Захранването

 

Когато си бременна и имаш бебе, те преследват най-различни чудовища, които всяват страх и паника в щастливите моменти. Всяка жена има свои си, лични, чудовища, с които води постоянна битка. Дали бебчето ми в корема се развива добре, как ще протече раждането, защо не заспива, от колко майчино мляко се нуждае, правилен избор ли поех за еди-какво-си. В щастливата развръзка често участват твоята майка, баба, приятелка от градинката, съседка, книга за отглеждане на деца, консултант и т.н.

Едно от най-страшните чудовища е онова, което няколко месеца живее в гардероба и страхът от него те кара постоянно да го обмисляш и мноооого внимателно да го преценяваш, преди да му отвориш вратата и да го пуснеш на свобода. То се казва За-хран-ване, звучи и изглежда толкова ужасяващо, колкото и Онзи-когото-не-бива-да-споменаваме. Но ето няколко идеи, позната и непозната приятелко, които да ти помогнат да пребориш злодея и да се наслаждаваш на новия етап от развитието на твоето дете.

Явява ти се чудовището от гардероба, когато:

• чуеш за първи път, че бебето ти на цели 40 дни вече може и трябва да опита сок от моркови и ябълки; 

• се нахвърлиш да четеш океана от информация в нета, така безкрайно противоречива и дълбока, колкото океанското дъно;

• вземеш решение да отложиш захранването за по-късен етап и периодично се подсещаш, че все някога и това ще дойде;

• големият Ден безмилостно наближава, а въпросите са повече от отговорите;

• сравняваш твоето собствено дете с всички възможни.

Повечето майки решават да отворят вратата на гардероба, когато бебето им навърши пет-шест месечна възраст, а междувременно вече са избрали стратегията за своята битка с него. Накратко ще ти опиша няколко различни тактики, а междувременно и моята лична практика, леко мелодраматична, на моменти дори поучителна. Вземи, което ти хареса; адаптирай, което ти отива; подмини, което не усещаш като твое.

Класиката. Педиатрично захранване

За него вероятно ще чуеш от педиатъра на бебето и това може би все още е най-разпространения начин за борба с чудовището. Обикновено изборът се свежда до това, дали предпочиташ да предложиш първо плодово, зеленчуково или месно пюре, или каша. Всяко едно от тях си има положителни и отрицателни страни. Например, плодовото пюре е сладко и много бебета го хапват с апетит, т.е. захранването стартира и протича лесно. Но често се случва след това децата да откажат и дори протестират срещу зеленчуковото пюре, което няма как да докара сладкия вкус. А кашата? Тя може да е първоначален избор, ако бебето е наддавало по-слабо. И сега какво да избереш?

С първото ми дете заложих на картофено пюре, след един месец предложих плодово пюре за следобедна закуска, а на третия месец – каша към 10-10,30 ч. сутринта. На около 10-месечна възраст той отказа всичко. Да, всичко. На челото му пишеше „злояд” и „инатлив” – хм, не помнех тези етикети, когато го поръчвах в магазина?! •

Захранването започва по обяд с 1-2 лъжички пасирана консистенция, и всеки ден се увеличава с още толкова, докато се достигне по-сериозно количество. Някои майки избират да контролират колко е изяло бебето, други оставят това на него. Ето и втората битка с чудовището – колко ТРЯБВА и колко Е поело малкото човече?

Аз бях от силно притеснителните майки, които страдаха, че нейното кърмаче предпочита майчино мляко пред пюрето. Синът ми изяждаше максимум 40 гр пюре на ден, а неговите приятелчета – малки бурканчета и гледаха към нашата паница за допълнително! Бях много изобретателна – усвоих професията на цирков клоун, заставах в различни асани, всичките ми лични вещи превръщах в инструменти за свирене, четях приказки като за детски куклен театър, само и само детето да изяде още една лъжичка. Сякаш цялото богатство от полезни вещества се крие точно в тази единствена лъжичка и без нея оцеляването на неговия вид е силно застрашен •

Нова храна се въвежда на всеки 4-5 дена, пак по лъжичка-две, като се следи бебето за евентуални алергични реакции. Към твърдата храна, някои майки добавят изцедена кърма, която овкусява пюрето / кашата и напомня за вкусовете, с които е свикнало от утробата. За да осигуриш оптимален прием на мляко, чудесна идея е първо да накърмиш бебето, а малко след това да му предложиш твърдата храна.

Има много и различни схеми за въвеждане на плодовете и зеленчуците според възрастта на бебето. Поредната битка – кое след кое идва и защо. Добър вариант е да предлагаш пресен, сезонен продукт, с минимална термична обработка, а възможните алергени да отложиш за по-късно, особено ако в семейството има генетична обусловеност.

