Алергии и хранителна непоносимост при кърмачето, част първа

Какво е алергията и как се проявява?

Без съмнение кърменето е най-евтиният и достъпен начин за намаляване на вероятността от алергични реакции – както в ранна детска възраст, така и в зрелите години. Много изследвания доказват, че кърменето намалява риска, повлиява тежестта или отлага началото на атопичните състояния.

Алергичните състояния зависят от много и различни фактори, напр. от семейната предразположеност, личната чувствителност и провокиращите фактори от околната среда. Алергиите представляват абнормна (преувеличена) реакция на организма към чужда субстанция. Обикновено тези чужди вещества се възприемат от организма като безвредни и тялото на здравите хора не реагира по никакъв начин спрямо тях. При алергичните хора обаче, тези субстанции предизвикват реакция. Тя е съпроводена с промени в имунната система и често (но не винаги) – със значимо повишаване на специфичен имуноглобулин (IgE).

Най-честото притеснение на майките при малките кърмачета е свързано с появата на хранителни алергии, съпътстващите ги кожни реакции и реакции от страна на храносмилателната система.

Храните, които най-често предизвикват реакции, са кравето мляко, фъстъците, ядките, кокошите яйца, соята и рибата.

Обикновено първият контакт с алергена не предизвиква алергична реакция, а само провокира «паметта» на имунната система. Едва при повторен контакт реакцията се проявява.
Това е много важен факт, който е хубаво да се отбележи. В голяма част от случаите бебетата получават дози адаптирано мляко на базата на краве мляко в болницата, като тогава не се проявява алергична реакция. При повторно даване на адаптирано мляко, седмици или месеци след като бебето е вече изписано и е вкъщи, е възможно да възникне алергична реакция. Имунната система помни белтъка на кравето мляко от контакта в болницата и го разпознава като алерген. Ако майката не е била информирана, че бебето й е хранено с адаптирано мляко в болницата, може да не осъзнае, че това е алергична реакция с корени още в родилния дом.
Поради тази причина е важно майката да се информира дали бебето й е било хранено със заместители на майчината кърма.

Кърмата ми е алерген?!

Много често получаваме въпрос дали е възможно бебето да е алергично към кърмата. Отговорът е: най-вероятно не.

Кърмата и съдържанието на „човешки” протеини в нея изключително рядко могат да предизвикат алергична реакция. Бих искала да обърна внимание върху този факт, защото много често се спекулира с алергията към кърмата. В научната литература са цитирани едва няколко подбни случая, при които се касае за деца със серизоно увредена имунна система.

В масовия случай бебетата реагират не на самата кърма, а на чужди белтъци, които са достигнали до кърмата, недобре разградени от тялото на майката.

Изследванията показват, че между 5 и 15% от бебетата са с непоносимост към белтъка на кравето мляко и между 2 и 7,5% са с алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ). Когато организмът на бебето е станал свръхчувствителен към даден белтък, често поради „повишена бойна готовност” той започва да „атакува” и други белтъци. Така например деца, които са алергични към белтъка на кравето мляко, може да проявят реакция и към белтъците в соевите млека – това се нарича кръстосана алергия. Кръстосана алергия е възможна по отношение на белтъците на козето, овчето и биволското, при налична алергия към кравето мляко.

Как да разпозная симптомите на хранителна алергия в бебето?

В резултат на промени в метаболизма на майката има вероятност част от големите молекули на белтъка на кравето мляко (както и други протеини от храната й) да не бъдат разградени напълно. В този случай части от тях биха могли да достигнат до кърмата и кърмачето. Тези частици може да провокират алергична реакция при някои бебета, които вече са имали контакт с белтъка на кравето мляко (много често първият контакт е в родилния дом, както вече споменахме). Съществуват изследвания, че макар и много рядко, някои бебета се раждат вече чувствителни към белтъка на кравето мляко или към някои други протеини, тъй като се били изложени на контакт още по време вътреутробното развитие.

Освен следи от белтъка на кравето мляко, в кърмата понякога се откриват и антигени на фъстъци, бета-лакталбумин и яйчения белтък. При много чувствителни деца е нужно изключително малко количество белтък на кравето мляко (по-малко от една милионна от грама), за да се оформи алергичната реакция.

