Досадните навици на децата
- Прекалена стеснителност пред непознати, а дори и в тесен кръг
- Плачливост, а понякога и истерии, при най-обикновени ситуации и манипулации – например слагане на капки в носа
- Първоначална агресия към непознати деца и възрастни
- Присмехулно, обидно или арогантно поведение към близки и не толкова близки хора
- Отказ от включване към обща дейност с други деца – на гости, на празненства, в детската градина, в училище
Това са само малка част от възможните поведения на децата, които когато са на 2 години сме склонни да изтърпим и да извиним, но на пет, шест и повече години отиват в графата “дразнещи” и “недопустими”.
Със съвсем малко размисъл ще стигнем до извода, че детето се държи по съответния начин, за да направи впечатление, за да получи внимание. И е точно така!
Да! Но защо по този начин? Отвратителен, дразнещ, изнервящ, излагащ начин!
И какво точно не му е наред, че се тръшка, вика, реве, мълчи, плези се, плюе, лигави се и какво ли още не…
Тук започва голямото разсъждаване и мислене, което е много, много трудно и неприятно за родителите. И бих поздравила лично всеки, бих го поощрила и с изкушителна материална награда, защото не е лесно! Защото в разсъждаването най-вероятно/ почти сигурно/изключения са описани само на теория/ ще стигнете до там, че някое ваше конкретно поведение провокира детето.
Не е приятно да откриеш, че това, което заклеймяваш произлиза от теб самия!
Но е похвално и здравословно ако решите да се заровите в семейните отношения.
Малко примери:
-Едно момиче още от много рано -когато е било на 3 години, не контактува нито с деца, нито с възрастни, когато е в семейна приятелска компания. Седи си кротко на стола и, или съзерцава в нищото, или чете, или се занимава на телефона си.
ЗАЩОТО когато е имала желание да общува около трите си години, родителите й са правели постоянен разбор на нейните действия в нейно присъствие- “Ейй, чу ли я нашата какво каза на Пепи”, “Боожеееее, погледни я, какви ги върши”, “Е, така говори ли се?!”, “Виж я, виж я как се кълчоти”… Разбира се, те не одобряват и мълчането й, но поне тя знае, че нищо лошо не е направила..
-Момче на шест години, рита, блъска, чупи мебели и врати вкъщи, всеки път когато поиска нещо от родителите си и те му откажат.
ЗАЩОТО те не изслушват неговите аргументи, детето намира начин да покаже, че е значимо, важно и силно, като демонстрира силата си върху мебелите. А родителите му чакат да му мине. И проблемът продължава да назрява.
– Между брат и сестра с разлика 3 години, текат постоянно конкуренция, неразбирателство и дразнене. Момчето е агресивно, бие сестра си и всички околни, лесно се пали и крещи. Сестрата, привидно кротка и тиха, е манипулативна и държи връзки с всички роднини, от които да има изгода. Поведението и на двете деца побърква родителите и напрежението прераства в общосемейни скандали.
ЗАЩОТО родителите ги сравняват гласно още откакто се е родило второто дете – момчето. Винаги то е по-назад в развитието си отколкото сестра му на неговата възраст. Винаги момчето не е разбрало какво трябва да се свърши, а “виж кака ти, колко добре е чула и разбрала”.
Каква ще е конкретната проява на детето, зависи от неговия характер, от отношенията и характеровите особености на членовете на семейството. Трябва да знаете, че децата никога не “са си такива” , и само с чакане да им мине, няма да стане. Неприятното поведение би се изродило или би прераснало в комплекс. Да растат пълноценни, уверени личности зависи от родителите. Дали ще потърсят сами причината, дали ще потърсят помощ от специалист, те сами ще изберат.
Първата стъпка е да осъзнаем, че семейството е крехък баланс. Каквото отношение “сложим” ние като родители на едната везна, абсолютно равно поведение ще ” сложат” децата на другата!
Нека бъдем осъзнати!
Успех!
Този материал ни беше любезно предоставен от:
Анна Влаева – Логопед, личностен консултант
Тел: 0885 396946
Повече за автора ТУК
2,833 преглеждания
