Как могат простите звуци да ни карaт да се чувстваме по определен начин? Как могат едни обикновени звукови вълни да извикват различни и силни емоции у нас? Днес науката за човешкия мозък твърди, че мозъкът може да бъде манипулиран по такъв начин, че да си припомня различни изживявания и спомени, които да извикват емоциите, които са ги съпроводили.
Хората сме единствения животински вид, който може да прави музика и да комуникира чрез музика, но как точно се случва това, все още не е напълно ясно на науката – от гледна точка на процесите, протичащи в мозъка. Това може би е просто е приятен страничен ефект от еволюцията, както казва Стивън Пинкър. А може би е по-дълбока част от нашата еволюционна история, както твърдят учени като Марк Чангизи и Даниел Левитин.
Новата еволюционна наука твърди, че можем да „четем“ емоциите в музиката, защото тя се свързва с начина, по който ние свързваме различните емоции с движенията на хората. Връзката между емоциите и музиката е много по-дълбока от движенията на тялото при танците. Но каква точно е тя?
Проверка на звука
Фаворитът сред теориите за начина, по който ни въздейства музиката е тази:
Музикалните емоции „опъват“струнки в мозъка ни и ни карат да си припомняме определени изживявания, които подсъзнателно сме асоциирали с определени звуци. Музиката ни предлага толкова много възможности, че не е възможно да измерим начина, по който тя ни въздейства. Голяма част от влиянието й върху нас се дължи на очакванията към нея – покачващия се тон да продължи да се покачва, въпреки че това не може да се случва до безкрайност. Очакваме музиката да е приятна за ушите, но това което звучи добре днес, може би би било ужасно за предците ни. Очакваме ритъмът да е равен, но се изненадваме, че в рок енд рола, има подскачащи ритми. Очакванията ни са сложни и постоянно си взимодействат и никога не бихме могли да проследим начина, по който влияят на емоциите ни.
Друга от теориите е, че емоциите в музиката са културологично обусловени – зависят от културата на нацията. В средна и западна Европа валсът и класическата музика са вълнуващи и завладяващи, но това, което може да накара хората от Източна Европа да реагират на музиката са бурните и емоционални ритми. Към това прибавяме и личен момент – всеки един от нас добавя към музиката подсъзнателни свои емоции и нагласи за това коя музика звучи добре и коя – не. Затова разбиранията на хората от различните части на света са различни. В Индия, например, не биха оценили звука на пианото по начина, по който той се цени в Европа и Америка. Но от друга страна веселите ритми на индийдката или индонезийкста музика, могат да прозвучат доста тъжно на един среден европеец.
Нашето „преживяване“ на музиката зависи от неизброим списък от фактори – култура, очаквания, лични изживявание, моментни обстоятелства – дали сме сами в момента на чуване на музиката за пръв път или не, в какво емоционзлано състояние сме. Понякога музиката може да предизивика не разчетим букет от емоции – които могат да ни накарат да се смеем или плачем, без да сме способни да обясним какво точно изпитваме и защо се чувстваме по този начин.
Учените заключават, че никога не бихме могли да определим как точно музиката ни въздейства и по какъв механизъм успява да „извика“ определени емоции у нас, без самите хора да сме напълно наясно с емоционалния си свят.
Музиката и децата
Децата обичат музиката. Тя е естествено заложена в тях и те естественореагират добре на музикални тонове – на весели мелодии и на нежни звуци.
Научните заключения сочат, че бебето чува музика още от корема на мама и това е причината тя да извиква добри емоции у него и след това – защото звуците му припомнят щастливия момент от преди да се роди. Доказано е, че бебетата, които са подложени на по-разнообразна среда, развиват мозъка си много по-бързо от останалите – това включва слушане на различна музика, преживяване на различни игри, моменти с различни хора от семейтвото.
Научините изследвания сочат също, че децата, които са изучавали изкуство и най-вече музика имат по-голяма емоционална интелигентност и стабилност, защото са изпитвали повече емоции от своите връстници и са се научили да ги „рециклират“, разбират и картотекират.
Затова, нашето заключение е следното: музиката е красив фон на деня ни! Нека създадем повече красота и за детето!
Източници: http://www.bbc.co.uk/
