Коледният подарък на един баща за малката му дъщеря

Хари Браун (1933-2006) е финансов анализатор, политик и оратор. Една Коледа, когато дъщеря му е на 9 години, след дълги размишления какво да й подари за празника, той решава, че ще й напише писмо, което тя да препрочита, винаги, когато има нужда, а със съдържанието му да й разкрие една проста, но много полезна истина. Хари Браун разказва на момиченцето за това, че в живота никой на никого не е длъжен за нищо. Писмото е публикувано за първи път през 1966 г. и оттогава до днес обикаля света и пътува през времето, разпръсквайки мъдростта на бащините думи за това как можем да живеем по-пълноценно, по-щастливо и по-смислено, но най-вече и на първо място заради себе си!

Ето думите на Хари Браун, които всеки от нас може да подари на своето дете дни преди Коледа, заради самия празник или просто така!

“Здравей, миличка,

Отново е Рождество и аз отново се чудя какво да ти подаря. Знам, че обичаш книжки, игри, рокли. Но понеже съм твърде себелюбив искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб повече от няколко месеца или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа, и мисля, че вече ти избрах подарък. Ще ти подаря една истина, която ми се наложи да усвоявам твърде дълго в моя живот. Вярвам, че ако я научиш сега, това ще обогати живота ти по много начини и ще те предпази от много проблеми в живота ти в бъдеще.

Ето я:

Никой не ти дължи нищо.

Запомни, че никой не живее за теб, скъпа моя. Никой не може да бъде ТЕБ, освен ти самата. Всеки живее сам живота си, заради самия себе си. Всеки сам изживява своето щастие. Ако осъзнаеш, че никой не може да ти организира щастието, ти ще бъдеш свободен човек, защото ще си се освободила от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича! Но със сигурност, ако някой те обича, то това означава, че в теб има нещо много специално, което го прави щастлив. Ако успееш да разбереш кое е това нещо и положиш усилия да го изявиш още по-силно и непрекъснато да го развиваш, най-вероятно ще те обикнат още повече.

Ако понякога другите правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят, защото вероятно за тях ти по някакъв начин си значима и важна. Така, те искат да те зарадват и да ти се харесат, но не го правят, защото са ти длъжни за нещо. Ако имаш приятели, които искат да бъдат с теб, то не е защото са ти длъжни, а защото може би ти вече си им дала нещо стойностно и смислено.

Мило дете, не очаквай, че някой е длъжен да те уважава. По-вероятно е повечето хора, които срещаш в живота си да не се отнасят с теб, така както очакваш, както искаш или както на теб ти харесва. Със сигурност ще срещнеш лоши хора, но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро, сама ще осъзнаеш как да се пазиш от такива хора. Не забравяй, ти също не си им длъжна.

Ти трябва да си добра заради самата себе си. Ако успееш, другите ще поискат да бъдат с теб, а ако някой не иска да е с теб, изобщо не търси причината в теб, защото тя най-вероятно е някъде другаде. Ако нещо подобно се случи с теб, търси други отношения и не позволявай чуждите проблеми да стават твои.

Когато най-сетне разбереш, че любовта и уважението трябва да бъдат заслужени, няма да има нищо, което да те разочарова, нито ще очакваш невъзможното, така че да останеш разочарована. Никой не е длъжен да споделя с теб онова, което има, чувства или мисли. Не забравяй това! Ако все пак някой го направи, то ще е, защото ти по някакъв начин си заслужила това и имаш повод да се гордееш със себе си. Тогава ще имаш истинска любов и искрено уважение. Не приемай обаче това за даденост, защото това е най-сигурният начин да загубиш всичките си приятели, защото те не са твои по право. Всеки ден е нужно да се бориш за тях.

Когато аз проумях, че никой с нищо не ми е длъжен, свалих огромен товар от плещите си. Докато смятах, че всичко ми се полага, изразходвах много сили и енергия да го получа. Но един ден осъзнах, че никой не ми дължи добро отношение, уважение, приятелство. В момента, в който осъзнах това, започнах да получавам много по-голямо удовлетворение от живота си и от отношенията си с другите. Фокусирах се върху отношенията си с хората, които правеха онези неща, които бяха важни за мен и които самият аз търсех.

Трудно ми е да обобщя само в няколко изречения опита, който трупах години наред, но ако ти препрочиташ това писмо всяка следваща Коледа, сигурен съм, ще осъзнаеш смисъла му малко по малко, така че един ден ще разбереш простичката истина, че НИКОЙ ЗА НИЩО НЕ ТИ Е ДЛЪЖЕН! “