ваканция е по-скоро ранно утро. Времето е прекрасно и ухае на близка среща с море. От двете страни на шосето ни подканват десетки семейни хотели и ресторанти с типичното местно меню от пресни миди. Мистичният Мон Сен Мишел се вижда в далечината, на около два километра, като приказна картинка на крепост от мокър пясък.

Само след стотина метра пътен патрул ни отклонява към най-отдалечения от скалата паркинг – ливада, покрита с тучна трева. Униформените са на гъсто и никой не се обяснява като у нас, че е важен и трябва да стигне до входа с колата си. Преобладават местните и английските регистрационни табели, но не липсват и германски, холандски и белгийски. Спираме до няколко кемпери, край които собствениците още пият сутрешното кафе с мляко, и каравани, накачулени с велосипеди, лодки и спортни пособия според хобито на собствениците. Има и такива, които не искат да се лишават от нищо по време на почивката си и са прикачили ремарке с малка кола или скутер – за да могат лесно да посещават градовете, край които спират на къмпинг.

По време на прилив Мон, както го наричат местните, е остров в залива, а при отлив – част от сушата. Крачим по тесния изкуствен провлак, който е изграден да свързва по всяко време селото на материка с прочутото абатство. От двете страни на пътя, издигнат като дига, блести с перлено сребрист, седефен оттенък дъното на това, което допреди няколко часа е било море. Има телени огради и не може да опитаме дали ще се задържим на повърхността на тинята, виждат се дренажи. Колкото повече наближаваме, толкова повече отстъпва водата: Атлантика е известен с мощните си приливи и отливи. Те се влияят от фазите на Луната и най-силните в Европа са именно тук: разликата достига 15 метра. През пролетта водата се отдръпва до 15 км навътре в морето и скоро се връща обратно.

Платените паркинги вече се виждат изцяло, но бариерите още са спуснати: трактор чисти от наносите асфалта, а след това го измиват с водни струи под налягане. Местата бързо се заемат от тези, които са си поспали повече и са дошли половин час след нас. Вече и по суша може да се стигне до параклиса на свети Обер, който се намира в ниското.

IMG_1275 - Copy

НАРИЧАЛИ ГО „ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЙЕРУСАЛИМ”

Една от многото легенди, свързани с мястото разказва, че именно на епископ Обер в зората на 8 век се явил архангелът-воин Михаил и му възложил върху голата скала да построи църква. Духовният предводител на Авранш си направил оглушки, а разгневеният събирач на души пробил черепа му с пръста си. Това незабавно подействало и било издигнато ново светилище. Дотогава островът се наричал Мон Томб заради многото гробища и друга легенда – че тук е погребан Юлий Цезар със златни сандали. По-късно нормандските дукове построили манастира, в чието подножие започнали да се заселват хора.

Монасите-бенедиктинци му придали допълнителна стойност на духовно и културно средище. Светци и отшелници търсели усамотение тук, но и благородници и крале. Започнали да се случват чудеса и поклонниците, които се стичали от цяла Европа, допринесли за построяването на най-красивия и впечатляващ архитектурен комплекс върху гола скала, сравняван по духовна мощ с Рим и Йерусалим.

IMG_1312 - Copy

Glavnata_ulica

ЧУДОТО НА ЗАПАДНИЯ СВЯТ

Влизаме през Кралската порта и се оказваме като в софийски трамвай – пренаселено е и всеки се бута на някъде. Тук, в сегашния туристически офис, е било помещението на стражите на крепостта.

Улицата е тясна, калдъръмена, опасана с жилищни сгради от 15-16 век и се вие в спирала от ниското към високото: и за качване до абатството, и за слизане. Освен тълпата от двете страни ни атакуват викачите на местните кафенета и ресторанти, продавачи на сувенири, агенти на музейни сбирки. Добре че не сме тук по време на някой от патронните празници на св. Архангел Михаил по местния календар – изобщо не мога да си представя как за ден се разминават по 60 хиляди души.

