Как да развием уменията на успешния първокласник? (2-ра част)

*Да знае как да оценява като важна дадена задача

*Да може само да подрежда задачите си в деня по приоритети.

Ясно е, че ако притежава тези знания детето с лекота ще преценява, кога да напише домашните си, кога да си почине и колко време да си остави за игра с приятели.

КАК

Няколко месеца, (а по-добре години) детето трябва да получава задачи в “насипен вид“, например: трябва да си подредиш дрехите в гардероба, да изхвърлиш боклука, да сложиш храна на кучето.

В началото възрастният дава ориентир, кое е най-важно и защо: “Сложи първо храна на кучето, защото е гладно. После подреди дрехите. Боклукът ще изхвърлиш, когато излизаме за магазина.“

Постепенно препоръките се заменят с въпроси: “Помисли кое да направиш първо. Най-напред се вършат най-важните неща.“

На 7-годишна възраст детето би трябвало да преценява и да действа уверено по “списъка“. Когато вече първокласникът се сблъска с повече задачи, в общия случай ще е достатъчно възрастният да го подкрепи с думи от типа: “Ти знаеш кои са ти най-важните задачи. Започни с най-дългото домашно, след това по-малките и накрая най-малките задачи. После си подготви чантата за следващия ден, за да нямаш повече задължения и отивай да играеш“.

*Да събира само багаж спрямо нуждите си. Да определя само от какво има нужда и от какво – не.

За излет, за почивка, за детска градина, за нощувка при баба или за гости при приятел, детето винаги има нужда от багаж.

КАК

В началото възрастният контролира и подготвя нужните дрехи/играчки/храни. Задача на малкото дете е да взима нещата от родителя и да ги слага в раницата. Съществено е обяснението: “Сложи и чадър, защото е възможно да вали“/ “Нямаш нужда от яке, защото е топло“/ “Сложи толкова чифта чорапи, колкото дни ще прекараме в планината. Сметна ли ги?“ . На 7 години детето трябва умело да се справя с багажа си, след поръчение: “Подготви си багаж за при баба. Имай предвид, че ще духа силен вятър“

* Да има отлично развити:

– Логика, Логическо и Критично мислене

На тези умения се опират учителите, когато преподават училищния материал; когато изискват учениците да достигнат до съждения или причинно-следствени връзки. Съществено е да се отбележи, че развитието и тренирането на логическото мислене трябва да започне в предучилищна възраст. По-късно …. е вече късно. Мозъкът свиква просто да наизустява сухи факти, без да вниква и да прави изводи от новополучена информация.

За най-малките: всички игри от типа:

“Кой къде живее?“

“Кой с какво се храни“

“Кой с кого е приятел“ ( пример: Вълкът и заекът не са приятели. Защо? – Защото вълкът се храни с месо и ще изяде заека“)

“ Кои са домашните животни и защо се наричат домашни? Защо хората отглеждат домашни животни?“ ( има изключителен брой деца, които знаят, че кокошката яде яйца, кравата не дава мляко и няма такова нещо като виме)

“Кое превозно средство къде се движи и защо“

“Ако аз съм мама кокошка, а ти си детето – пиленце, тати кой е“

За по-големите:

“Кои са прелетните птици и защо са прелетни?“

“Защо някои животни си сменят козината?“

Словесни игри от типа:

“ Корабът плава в морето, а колата се движи по ….“

“През деня свети Слънцето, а през нощта …..“

“Какво е общото и какво различното между ролерите и колелото?“

Може да играете и говорите с детето си, докато рисувате сюжетна картина с домашните животни. Или докато играете с тематичен пъзел или ролева игра. Или просто разговаряте, докато сте в задръстване. Важно е да задавате винаги въпросите “защо?“ и “а какво ще стане ако….“. Това са въпросите, които развиват логиката!

Внимание и Концентрация

Тук преди всичко възрастните трябва да следят каквато и да е поставената задача, тя да се изпълни до самия й край. Внимание и концентрация се развиват, когато детето знае, че трябва да види готовия продукт от работата си – подредена стая, оправено легло, празна мивка, празен кош, завършена рисунка и т.н. В началото възрастните помагат, за да не настъпва отчаяние или загуба на интерес. Колкото по-голямо става детето, то поема все по-голяма част от извършването на задачата.

Примерни игри и задачи: с различна сложност според възрастта на детето

Открий разликите

Лабиринти

Свързване на точки

Откриване на грешки – в картинки, в предмети.

Низане на мъниста, плетене, шиене, тъкане на стан, работа с глина/пластелин

Сортиране – на предмети, на играчки на продуктите от пазара (плодовете в купата, сиренето и маслото – в хладилника, бисквитите в шкафа; тенджерите в този шкаф, приборите -в чекмеджето; момичешките играчки в шарения кош, момчешките-в синия кош.)

Памет

Освен песничките и стихчетата, които категорично развиват детската памет, ето и няколко игри:

-“Напомни ми, когато сме в магазина да купим и два пакета брашно ..
В магазина: “Мисля, че забравям нещо… още нещо трябваше да купим…“, докато детето се сети да ви подсети за брашното.

-разказване на приказки, на филми, на преживявания от деня

-“Подреди масата по същия начин, както я подредихме заедно вчера. Използвай същите прибори и съдове“

-“Казвам ти пет предмета. Запомни ги. Маса, стол, куче, паста, планина.“ След 10-15 секунди родителят кани детето да изброи каквото е запомнило. След един час го пита пак. На другия ден – отново. Усложнявате задачата колкото желаете, тук няма грешни варианти.

Единствено условие е възрастният да е уверен, че детето ще се справи със заданието. Защото развиването на умения зависи от тяхното ползване – ако “мозъкът разбере“, че умението му служи добре, защото постига резултати и го хвалят, той продължава да развива това умение. И обратно – Ако „мозъкът получи информация, че не се справя“, че паметта не му служи добре (задачите винаги са прекалено трудни и все не успява) той престава да я развива, а започва развиване на компенсиращи умения. Ясно е, че това не е целта.

Въображение

Тук всички смешки, вицове, измислени приказки (разказване на приказка с герои от други приказки; разказване на приказка с объркан сюжет) водят до много полезни резултати – добре прекарано в шеги време, което гарантирано разтоварва психиката от напрежението и развиване на въображението. Единствено условие е да го практикувате регулярно. Има семейства, които организират “смешна вечер“ всеки вторник, например. Цялото семейство знае и се подготвя със смешки. Други намират това време, докато отиват заедно към детска градина или училище.

***

Убедена съм, че някои читатели се досещат за развитието на езика и говора, а то не е отделено като точка в настоящия текст. Ето и причината – в общия случай всички изброени дейности развиват езиковата система на детето. Неусетно, плавно и в приятни занимания. Ако родителите създават развиващи дейности регулярно всяка седмица, но се съмняват в резултатите на детето си, необходимо е да се консултират със специалист. Най-вече за сигурност в полаганите усилия и собствено спокойствие.

И така, равносметката е, че за да създадем предпоставки за реализирането на успешен човек в бъдещето е нужно да прекарваме качествено време с него, докато е още дете. Да му даваме задачи и предизвикателства, в които да се формират самостоятелност и решителност. Да създаваме моменти на радост и смях … Не звучи толкова трудно, нали?

Автор: Анна Влаева
специалист по ранно детско развитие
Тел:0885 39 69 46