Какво предстои за образованието през 2020 г. и къде се подрежда България в ЕС

В края на 2019 г. Европейската комисия публикува мониторинг на образованието и обучението в България, който се основава на най-актуалните количествени и качествени данни.

Усилията за модернизиране на системата продължават, но подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на труда и приобщаващ характер все още са предизвикателство, се казва в доклада.

Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила.

Делът на преждевременно напусналите образованието ученици и млади хора намалява спрямо 2009 г. (от 14,7% на 12,7%), но все още е над средните за Европейския съюз стойности (10,6%). Не всички деца (84% ) получават образование и грижи в ранна възраст.

Близо половината 15-годишни български ученици имат слаби резултати по четивна грамотност (41,5%) и математика (42,1%).

Предприети са стъпки за повишаване на приложимостта на професионалното образование и обучение за пазара на труда.

Престижът на преподавателската професия е нисък, а средната възраст на учителите – висока.

Образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация. Съществуват значителни различия в качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение, се казва още в мониторинга на ЕК. В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. У нас има и по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии училища в сравнение със средните стойности за ЕС.

Мрежата на детските градини и яслите също не е достатъчно развита. Образованието в ранна детска възраст продължава да бъде слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения.

Повече средства за образование през 2020 г.

Средствата за образование, планирани в държавния бюджет за 2020 г., са 610 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Ръстът е безпрецедентен. 520 млн. от тях са от държавния бюджет, където са планирани 90 млн. повече за сметка на средствата от европейските структурни фондове, тъй като през 2020 се очаква да има по-голямо усвояване, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Според изводите в мониторинга на Еврокомисията обаче, въпреки че публичните разходи за образование се увеличават, системата продължава да бъде недостатъчно финансирана. Разходите за образование все още са значително под средната стойност за ЕС от 4.6%.

Най-голям ресурс ще се вложи в увеличение на възнагражденията. „Идеята е да има мотивирани учители, да мотивираме повече добри ученици да се включат в педагогичекото образование и професия в бъдеще“, каза Вълчев.

Провокирането на интерес към учене ще е един от приоритетите на МОН през 2020 г. В тази посока ще се вложат 20 млн. лв. за обновяване на кабинети и още 4 млн. лв. за насърчаване на иновациите, обясни образователният министър. Тези средства ще бъдат използвани както за закупуване на нова техника и мебели, така и за модернизация, свързана с иновации в процеса на учене.

Акцент в бюджет 2020-а е и стимулирането на професионалното образование. Тази година ще бъдат увеличени стипендиите на учениците, които се обучават в защитени специалности или с очакван недостиг, както и на тези в дуално обучение.

Правото на транспорт на учениците също ще бъде разширено с 4 млн. лв. увеличение. Вместо до най-близкото училище, пътуващите гимназисти ще могат да изберат друго, ако се обучават в специалности с бъдещ недостиг на пазара на труда.

Необходимост от целенасочени програми и по-малко административна тежест

Миналата година две организации – Образование 2030 и Национална мрежа за децата, подкрепихме идеята за освобождаване на учителите от административното задължение за годишно тематично разпределение на материала със становище, изпратено до  МОН във връзка с проект за изменение и допълнине на Наредба № 5 за общообразователната подготовка. С документа подкрепяме отпадането на изискванията учителите да  представят годишно тематично разпределение в досегашния му формат, който е допълнителна административна тежест и създава ограничения за адаптиране на обучителния материал в съответствие с нуждите на учениците.

Планирането на база урочна единица (тема) посочва какво ще преподава учителят по време на часа, но не е и каква е целта на урока. Вярваме, че предефинирането на подхода от урочни единици към урочни цели ще допринесе за по-доброто ангажиране и мотивиране на учениците, както и за по-ефективно достигане до резултати. Затова предложихме да се запази отговорността на учителя да планира и структурира обучението, но чрез план, който да може да се актуализира в съответствие с нуждите на учениците.

Промени за най-малките

От учебната 2020/21 г. 4-годишните деца също ще подлежат на задължително предучилищно образование като по-големите, като законовите промени за въвеждане на новото изискване ще започнат да се подготвят още този месец. Очаква се обаче големите градове да извоюват отсрочка за тази промяна, тъй като в тях има проблеми с недостига на места за децата. Тепърва ще се уточнява и дали задължителното предучилищно образование трябва да е само в градина, или може и в училище – нещо, което никак не се нрави на родителите.

Новости за учениците

По-малко изпити за децата в четвърти клас и повече за учениците в 10-и клас, нови олекотени програми по математика за 5-и, 6-и и 7-и клас предвижда МОН.

От тази година четвъртокласниците ще имат само два изпита вместо четири – по български език на 27 май и по математика – на 29 май, тъй като досегашните изпити по “Човекът и природата” и “Човекът и обществото” отпадат. Според някои родители това съвсем ще демотивира децата им да изучават природните науки, които и без това са неглижирани в следващите етапи на образованието. Други пък се радват, че учениците се облекчават. Ефектът ще се види в близко бъдеще. За четвъртокласниците има още една ключова промяна – учебната година се удължава и децата ще учат не до 31 май (14 седмици), а до 16 юни (16 седмици).

