Най-прекрасният подарък на света
Татко Костадин (40г.) е инженер в EVN България, Топлофикация, вече 15 години. Мама Илиана (39г.), също е инженер по образование, но предпочита по-спокойната работа в офис, където се отнасят с разбиране към многодетното й семейство и трудностите, свързани с отглеждането на малки деца.
Кака Диляна (13 г.) е ученичка и обожава малките си братче и сестриче. А те – Кристияна и Александър са вече на цели 2 години и половина и са достатъчно големи, за да ходят на детска ясла.
Вижте как отговориха семейство Костадинови на нашите въпроси и споделиха ценните моменти, трудната част и забавните мигове от това да отглеждаш и възпитаваш много деца.
В: Какви са предимствата на това да имаш повече деца?
О: Щастието, радостта и смеха на децата, които изпълват къщата, са не просто предимство – те са смисълът на живота ни! Щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване!
В: Споделете един мит за семействата с повече деца
О: Да гледаш повече от 1 или 2 деца в България, се приема от другите с недоумение или съжаление за изгубеното спокойствие и пропиляната кариера. За съжаление, да създадеш живот, не се приема като достатъчна ценност сама по себе си! Или пък се свързва с една група хора, които го правят, заради помощи от държавата.
В: Как става организирането на групата
О: Всичко се приготвя от вечерта. Сутрините ни са поредица от весели ритуали, в съчетание от малък хаос и голяма глъч. Татко е отишъл рано на работа. Мама облича някой от малките, а другият отива да буди кака си. Подбират си играчки за градинката, докато преминават край мен, нахлузвам шапки, якета, обувам ботуши… и за около половин час всички сме на линия за новия ден. Оставяме кака на училище, после и малките в яслата. Започва работният ден на мама.
В: Развлеченията
О: Обикновено всички сме заедно. Обожавам вечерите, когато се съберем и в цялата къща отново кънти детски смях. Прекрасно е да наблюдавам, как трите ми слънчица се борят и играят. Каката ги обожава и им измисля страхотни игри и забавления! Когато съм по-строга, търсят утеха при нея.
Кака Диляна сега е в 7-ми клас и й предстоят матури. Когато има нужда, мама или татко помагат в усвояването на материала и най-вече математиката.
Алекс и Криси понякога имат нужда от лично внимание, защото имат различни интереси. Например, Криси обича да „учим” буквите, да познава цветовете, да строи тихичко, да четем книжки и т.н.
Алекс обича шумните игри – да тича, да скача, да свири, да пее. Справя се добре с рисуването.
В такива моменти се стремим да им отделим необходимото индивидуално внимание.
В: Почивката
О: Почивката… Най-голяма трудност срещаме в това да открием подходящо място, където да ни настанят всички заедно. Повечето предложения стигат до 2 възрастни + 2 деца. Обществото сякаш е изключило останалите варианти.
Очакваме лятото с нетърпение, защото малките помнят морето! Изкарахме много приятни и спокойни летни дни. Разпределяхме си грижите и ангажиментите по малките. И да, починахме си добре!
А когато сме си в Пловдив, всички обичаме да ходим до „Младежкия хълм”, където обиколката с Детската железница е много желана и чакана. Гребната база също е приятно място за разходки и забавления в града ни.
В: Личното пространство
О: Хм, някъде се поизгуби през годините… Тати ходи на футболни мачове, излиза с колеги и приятели понякога. Мама от няколко месеца се върна на работа и все още търси изгубеното си лично пространство…
Е, имаме нашата петъчна вечер, когато баба и дядо ги взимат в „комплект” тримата и ние с тати разполагаме със своята свободно време, което посвещаваме на себе си и приятелите си.
В: Най-забавната част от това да имате много деца?
О: Детските усмивки и греещите от щастие очички, са най-забавната част. Разпиляните играчки, липсата на ред, хаосът, но сред всичко това подскачащи и играещи малки и големи човечета!
В: А най-трудната?
О: Когато са болни. Тогава мечтая за хаосът, който описах по-горе.
В: Кой е по-лесният вариант: повече или по-малко деца?
О: По-лесният, но скучен е с малко деца. (Знам го от 11 годишния ни опит, преди да се родят Алекс и Криси). По-трудният, но прекрасен – е с много слънчица! Винаги бих избрала втория!
В: Какво най-често прави цялото семейство?
О: Забавляваме се!
В: Бихте ли ни разказали някоя забавна история на цялото семейство.
О: Хм, весели истории много! Ето последната:
В неделя, от сутринта сме отишли на село при другата баба. Цял ден игри на двора, забавления, радост… Вечерта, вече тъмно, обличаме се и тръгваме към колата да се прибираме. Ключовете на колата, обаче ги няма. Потърсихме ги из тъмното известно време, не ги намерихме. За радост на баба, останахме да спим вечерта там. На сутринта ги открихме „подредени” в една саксия.
И още една: Питам Крисито, дали е дошъл Сънчо на очичките. Тя, поспалана, разтърква очички и казва „Да”. Питам Алекс, дали Сънчо е дошъл и на неговите очички и той категорично ме отрязва с „Не”. Време е за сън и аз продължавам да настоявам, че щом на Крисито е дошъл Сънчо на очичките, значи и на него трябва да е дошъл… Той ме погледна и казва отново категорично „Аз търпя!”
Интересна е и историята на нашето семейство. Ние много дълго време не се решавахме за второ детенце. Все намирахме причина да го отложим още. А нашето момиченце растеше и голямата й мечта беше да има братче или сестричка. Все за това говореше. И на Дядо Коледа дори писа за това. Когато най-сетне се решихме и разбрах, че очакваме бебенце, тя все не можеше да реши какво желае повече, братче или сестриче… И стана чудото! Очаквахме близнаци, момченце и момиченце. Всички бяхме безкрайно щастливи! Изкарах една прекрасна и лека бременност. Близнаците се родиха в 9-тия месец, напълно доносени по 3 кг. Изписаха ни точно на рожденния ден на нашия татко. И аз му направих най-прекрасния подарък на света!
Вижте още от Споделено:
За подкрепата и един надуваем басейн – историята на едно красиво раждане
“Спрете да харчите парите си за органична храна”
Изабел и Ники + триото Каби, Криси и Емил
2,986 преглеждания