Мъж бута жена си, за да се спаси от потъващ кораб. Но…
Докато една преподавателка преподавала урока си, изведнъж сменила темата и разказала на своите ученици историята за круизен кораб, който се преобърнал насред морето. На него имало двойка, която успяла да стигне до спасителната лодка, но в последния момент и двамата забелязали, че в лодката има само едно свободно място.
„Никога няма да познаете как продължава историята и каква била поуката за децата от нея.
В момента, в който двамата стигнали до спасителната лодка, мъжът избутал жена си и се качил в лодката. Жената, оставайки извън спасителната лодка успяла да извика само едно изречение на своя съпруг.“
Тук преподавателката спряла и попитала учениците си: “Какво мислите, че е извикала жената?”
Повечето ученици побързали да отговорят: “Мразя те! Бях сляпа!”
Преди да продължи, учителката забелязала едно момче, което през цялото време си мълчало. Тя го помолила да отговори и той й отвърнал: “Госпожо, аз вярвам, че тя е изкрещяла – „Грижи се за децата ни!”
Изненадана, учителката го попитала: “Чувал ли си тази история преди?”
Детето поклатило глава: “Не, но това е нещото, което моята майка е казала на баща ми, преди да почина от тежко заболяване.”
Учителката казала, че точно това е отговорът на въпроса й.
Круизният кораб потънал. Мъжът се прибрал вкъщи и сам отгледал дъщеря им.
Много години след смъртта му, дъщерята открила неговия дневник, докато му подреждала нещата и научила цялата истина, но и своя безценен урок.
Оказало се, че когато родителите й отишли на круиз, жената вече е била диагностицирана с тежко заболяване. В критичният момент на избор, бащата прибегнал към единствената възможност, която съдбата му предложила и която имала значение за оцеляването на детето им.
Той бил написал в дневника си следното: “Как ми се иска да потъна заедно с теб до дъното, но в името на дъщеря ни, единственото, което можех да направя е, да те оставя да потънеш.“
Когато учителката приключила с разказа на тази история, децата потънали в пълно мълчание.
Учителката не се усъмнила нито за миг, че учениците й са разбрали смисълът на историята. Когато лошото и доброто в света се срещнат има трудни за осъзнаване обстоятелства, които крият истината и нерядко те са напълно непонятни на пръв поглед.
Точно затова никога не трябва да съдим хората и техните постъпки, преди да сме преди да сме осъзнали причините за това поведение. Онова, което виждаме на повърхността не винаги и цялата истина за нещата.
Защото:
Тези, които поемат инициатива и отговорност в работа си, не го правят, защото са наивни или изпълнителни, а защото те разбират същността на това да си отговорен.
Тези, които се извиняват първи след скарване, не го правят, защото са сгрешили, а защото държат на хората около себе си.
Тези, които са готови да ти помогнат, не го правят, защото ти дължат нещо, а защото виждат в теб истински приятел.
Тези, които ти пишат, не го правят, защото са нещо повече от останалите, а защото ти си в сърцето им.
Някой ден, всички ние ще бъдем разделени едни от други, ще ни липсват разговорите помежду ни, мечтите, които сме имали. Ще отминават,дните, месеците, годините, докато постепенно изчезнат напълно. А един ден децата на нашите деца ще гледат снимки и ще се чудят: “Кои са тези хора?”, а някой с усмивка на лицеи невидими сълзи в очите ще им отговаря: “Това бяха моите родители и аз имах най-прекрасните дни в живота си с тях.”
Източник: www.tickld.com
47,234 преглеждания