Островът има обиколка от 8 км и едва 65 постоянни жители, но историята на заселването му и битките за притежаването му продължават повече от 13 века. За да усетим силата на мястото и духа му нямаме друг изход освен да се абстрахираме от тълпите и да следваме пътя си. От долу абатството изглежда като кацнало върху скалата, а позлатената статуя на Архангел Михаил се е забола в облаците. В една от залите виждаме нейно гипсово копие, за да оценим размера и красотата й. Постройките, в които влизаме най-сетне след дълго редене на опашка за билети, са шедьовър на средновековната архитектура. Строени във версията, която виждаме днес, по готическия канон, те потискат с високите арки, сводове, кули и бастиони и внушават смирение и подчинение. Залите и помощните помещения са наредени като кубчета едно над друго, защото така диктува формата и ограниченото пространство върху скалата. Само с въображение и спомени от рицарските романи можем да си представим какъв живот е кипял тук преди няколко века. Сега се възхищаваме на инженерното чудо и невероятната гледка, която се разкрива от върха към отлива.

В по-новата история – в средата на 19 век, именитият писател Виктор Юго и други прочути интелектуалци се застъпват за Мон Сен Мишел, превърнат в затвор на духовници след Френската революция. Така през 1874 г. мистичното абатство възвръща статута си на исторически паметник, а сто и пет години по-късно става част и от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Манастирът има и десетки творчески преображения – изтъкан е върху гоблена от Байо и образът му е заимстван за архитектурата на Минас Тирит във „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”. Мон Сен Мишел е вдъхновител и на филми на Дисни и няколко песни. В момента продължава мащабна реконструкция и реставрация, която струва на френското правителство почти 3 милиона евро. До няколко години ще се възвърне славата му на непревземаема морска крепост и ще се свърже с плавателен канал с близките населени места.

Parking - Copy

ПРАКТИЧНО ИНФО – КАК ДА СТИГНЕМ

Мон Сен Мишел се намира в северозападната част на Франция (на около 250 км от Париж) и целият район наоколо – и Бретан, и Нормандия, имат изключително интересни исторически места и градове за разглеждане. Пътуването е подходящо за хора, които обичат динамичната познавателна ваканция и е най-добре да се осъществи с автомобил, тъй като въпреки изключителната популярност на мястото няма директен обществен транспорт. Разходите за отиване и връщане с кола (бензин, такси за магистрали, паркинг) от България са съпоставими с тези за самолетен билет до Париж и наемане на малък автомобил, но във втория случай се пестят усилията за шофирането и поне 3-4 дена от път.

Резервации за хотели и наемане на превозно средство могат да се направят през интернет. Разпечатайте ги преди тръгване, защото те съдържат важна информация: за номера на резервацията ви, за часовете за настаняване и напускане, за канселиране при нужда и инструкции как да стигнете до мястото. Има три хотела в селото и три зад крепостните стени на острова.

Паркингите покрай пътя, водещ до Мон Сен Мишел досега бяха шест, като един в подножието бе запазен за гости от близките хотели. От края на април т.г. се предвиждат промени, затова проверете, преди да тръгнете. Навсякъде има предупредителни табели в кои часове са приливите и кога е крайният срок да излезете с колата си от паркинга. Таксата за кола за един ден бе около 6 евро.

Обикновената тарифа за входния билет в абатството е 9 евро, а аудио гид за двама – общо 6 евро. Деца до 18 години влизат безплатно. От юни до септември има турове с екскурзовод с продължителност час и четвърт, които са безплатни. През юли и август има нощен тур. Абатството е отворено и достъпно целогодишно, но най-приятните месеци за посещение са от април до октомври. Служби в църквата има всеки делничен ден от 7, а през уикенда – от 8 сутринта. Работното време е от 9 до 6-7 ч.

Препоръчителни са Историческият музей и Музеят на морското дело и екологията.

Местна керамика, копия на средновековни оръжия и доспехи, метални кутии с бисквити по домашна рецепта, бутилки с калвадос (ябълково бренди) и ламинирани снимки на историческата скала от въздуха са сред най-желаните сувенири.

IMG_1181 - Copy