Готови ли сме наистина за адаптацията в детската градина?

Всички родители, на които им предстои адаптиране и старт на детето им в ясла или детска градина, се подготвят дълго време преди това за деня Х. Дори когато сте изчели куп литература и информация от специалисти за здравословните начини на раздяла с детето, в решаващия момент се оказвате психически неподготвени за това. И това е напълно нормално, защото както в много други житейски ситуации, най-добрият учител е опитът.

Затова в няколко кратки препоръки ще се опитам да споделя практически съвети към родителите (а защо не и учителите), които са се оказали работещи при адаптацията на децата в нашите детски градини.

Няколко са причините са безутешния плач на детето при оставянето му в детска градина – раздялата с мама и татко, плашещото ново, по-регламентираният дневен режим, който изисква и повече самостоятелност от детето. Доброто разбиране за тези причини може да ни помогне да облекчим стреса, който преживява то в първите месеци.

♥ На първо място, детето се плаши от раздялата с родители си, защото в тази ранна възраст все още няма социалния опит и знание какво се случва с мама и татко, когато не ги вижда. Няколко седмици преди старта на детска градина можете да подготвите детето като започнете да го оставяте (дори и за кратко – 30-40 мин) у дома при близък приятел или човек извън тесния семеен кръг, като му давате кратко обяснение къде отивате. Може да му кажете, че ще отидете до кварталния магазин за плодове, напр. Когато детето се увери, че скоро след това се връщате, то ще има усещане за предвидимост в тази ситуация. Когато тръгне на детска градина, отново можете да използвате това вече познато обяснение. Не пропускайте да споделите с учителя за тази ваша „тайна“, за да го използва и той при успокояване на детето. Ползите: Детето вече е попадало в подобна ситуация, макар и на друго място, и ще чувства, че има повече контрол над нея.

♥ Степента на самостоятелност на детето у дома (самостоятелно хранене, самостоятелно обличане и събличане, обслужване на тоалетна или на гърне) също е психологически фактор, който прави детето по-уверено в себе си, а от там и по-спокойно в новата ситуация. Моето наблюдение е, че по-тревожни са децата, които не са имали възможност да развиват своята самостоятелност и усещат силната зависимост от родителя си. Подкрепяйте опитите за повече независимост у дома още от най-ранна възраст и се въздържайте да бъдете прекалено обгрижващ родител. Това ще се изплати в дните на адаптация многократно, когато видите своето малко човече да крачи самоуверено към входа на детската градина.

♥ Митичното „допускане на родител“ в групата по време на адаптация не е нито невъзможно, нито толкова притеснително за работата на групата. В топлите есенни дни, когато обикновено протича адаптацията, родителят и детето могат да бъдат поканени във времето за игра в двора на градината, за да може то да опознае другите деца, да се запознае с учителите и да започне да привиква към новата обстановка. Ползите: Обикновено адаптацията протича по-леко на открито. Децата нямат планирани занимания и не се разсейват от присъствието на външен човек. Родителят опознава екипа, който ще поеме детето му, а доверието между двете страни е ключово за успеха на бързата адаптация.

♥ Преходният предмет (плюшена играчка, одеялце, др.) има за детето реално успокояващо въздействие. Много деца избират такъв предмет още в бебешка възраст и са силно привързани към него. Този предмет има и доказани ползи за емоционалното и психичното развитие на детето и може да намери своето място в детската градина в определени моменти – например при успокояване на детето, при следобедния сън. Няма причина да бъде забраняван по време на престоя в градината в първите месеци на адаптация.

♥ Позитивното обсъждане на деня с детето. Родителят има своите „тайни“ механизми за сугестиране на детското мислене, затова е много важно как коментирате с детето преживяванията му от деня. Има голяма разлика между посланието, което отправяте с въпроса „Забавлява ли се днес в градината?“ и „Беше ли ти много мъчно за мама днес?“. Фокусирането на вниманието на родителя върху позитивните преживявания подпомага сходно възприятие и от страна на детето.

♥ И накрая, много сме чели и слушали за това колко важна е бързата раздяла на входа на градината, но ще го споделя и аз. Ако сте положили усилия предварително – подготвили сте детето за момента на раздялата, дали сте му свободата да бъде самостоятелно според възможностите на възрастта му, гласували сте доверие на екипа, който ще се грижи за детето след осъзнат избор на място, то идва и решаващият момент – да оставите любимото си човече да започне да върви и да проправя своя път в големия свят. Вашата роля от тук насетне ще бъде да го подкрепяте с любов и да му вдъхвате сила, кураж и разбиране, че този път е личен и по него трябва да върви само. Повярвайте в силата и възможностите му да се справи само и се доверете на грижата на учителите в детската градина.

Този материал ни беше любезно предоставен от Галена Иванова, основател на ЧДГ “МОМО” и Детска къща “Приказка без край”