ТУК можете да прочетете първата част на тази статия.
***
6. Помислете за дългосрочните последици
Често се опитваме да наложим контрол върху ситуацията възможно най-бързо, търсейки прякото решение. Понякога именно заради това децата ни не умеят да разрешават проблеми или да имат различно поведение. Ако днес направим всичко по-бързо и по-добре от детето – съберем играчките, подредим раницата, поправим грешките – като порасне, ще му е трудно да поема отговорност за поведението си. Ако мислим за това, какви искаме да видим децата си като възрастни, трябва повече да разсъждаваме върху собствените си действия и думи. Ако прилагате върху детето си физически наказания, като възрастен то ще знае, че с агресия може да постигне желанията си.
7. На първо място – разговаряйте
За децата е важно да разберат защо е необходимо да действат по един или друг начин. Определете и обяснете ясно очакванията си. Ако възникват проблеми, идентифицирайте ги, изразете чувствата си и взeмете решения. Може да дадете на децата избор от няколко възможности – когато сами изберат последиците, те са по-склонни да ги приемат. Винаги разговаряйте за това, какво се случва и какво бихте искали да се случи. Ако детето крещи в гняв и тропа с крака, приканете го с думи да каже какво иска или не харесва. Посъветвайте го какво да направи, бъдете състрадателни – говорете, не се отвръщайте и не мълчете.
8. Бъдете гъвкави
Ако често се разочаровате от поведението на детето си, причина-
та може да са нереалистични очаквания. За родителите, които мислят в стил „Трябва да е така” („Моето дете вече би трябвало да използва гърне- то”), е полезно да прочетат повече литература по въпроса, да поговорят с други родители или специалисти по развитието на децата (педиатри, психолози). Също можете да промените поведението на децата, нагаж- дайки околната им среда, защото тя влияе значително. Ако все повтаря- те „не може” на двегодишното си дете, помислете къде да поставите определени предмети, за да няма как да ги достигне. Това ще облекчи стреса и за двама ви. С промените у детето трябва постепенно да променяте и родителските техники. Това, което върши работа сега, може да е не- ефективно след година-две.
9. Покажете, че обичта ви е безусловна
Отговорността ви като родители е да възпитавате и образовате децата, но и да изградите добър подход за това. Именно той определя реакцията на детето към забележки и поучения. Важно е да избягвате критиките и обвиненията, защото предизвикват унижение у детето и подкопават неговото самоуважение. Вместо това вложете грижа и насърчение във възпитателните си мерки. Покажете му, че искате и дори очаквате то да се държи по различен начин следващия път, но така или иначе го обичате. Не казвайте на детето си, че то е лошо, това също понижава неговото самочувствие.
10. Разграничете действието от човека, който го прави
Помогнете на детето да осъзнае и разграничи, че неодобрението ви е насочено към конкретните му действия, а не към самото него. Бъдете безупречно ясни, че го обичате безусловно, без значение какво прави то – така то гради самоуважение. Не се опитвайте да мотивирате детето, казвайки, че няма да го обичате, или че ще го напуснете. Ако не знаете или не сте сигурни какво да правите, запитайте се дали този възпита- телен подход насърчава самочувствието на детето ви.
Много важно е да се разбере, че чувствата не са „добри” или „лоши”. Те просто са. Когато детето ви казва: „Мамо/Тате, ти изобщо не играеш с мен” (дори ако и само преди малко сте играли с него), то просто иска да изрази чувствата си. Най-добре в такива случаи да признаете чувства- та на детето си и да кажете: „Да, наистина изглежда, че отдавна не сме правили нещо заедно”.
Очаквайте третата част на 23 декември.
Автори: Goda Bačienė • Aušra Kurienė • Eglė Kuraitė • Skirmantė Povilėnaitė • Erna Petkute
Материалът е предоставен от Институт по социални дейности и практики (ИСДП) и е част от наръчника „ Да израснем заедно – ссновни елементи и функции на успешното родителство”, разработен в Литва (оригинално заглавие: „Aukime kartu – esminiai sėkmingos tėvystės veiksniai ir komponentai“).
Преводът на брошурата на български и адаптацията й са възможни, благодарение на проекта „Дом без насилие за всяко дете” JUST/2009/DAP3/AG/1122, който се реализира съвместно от „Институт по социални дейности и практики” (България), фондация „Ничии деца” (Полша), център „Дардедзе” (Латвия) и „Център за подкрепа на деца” (Литва).
Повече материали по темата можете да откриете на : www.sapibg.org/bg/library
Използвани източници:
„Необикновените години. Ръководство за преодоляване на трудности на родители с деца от 3 до 8 години”, Д-р Каролин Уебстър- Стратън, Издателство „Ъмбрела Прес”.
„Позитивното родителство: готовност да възпитаме здраво и щастливо дете (от раждането до третата година)”, Алвин Н. Еден.
