Какво можем да научим от децата

Вместо да се опитваме да учим децата си да мислят аналитично и да бъдат прозаични, защо ние не се опитаме да се научим от тях да бъдем спонтанни, креативни и свободни? Ще ви предложим няколко неща, които може да научите от детето си:

Често гледаме на децата като безпомощни създания, които се нуждаят от нашите ръководство, насока и съвет. Но на практика, ако се замислите, обикновено е точно обратното – точно децата стават нашите „джен” учители.

Вместо да се опитваме да учим децата си да мислят аналитично и да бъдат прозаични, защо ние не се опитаме да се научим от тях да бъдем спонтанни, креативни и свободни?

Ще ви предложим няколко неща, които може да научите от детето си:

Непринуденост

Малките деца не ги интересува, че сте 30 години по-големи от тях и сте много важна фигурна в бързо-развиваща се компания. Ако ви намират за достатъчно интересен като човек или решат да споделят техните наблюдения с вас, те ще отидат директно при вас и ще кажат това, което си мислят и това, което чувстват. Да, може би намираме спонтанността на децата малко шокираща, тъй като нашите реакции се диктуват от социалните правила, от страх или от чувство на малоценност. Но трябва да се научим точно от децата си как да посрещаме всяка една ситуация с отворено сърце, без да мислим и да имаме предрасъдъци, защото само така можем да създадем истински приятели.

Имайте доверие на вселената.

Когато едно дете изпробва новото си колело и точно на финала падне, първата му мисъл няма да е „как можех да си счупя крака” а обикновено е: „Лелее, това беше жестоко!”. Децата имат изцяло доверие на вселената и нямат страх от нищо. Това не значи, че трябва да бъдем безразсъдни, но понякога е добре да не забравяме, че има Някой който ни гледа отгоре, напътства ни и ни пази.

Особността да имаме ГОЛЕМИ мечти

За щастие, децата не се страхуват да мечтаят. Когато сме малки мечтаем да сме известна ТВ звезда, да летим в космоса или да си купим магазин за сладолед. Но с годините, ние си позволяваме да мечтаем все по-малко и по-малко.

Поставяме си цели, които знаем, че можем да изпълним, за да избегнем евентуално разочарование или провал. И така цял живот живеем под нашия потенциал. Ние сме дарени с толкова потенциал и талант – фрехота е да не ги използваме. Не се страхувайте да имате големи цели. Оставете въображението си свободно и си позволете да имате ГОЛЕМИ мечти.

Прошка

Виждали сте деца да се бият, нали? Те се удрят и бият, едното от тях обикновено се разплаква и 30 секунди след това те са отново щастливи и си играят сякаш нищо не се е случило. Сега си помислете как реагирате вие, когато някой ви бутне и не ви се извини. Обикновено седмица по-късно все още си спомняте за това. Не си пропилявайте мисловната енергия за неща, които не може да промените. Вместо това, намерете сили, с които да продължите напред.

Тук и сега

Опитът на децата е твърде малък, за да мислят постоянно за миналото и те не виждат смисъл да се притесняват за бъдещето. Те живеят на момента, забавляват се и изследват света около тях. Най-добрият начин да постигнете това е като бъдете част от огрите на малките и се забавелявате заедно с тях.

Способност да се радват на себе си

Децата много малко се интересуват от това какво другите мислят за тях. Знаете как децата седят пред огледалото с новите си дрешки и си се радват. Без да ги интересува дали косата им е рошава или дали са качили 3 килограма. Трябва да можем наистина се радваме на себе си като малки деца.

Увереност

Ако попитате 20 деца „Кой може да пее?” ще видите поне 10 вдигнати ръце. Сега си представете да зададете същия въпрос на група възрастни. Колко от тях ще вдигнат ръце? Един? Двама?

Децата не поставят на въпрос техните възможности. Те просто приемат за даденост, че са най-добрите в това, което правят.

Креативност

Знаете как децата могат да направят всичко от… всичко. Шалът на мама е наметалото на Спайдърмен, пръчката от парка е чудесен меч и т.н. На нас ни е по-трудно да бъдем креативни и да мислим „извън рамката”. Когато имате нужда от изцяло нова идея или трябва да намерите оригинално решение на сложен въпрос, оставете умствения си багаж настрани и помислете как едно 8 годишно дете ще погледна на същата тази ситуация. Ще се очаровате от резултата.

А когато започнете да виждате дори и обикновените предмети с очите на дете, ще забравите за думата „Скучно”.

И не забравяйте да се притеснявате по-малко и да се надявате повече. Да окуражавате поне по един човек на ден. Не бъдете критични – светът не е съвършен. Опитайте се да бъдете спокойни, да се смеете и забавлявате повече. Винаги е добре да бъдете спонтанни. Понякога колкото по-простички са нещата – толкова по-добре. Работете усилено, но изпитвайте удоволствие от това, което правите.