Изпитите за седмокласниците се изместват с една седмица по-рано – националното външно оценяване по БЕЛ ще е на 9 юни, а по математика – на 11 юни. Изпитът по български език и литература за тях ще е върху 20 български творби, а не както досега върху 12. Причината е, че от настоящата 2019/20 г. изпитът в частта по литература ще измерва знанията на младежите, придобити не само в 7-и клас, а и в 6-и клас. За следващата 2020/21 г. се очаква те да бъдат препитвани върху целия материал, изучаван от 5-ти до 7-и клас. Докато тестът по български за седмокласниците остава с 26 въпроса, този по математика ще е с 2 въпроса по-малко – 23 вместо тазгодишните 25.

На учениците между 5-и и 7-и клас от просветното министерство обещаха нови, олекотени програми по математика, които да оставят повече време за затвърждаване и преговор на наученото. От МОН вече започнаха преглед на сегашните програми.

Най-голямата промяна очаква десетокласниците, които също като четвъртокласниците започнаха от тази учебна година да учат по нови учебни програми и учебници. През юни те за първи път ще се явяват на национално външно оценяване, на каквото вече подлежат по силата на новия училищен закон, според който наученото от учениците следва да се мери при завършването на всеки етап (в случая първи гимназиален). Изпитите им пак ще са по български и по математика – съответно на 9 и 11 юни, въпреки предупрежденията на учители, че акцентът върху тези два предмета съвсем ще пренебрегне останалите. На двата изпита подлежат всички десетокласници, без значение дали смятат да продължат или да приключат образованието си. Те ще имат възможността да продължат във втори гимназиален етап в същото или в друго училище, да преминат от професионална към профилирана подготовка и обратно. При преместване от едно училище в друго или от една паралелка в друга трябва да се вземат предвид свободните места, както и рамковият учебен план, по който е учил ученикът до 10-и клас (от него зависи дали ще се държат приравнителни изпити). Учениците, които завършват 10-и клас в обединените училища, обаче ще могат да продължат обучението, едва след като кандидатстват за прием в друго училище (за места в допълнителен план-прием, който ще обявяват училищата). Втора кампания по кандидатстване на практика ще има само за около 800 ученици от обединените школа, като именно за тях оценките от НВО-то ще са от значение, защото  ще кандидатстват с тях.

Изпитите за проверка на дигиталните компетентности на десетокласниците са в периода между 15 и 19 юни, а изпитът по чужд език за тях, който е по желание – на 17 юни.

Новости има и за учениците, които на 15 септември ще постъпят в 11-и клас (сегашните десетокласници). Те за първи път ще започнат да учат по новата учебна програма, която ще е силно профилирана – младежите ще имат само 5 учебни предмета – български, литература, математика, спорт и гражданско образование, а останалото време ще е посветено на 2-3 профилиращи предмета.

Матурите за зрелостниците ще са отново в третата седмица на май – 20 и 22 май.

Промени за учителите

Педагозите посрещат 2020 г. с увеличени заплати. Минималната стартова заплата за учител се повишава от 920 на 1085 лв. Възнагражденията на старши учителите скачат от 955 на 1120 лв. на главните учители – от 1005 на 1176 лв., на заместник-директорите – от 1065 на 1246 лв., а на директорите – от 1140 на 1334 лв. Финансовите поощрения обаче ще вървят и с по-големи отговорности. От учителите вече ще се иска не просто да предават знания, а да мотивират учениците. За целта те ще трябва да разчупят методите, с които са преподавали досега, да разглеждат повече практически казуси и проблеми, които да учат учениците им да мислят, да използват новите технологии и др. За целта МОН изпрати до училищата кратка книжка с указания как да се въведе компетентностния подход, т.е. как да стане на практика преходът от знания към умения.

През 2020 г. ще продължи започналата преди няколко месеца независима оценка на училищата у нас, която се прави от Националния инспекторат по образованието. През последните месеци на миналата година външните и вътрешни инспектори успяха да проверят училища от Софийска област, за януари и февруари т.г. е предвидено инспекциите да продължат из училища в Ямболско. Целта е те да дадат обективна оценка на силните и слабите страни на учебните заведения, които след това да бъдат подпомогнати методически от регионалните управления по образованието.

