Вирусните инфекции в есенно-зимния сезон при децата – какво можем да направим като родители?
Д-р Калин Лисички е завършил медицина в МУ-София през 1984 г. Има специалности по “Педиатрия” и “Ревматология”. Специализирал е “Детски болести” във Франция през 1987 г. Работил е 20 години в Института по педиатрия като детски ревматолог. Автор и съавтор на множество научни статии и монографии на тема „Ревматоидният артрит в детска възраст и системни заболявания на съединителната тъкан”. В МБАЛ „Токуда Болница София” е от средата на 2007 г.
Вирусните инфекции в есенно-зимния сезон при децата – какво можем да направим като родители?
Вирусните инфекции на дихателната система са много чести през есенно-зимния сезон. Описани са над 200 вируса, които са отговорни за възникването им, но най-честите са други коронавируси извън СОVID-19, аденовируси, респираторно-синцитиални вируси, парагрипни и грипни вируси, риновируси. Клиничната изява е различна в зависимост от възрастта на детето, локализацията на заболяването и причинителя. При обикновените настинки водещи са хремата, дразненето в гърлото, кашлицата, повишението на телесната температура не е задължителнио, но е възможно. Грипът започва с температура с втрисане, като при децата тя е по-висока отколкото при възрастните, общото състояние е тежко увредено, болното дете лежи, може да е сънливо, не се храни и не приема течности, има мускулни и ставни болки. По-късно се появяват запушеният нос, болката в гърлото и сухата, мъчителна кашлица. Катаралните оплаквания продължават и след преминаване на фебрилитета. Възстановяването е в рамките на около 2 седмици. Респираторно-синцитиалният вирус засяга приоритетно децата до 2-годишна възраст и се проявява със спастична кашлица, свиркащо дишане, възможно развитие на дихателна недостатъчност.
Добре е родителите да могат да се ориентират поне приблизително какво е заболяването на детето им, за да знаят кога да потърсят лекарска помощ – при настинките това обикновено не е необходимо. Ограничаването на контактите, особено с болни деца и възрастни, е от съществено значение, но на практика е трудно осъществимо. Личната хигиена и проветряването на помещенията намалява риска от вирусни инфекции.
Кои са важните неща, които трябва да знаем, когато детето се разболее?
Вирусните инфекции в повечето случаи са самоограничаващи се и самооздравяващи заболявания. По данни на Американската педиатрична асоциация малките деца, които посещават детско заведение, боледуват 6- 8 пъти годишно, т. е. трябва да приемем, че не само нашето дете боледува, и в това няма нищо изключително, колкото и да сме притеснени. Болестна проява, която води често до паника и като следствие – предозиране на лекарства, е повишената телесна температура. Трябва да знаем, че тя не води до повишен риск за здравето и живота на детето ни. Лечението трябва да е съобразено с болестните прояви и възрастта му. Не трябва да прекаляваме с медикаментите в желанието си детето да оздравее по-бързо. Под двегодишна възраст трябва да се избягват капки с отбъбващ ефект върху носната лигавица поради риск от поява на системни ефекти, а под 4 години – комбинирани препарати, съдържащи противоалергични, противокашлични и деконгестантни средства. Промивките и аспирацията на нослето и инхалациите с физиологичен разтвор, смяната на позата, за да се отпушват последователно лявата и дясната ноздра, са достатъчни.
Ако трябва да обобщим: детето с вирусна инфекция се нуждае от три „топли“ неща – топло легло, топли течности и топли майчини грижи.
Може ли да „подготвим“ имунитета на детето преди есенно-зимния сезон или преди тръгване на училище/ детска градина?
„Подготовката“ на имунната система трябва да е целогодишна. Ако я започнем сега, вече сме закъснели безвъзвратно. Тя включва всички елементи от живота на детето ни. Правилното хранене е от съществено значение. Приемът на млечни продукти, достатъчно плодове и зеленчуци, но не фрешове, осигуряват необходимите витамини и минерали за правилното функциониране на имунната система. Не трябва да се забравя, че нищо не може да замени „природната аптека“. Използването на природните фактори под формата на въздушни, слънчеви и водни бани, плуване, разходки на открито увеличават устойчивостта на детския организъм към вирусни инфекции.
В какви случаи могат да се използват продукти за повишаване на имунитета?
Имуностимулиращите и имуномодулиращите медикаменти се прилагат широко в днешно време и са с минимални странични ефекти. Като относителни противопоказания мога да посоча децата с автоимунни и малигнени заболявания, както и тези, които получават медикаменти, подтискащи имунната система. В тези случаи приложението на продукти, имащи отношение към имунитета, трябва да се консултира с лекуващия лекар.
Когато детето е болно, освен назначената терапия, можем ли да даваме продукти, които да подпомагат имунитета и да се „борят“ с вируса?
Бих искал да започна отговора си с думите на носителя на Нобелова награда за физиология и медицина сър Peter Brian Medawar, че: „Вирусът е лоша новина, покрита с протеинова обвивка“. Щом нещо е лошо, трябва да се борим с него, но какви са възможностите ни. Причинителите на вирусните инфекции на дихателната система са над 200. Възможностите за диагностицирането им са твърде ограничени – бързи антигенни тестове, РСR тестове, клетъчни култури, серологични изследвания. Освен, че са скъпи, в повечето случаи резултатът се получава късно, извън терапевтичния прозорец, когато лечението е най-ефикасно. Затова е важно да имаме препарати, които да са с широк, макар и неспецифичен антивирусен ефект. Такива са медикаментите на базата на инозин пранобекс, какъвто е и препаратът Аквир форте. Те стимулират основно различните компоненти на клетъчния имунитет, като ефектът им се проявява при тези клетки, които са антиген стимулирани, т. е. срещнали са се с вируса. Индиректно увеличават и синтеза на антитела, а увеличаването на нивата на интерферон водят до подтискане на вирусната репликация в началните етапи на инфекцията.
С оглед на ситуацията с Ковид-19, трябва ли родителите да предприемем някакви допълнителни мерки, освен „дезинфекция, дистанция, дисциплина“, до колкото това е възможно при децата?
Трудно е да се посочат нови мерки, тъй като ние като общество не спазваме и тези. За малките деца, до 9-10 год. възраст, според мен е невъзможно да ги накараме няколко часа да стоят с маски и да спазват каквато и да е дистанция, а неминуемо ще имат и проблеми с личната хигиена, напр. миенето на ръцете. Друга възможност е ваксинацията. Тя вече е разрешена и се препоръчва за децата от 5- 12 години. Това е оправдано от епидемична гледна точка, защото те са преносители на вируса. От друга страна боледуват рядко и леко, така че не съм убеден в необходимостта от масово ваксиниране при тях.
Това интервю е реализирано с подкрепата на: 
23,643 преглеждания
