Хиперсамостоятелност
Преди да говорим за границата между здравата самостоятелност и хиперсамостоятелността, може би е редно да си припомним какво представлява детската самостоятелност и кога всъщност се формира.
Детето разбира, че то и мама са две отделни неща след първата годинка. Дотогава то преживява себе си чрез мама. В края на първата година се появява мозъчната кора, която е отговорна за причинно-следственото мислене и то започва да разбира, че то е отделно същество. И тогава настъпва фазата на ужасните две.
Детето започва да отрича всичко, което възрастният очаква от него. Чрез думата “не” детето има възможност да покаже и докаже своята самостоятелност и отсъствието на този период е тревожно.
Тук е началото на поставянето на крачките към детската самостоятелност – чак до пубертета.
Тази фаза е изключително важна и трябва да можете да кажете да на детската автономност, за да се случи по естествен начин. Кои са фазите на детската самостоятелност:
- първично доверие – формиране през първата година
- посланията на родителите – думите и поведението, които изразяваме
- комуникацията – да насърчавам, разбираме, показваме топлина и внимание
Тенденцията родителят да преминава в друга крайност в днешни дни:
- физически отсъстващ родители
- работещи и емоционално отсъстващи родители
- свръхамбициозни родители
- незрели родители – парентификация
- родител, който държи да се хареса на детето
- родители, на които им е трудно да поставят граници
- грижи за по-малко братче/сестриче
Здравата граница:
- отчитайте възрастовите особености на детето
- приоритизирайте задълженията му
- разгледайте очакванията си
- показвайте му, че го обичате не само, когато се е справило
Темата представи Дора Прангаджийска на “Академия за родители” в София
2,261 преглеждания