Голямата тема – иновациите

20 млн. лева ще бъдат вложени през 2020 в подобряване на оборудването в училищните кабинети. Това обяви министър Красимир Вълчев в края на миналата година. Парите са за закупуване на нови мебели и техника и за подобряване на средата с цел прилагане на иновативни подходи. „Средствата ще са насочени към това в по-голяма степен да стимулираме интереса на децата да учат. Не само ще сменим чиновете с нови. Трябва да преподредим класната стая в посока изграждане на STEM центрове. Повечето ще са в кабинетите по математика и природни науки. Там имаме най-голям проблем да мотивираме децата”, обясни министърът. Той каза още, че през 2020 г. ще заработи национална платформа за обмен на иновации. В момента в страната има близо 300 иновативни училища. Националната програма „Иновации в действие”, по която в момента училищата се насърчават и финансират да споделят добри практики, ще се разшири.

Дуалното образование – шанс за връзка с реалния бизнес

Продължаващите усилия за развитие на системата на дуалното образование дават резултат. През 2018 г. беше одобрен списък с професии, за които има недостиг на квалифицирани специалисти – основно в областта на машиностроенето, строителството и транспорта. За училищата, които предлагат обучение по тези професии, се предлага допълнително финансиране, а от 2019 г. обучаващите се получават допълнителни стипендии. Една от препоръките от мониторинговия доклад “Близо ли са резултатите? (2018/2019 г.) е „професионалното образование и обучение да „излезе от сянката“ на общообразователната подготовка и да „поеме“ по нов стратегически курс, обвързан с бизнеса и пазара на работна сила.” Тя остава все така актуална.

Двойно ще се увеличи до 2021 г. броят на учениците, обучаващи се в дуална форма. Това предвижда предложеният от просветното министерство проект на план за действие в изпълнение на стратегията за развитие на професионалното образование и обучение у нас за периода 2019-2021 г. В него са заложени и още мерки за увеличаване на интереса към професионалното обучение.

Според проекта в момента дуално се обучават 1800 ученици. Амбициите на МОН са след 3 години броят им да скочи до 4000 ученици. За целта е планирано увеличаване на работодателите, които се включват в дуалната форма – от 170 на 200. За изпълнение на задачата ще се разчита както на бюджета на министерството, така и на Оперативна програма „Наука и образование“, с които ще се финансира практическото обучение в реална работна среда. Учебно-тренировъчните фирми в училищата пък ще се увеличат от 350 на 400.

От министерството смятат да усъвършенстват системата на участие на бизнеса в разработването на учебните програми за професионална подготовка. В тази връзка е планирано да се тества модел за провеждане на изпитите на учениците от външни за системата институции по примера на работодателските организации в други държави.

В плана е заложено и изработването на модел на сътрудничество между професионални гимназии и университети за създаване на целеви прием на изявени ученици от професионалните гимназии.

С държавни средства ще се обучават и лица, които да ориентират учениците каква кариера да изберат. В момента по плана са обучени 30 специалисти по кариерно ориентиране, а в края на 2021 г. се очаква те да се увеличат до 300 души.

МОН c национална програма за десегрегация в образованието

През 2019 Министерството на образованието и науката започна работа по национална програма за десегрегация в образованието. Бюджетът е един милион лева, с които на общините ще бъдат покрити транспортни разходи, учебни помагала, както и допълнителни занимания за децата, родителите и учителите. „Освен образователния ефект, програмата за десегрегация в образованието има и социално значение, за да проявяват хората разбиране и да се учат на мирно съвместно съжителство“, коментира  Деница Сачева.  „Това е и начин да преодолеем и самосегрегацията, защото в много от общностите от уязвими групи има и страх да се излезе извън гетото, защото децата не се чувстват в безопасност“, каза тя.

2020 г. пък започна с петиция , изготвена от Български хелзинкски комитет срещу сегрегацията в страната. Обучението на ромските деца в училища, които се посещават само и предимно от роми, поставя тези деца в затворен кръг от познанства и възможности, което по-късно преминава в социална изолация и живот в затворена общност. Ето защо организацията  призовава общинските власти, както и всички отговорни институции, да предприемат конкретни мерки за десегрегацията на ромите в България.

Висше образование

Сериозни промени очакват и университетите. Договори за управление между ректорите и просветният министър, мораториум върху разкриване на нови вузове, изготвяне на национална карта на висшето образоване, ограничаване на т.нар. летящи професори, въвеждане на минимална заплата за преподавателите и т.н. – всичко това са само част от предложените от МОН промени в закона за висшето образование, които очаква да влязат на второ четене в просветна комисия още през първите месеци на 2020 г. Надеждите са те да излекуват пороците в системата на висшето образование и да повишат отговорността на ректорите по отношение на харченето на публични средства и др.

Има мерки за повишаване на приложимостта за пазара на труда, но като цяло висшето образование все още не е съобразено в достатъчна степен с нуждите на пазара на труда, се казва в мониторинга на ЕК. Профилът на висшистите не съответства на квалификациите, които се търсят. Данните показват, че България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в областта на социалните науки, стопанската дейност и правото, докато броят на висшистите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката остава нисък.

Забелязват се някои положителни тенденции (например намаляване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличаване на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), по отношение на които търсенето на пазара на труда е голямо, е все още твърде слаба.

НМД