Синът ми получи първата си твърда храна през зимата. За да му осигуря повече полезности, цяло лято сварявах, пасирах и замразявах във формички за лед различни плодове и зеленчуци. Старателно надписах съдържанието на пликчетата и датата на производство, планирах менюто за следващия ден, а за целите на консумацията – затоплях микса от продукти на водна баня. Определено това не бяха част от любимите ми занимания, но скоро така автоматизирах процеса, че можех цял бебешки полк да изхраня •

Докога с пасирането, е предмет на следващата ти битка с чудовището. Много бебета до преклонна възраст отказват да погледнат друга, освен гладко пюрирана храна. Техните майки твърдят, че бебетата им се задавят, само като погледнат парченцата в купичката.

Аз тази битка я спечелих още в зародиш. Синът ми не уважаваше нито домашно приготвените пюрета, нито готовите (които, впрочем, за мен имаха абсолютно еднакъв вкус, но различен цвят). Затова реших, че може би детето ми е по-умно от таблиците и схемите и… отказах и аз пюретата. Започнах да му подавам храна, подходяща за ядене с пръсти, която той сравнително охотно приемаше. Към успеха ми в тази битка се поздравих и с резултата от невероятното си прозрение – отказах да се правя на клоун и практикувам професии, различни от тази на разбираща майка, която НЕ насилва детето си да яде толкова, колкото ТРЯБВА и толкова, колкото ядат децата Х, Y и Z. Но всичко това се случи, когато открих т.нар. „руска схема” или… •

Педагогическо захранване

Това чудовище е доста по-различно от предходното. Тук няма пюрета, оразмерени буркани и специално столче за хранене, а изискване детето да е седнало в скута ти. Когато ти ядеш, мамо, АКО пожелае, яде и детето ти, но от твоята храна. Заради това е удачно менюто ти да е здравословно и балансирано, да установиш навици за хранене на маса. Детето получава т.нар. микродоза, а ако одобри вкуса, можеш да му предложиш още една-две дозички. Микродозата е количество, което се равнява на размера на главата на кибритена клечка. Много бебета желаят да сучат между хапките, а когато започнат да се разсейват, е време да станат от масата, защото храненето изисква култура, а храната е за ядене, не за игра.

Педагогическото захранване беше почти моята стратегия в борбата с чудовището… и с детето, да, признавам и се изчервявам. „Почти”, защото поредната доза правила за спазване ми идваха в повече и честно, плашеха ме. Как да преобразя изцяло философията си по темата „захранване”, така че да не изпадна в поредната дупка? Реших, че за нас двамата най-удачна е златната среда – от всичко по малко и винаги толкова и когато детето пожелае. Научих се да комбинирам и преплитам педатричното в педагогическото, така че с малки стъпки да вървим напред. Например, от педагогическата схема взаимствах възпитанието на навици и у двама ни – сядането на маса, яденето от общата манджа. Когато не бях в състояние да предложа тези условия, вземах плодове и зеленчуци за ядене навън. И до днес младежът се храни по-бавно и по-умерено от връстниците си, а междувременно приложих това, което научих от него, при сестра му чрез… •

Захранване, водено от бебето

Тук битката с чудовището предварително си я спечелила, защото всичко, което се случва, зависи само от детето ти, а ти, като негова майка, приемаш и уважаваш неговите нужди.  Единствената сянка може да надвисне от притеснението дали беззъбото бебе умее да дъвче на такава невръстна възраст и какъв е шансът да се задави. Отговорът на първия въпрос е „да”, на втория – „по-скоро не”. Понеже започнах отзад-напред, ето в какво е същината на този вид захранване.

Бебето се храни напълно самичко, с подходяща според възрастта му храна, удобна за захващане с пръстчета. То е оставено само на себе си – колкото яде, повечето маже по себе си и наоколо. Храни се с темпото, което му е приятно и в количеството, което усеща, че му е потребно. Може да ти прозвучи странно, но обичайно към 10-11-месечна възраст много бебета започват да боравят криво-ляво, по бебешки, с прибори за хранене.

След неуспешното захранване с пюрета, второто ми бебе получи микс от всички тези захранвания. На почти 6-месечна възраст госпожицата буквално открадна банана, който бях приготвила егоистично за себе си. Нито веднъж не се задави през следващите месеци, няколко пъти сама извади от устичката си по-големи парченца и много, много пъти се омаза от глава до пети. От тогава не можем да запълним шахтата й – „ам”, „ам”, и пак „ам” •

И така, позната и непозната приятелко, сигурна съм, че не те ориентирах напълно, но се надявам да не съм създала хаос в представите ти. Чети и обсъждай, докато откриеш твоята пътечка, дори и неутъпкана. А аз отивам към гардероба…

 

 

   

 

 

 

 

 

Автор: Изабел Басмаджиян, Ла Лече Лига лидер, и майка на Калоян на 5 г.,    Кристина на 2 г. и Емил на 4 месеца

 

Още по темата:

   Как да пасирате и съхранявате домашно приготвена храна за бебето

   Първото яйце

   Какво е тофу и здравословно ли е за бебето ми