Магията на умелото общуване с децата
Най-важното нещо в отглеждането на дете е начинът по който говориш с него.
Въпреки факта, че през последните 10-20 години светът се е променил, проблемите на отношенията между деца и родители остават същите каквито са били и преди век. Също както тогава и сега продължаваме да искаме децата да ни се подчиняват, да живеем без конфликти, спорове и кавги. В същото време обаче има една съществена разлика: родителите все по-често се питат дали необходимо да търсим подчинението на детето на всяка цена.
Всички родители се стремят да отглеждат децата си правилно, но никой не знае какво включва понятието „правилно“. Този стремеж е съпътстван от осъзнаването, че детето има право да бъде такова, каквато е, както и че няма нужда да бъде приравнявано според нечии стандарти и изисквания но малцина знаят как да постигнат този таза мечтан баланс.
Колкото и банално да ви звучи, Юлия Гипенрейтер* казва, че на първо място всеки родител трябва да се опита да разбере детето си, неговите лични нужди, желания и интереси и едва тогава да премине към изграждането на взаимоотношенията.
Всеки път, когато един родител е готов да избухне в следствие на някоя постъпка на детето си, той първа трябва да разбере какво точно стои зад конкретната проява: умора, несъгласие, раздразнение, гняв или радост.
За да постигнете това ви е необходимо:
Първо, изслушайте детето.
Разберете каква емоция се крие зад конкретното поведение, защото малките децата рядко успяват да изразят с думи онова, което чувстват и изпитват. Едва след това можете да преминете към поучения или пък да се откажете от тях.
Разбирането на човека срещу вас стои в основата на добрите отношения, независимо дали това е възрастен човек или дете. Ролята на активното слушане в този случай е безценна.
Например, ако детето ви каже: „Не искам да си лягам.“ Мама може да продължи да настоява, че е важно детето да си легне точно сега, а детето да продължи да упорства за обратното. Подобна ситуация обикновено завършва с намесването на бащата, на когото майката се оплаква, че детето не я слуша. В тази ситуация вече съществува реална опасност от конфликт.
Как можем да го избегнем?
За вас е повече от ясно, че детето не копнее да си легне, макар да му се спи. Затова по-добре за кажете: „Много е интересна новата ти игра, на не искаш ли вече да си лягаш, време е? Хайде да отидем да си измием зъбките, ще облечем пижамката, а аз ще ти разкажа приказка за „лека нощ“. Информирайки детето, че сте наясно с неговите чувства и желания в този момент, вие му показвате, че ги уважавате и че сте готови да се съобразите с тях, но наред с това му показвате, че има и други важни неща за него. Това е сигурен път да се избегне конфликта, всичко ще мине мирно и тихо и всички ще са доволни.
Алгоритъмът на активното изслушване е приложим във всеки случай, независимо от възрастта на човека срещу вас. В случаите, когато това е дете, родителят като по-възрастен и по-опитен носи отговорността за развръзката на ситуацията. Този стил на поведение и отношение изисква упорита работа със себе си.
Да се научи един човек да слуша активно, да разбира и да приема детето в цялата му същност, е от особена важност за връзката им. Ако едно дете откаже да изпълни дадена задача, запитайте се дали тази задача е била поставена като искане или като заповед.
Родителите е важно да взимат винаги предвид интересите и предпочитанията на своите деца, защото те са жизнено важни за него.
Отглеждането и възпитанието на дете е невъзможно, ако възрастните не желаят да работя върху себе си. Когато прилагате техниката на активното слушане, това, което Юлия Гипенрейтер нарича магията на умелото общуване, общото настроение постепенно се повишава, тонът на разговора става по-благосклонен, атмосферата у дома като цяло е много по-дружелюбна и благоприятна. Липсва напрежение, а детето се учи на уважително отношение към личността на околните. Научава се да общува с тях и да ги цени.
Психолозите са стигнали до заключението, че родителският стил на възпитание се записва в психиката на детето, а на по-късен етап от живот му се възпроизвежда автоматично, което означава, че най-вероятно децата ви ще отглеждат своите деца по същия начин по който вие сте отглеждали тях. Поради тези причини е много важно, ако нещо не е наред и ви тревожи в отношенията с детето ви, да преразгледате начина и стила на възпитание, което използвате и да ги коригирате, ако е нужно.
Пет неща, които можете да правите за детето си всеки ден:
1. Подкрепете неговия напредък, поощрявайте и хвалете постиженията му, обсъждайте всеки детайл от тези постижения и се възхищавайте от детето си при всеки удобен случай.
2. Споделяйте чувствата си. Разказвайте на детето си подробно за вашите преживявания и емоции – както положителни, така и отрицателни. За своите успехи и провали.
3. Изричайте поощряващи фрази. Например: „Чувствам се прекрасно с теб. Радвам се, че сме заедно. Удоволствие е, че излязохме днес.“
4. Прегърнете поне 4, а още по-добре 8 пъти на ден детето си. Хубаво е да правим това не само с децата, но и с останалите близки, с които се виждаме ежедневно.
5. Спазвайте здравословна дистанция и не се намесвайте в делата на детето, ако то само не потърси съвет или помощ. Дори да знаете как може да се справи детето ви по-бързо и лесно, не бързайте да го съветвате или да му помагате. Най-вероятно то само ще намери верния път, макар първоначално това да му коства повече време и усилия.
*Юлия Гипенрейтер е известен психолог, талантлив учител, професор, философ, автор на много книги и ръководства за родителството.
По материали от www.vospitaj.com
18,025 преглеждания