Списъкът със симптоми на алергичната реакция е дълъг

Частите на тялото, които са склонни да реагират на алергиите, са основно кожата, храносмилателната система, очите, носа, белите дробове и по-рядко нервната система. По-долу са изброени най-често наблюдаваните симптоми на хранителна алергия:

• Бавно наддаване на тегло, въпреки адекватен хранителен прием
• Обриви, екзема
• Уртикария
• Зачервяване в областта на лицето
• Зачервяване и разраняване в областта на ануса
• Подуване на клепачите и зачервяване на очите
• Рефлукс
• Повръщане и повишено слюноотделяне
• Диария или запек
• Колики, дори връщане на коликите след периода на естествено отшумяване
• Наличие на слуз и кръв в изпражненията
• Кашлица, кихане и водниста хрема
• Проблеми с дишането, бронхити и астма
• Повишена възбудимост и раздразнителност
• Проблеми със заспиването и по-често събуждане.

Изследванията показват, че различните деца реагират по различен начин на алергените. Някои може да имат само стомашно-чревни симптоми, други – само кожна изява. При някои деца в резултат на алергията се развиват болестни промени в лигавицата на червата и организмът започва да губи малки количества кръв през раздразнената лигавица. Много често първият симптом на този процес са патологично ниските нива на хемоглобин (анемия) при профилактично изследване. Тези състояния предизвикват и други промени в кръвната картина (неонатологична тромбоцитопения).

При други деца е възможно да има и по-далечни реакции, които на пръв поглед не са свързани с хранителна алергия, като ушни инфекции, неспособност за концентрация и слабо представяне в училище, забавен растеж, депресия и др.

Дали ще има ефект да премахна млякото от менюто?

Алергията към белтъка на кравето мляко е най-често срещаната хранителна алергия. Изследвания показват, че при изключително кърмени бебета с възпалена лигавица на червата елиминирането на млечните продукти от храната на майката води до значително подобрение при детето още в рамките на 2-4 дни. Когато става въпрос за много чувствително бебе, е възможно реакцията към приета храна да се появи буквално час след приема на храната (ако е кърмено скоро след като майката е яла). Най-често обаче реакциите са в рамките на 24 часа след приема на алергена от майката.

Когато има съмнение за хранителна алергия при кърмачето, е разумно да се обмисли прилагането на известни хранителни ограничения при майката (основно млечни продукти, яйчен белтък, риба и морски дарове, тропически плодове и ядки).

Повечето автори застават зад идеята, че в рамките на първите 4 дни след започване на диетата е нормално да има подобрение. Според други обаче, за да може да се потвърди или отхвърли с по-голяма сигурност наличието на алергия или повишена чувствителност, е нужно майката за поне 2 седмици стриктно да изключва заподозрените продукти от менюто си.

Диета – добре, но каква?

Вариантите за подход при избор на елиминационна диета са няколко. Единият, прилаган най-често, е майката да премахне тотално групите алергени от менюто си (виж списъка по-долу). След поне едноседмичен период на „очистване” може да започне постепенно въвеждане на продуктите един по един – от по-малко „заподозрените” храни към по-вероятно причиняващите алергия. Това въвеждане трябва да става бавно – с по една група на седмица, като майката внимателно следи и описва резултата при бебето.

Друг вариант е, майката да елиминира само млечните продукти, като най-вероятен причинител на проблемите и едва ако няма подобрение, да се прибегне към по-ограничителни диети.

За много майки е решение ротационната диета, която позволява в интервал от 3-7 дни да се приемат потенциално алергизиращите храни.

Обикновено се започва с малко количество от потенциалния алерген, за да се след реакцията. напр. едната седмица може да се приема по 1 чаша кисело мляко или 100 гр. сирене или 100 мл прясно мляко дневно за 3 дни, след което да се направи пауза от 4 дни. По време на паузата се следи ефекта върху бебето. След тези 4 дни се връща отново в менюто на майката яйце – по 1 на ден. След паузата може да се върнат бобовите храни, след това отново може да се въведе мляко и т.н.

За времето, в което не се приемат, веществата се елиминират от кръвта на майката (респ. от кърмата) и бебето е предпазгено от голямото количество алергени, които биха довели до реакция.

Недостатък на тази диета е, че е приложима само ако бебето не проявява силно алергията. Майката е нужно да следи за всяка реакция при бебето, като диетата постепенно може да бъде разширена значително на принципа „проба-грешка”.

 

Текст: маг. фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт, доброволен консултант по кърмене
към Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”
http://www.podkrepazakarmene.com/

 

Вижте също: Алергии и хранителна непоносимост при кърмачето, част втора

 

Още за Бебето:

   От колко сън имат нужда малчуганите

   Седемте най-разпространени мита за кърменето

   Бащинството – поглед отвътре