• No categories

Моето първо писмо до синa, който ме избра

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

bremennost-pismo-sin

Скъпи сине, всяка сутрин се събуждам от енергичните ти ритници и сърцето ми свети от радост. Напълно разбирам защо го правиш и не ти се сърдя. Цялото ми същество тръпне в очакване да те видя. Ти даваш друг смисъл на живота ми, на цялото ми съществуване. Сега, когато теб те има, аз имам цел, над която да работя всяка минута. Дните ми започват и завършват с мисли за теб.

Вълнувам се всеки път, когато опитвам различни храни, защото знам, че опитвайки ги, аз ги споделям с теб. Толкова ми е любопитно да разбера какво ти харесва и какво – не.

Когато се разхождам, знам, че ти помагам, защото изпращам на малкото ти телце така нужния ти кислород, докато нежно се полюшваш и тихичко спиш. Когато си почивам, медитирам или тихичко пея, знам, че ти усещаш положителната енергия и светлината, които ти изпращам.

Когато съм весела и танцувам из цялата къща, ти усещаш ритъма и май ти харесва моята любима музика – хип-хопа.

Всеки ден, всяка минута изпитвам благодарност, че усещам присъствието ти, усещам как бие сърчицето ти и осъзнавам, че всеки следващ миг ти растеш малко по малко. Искам да вярвам, че усещаш колко много те обичам и трябва да знаеш, че винаги ще е така.

Сине, знай, че никога няма да те обвинявам за нищо, дори, когато пораснеш и правиш грешки. Ще те подкрепям и разбирам.

Колкото повече наближава моментът да се родиш, толкова  повече очакването и безпокойството  ми нарастват. По-голямата част от мен копнее да се притисне в прегръдките си, да целуне нежните ти бебешки бузки, да види първата ти усмивка и да чуе бебешкия ти смях. Но, странно, останалата час от мен иска завинаги да те задържи там, в корема, за да те пази от света.

Винаги ще усещам щастие от болката, която понякога изпитвам, но и винаги ще се страхувам от това, някой друг да не ти причини болка, да предизвика сълзите ти или да те натъжи.

Едва ли ще мога да те предпазя от всички опасности на света, но не спирам да мисля и да се подготвям за времето, когато ще трябва да ти кажа, че всеки е несъвършен по своему, а това често е причина за разочарование и болка.

Скъпо мое момче, благодаря ти, че осмисли живота ми. Ти си моят най-вдъхновяващ успех в живота!

Ти си моето дете и аз знам, че ще се опитваш да ме радваш с най-доброто, на което си способен, но ще има и моменти, изпълнени с трудности. Надявам се да пораснеш силен и добър човек, да се отнасяш с уважение към другите и към себе си, да си съпричастен към чуждата болка и страдание.

Надявам се, че когато разбереш, че съвсем не съм съвършена,  да продължиш да ме обичаш, независимо от недостатъците ми и ще ме разбираш и подкрепяш с цялото си сърце.

Вярвам в схващането, че преди да се зачене дете, душата му избира сама своите родители. Фактът, че си избрал мен за своя майка, ме кара силно да се вълнувам и с нетърпение да очаквам нашата първа среща, на която да разбера кой си.

Искам да бъда добър човек и вярвам, че ти ще ми помогнеш да намеря хиляди причини да съм точно такъв човек, а ако трябва  ще ме промениш, така че да съм все по-добра с всеки изминал ден. Вярвам, че ще ми помогнеш да съм и по-смела, и по-силна, откогато и да било.

На какво още ще ме научиш, сине?

На какво ще те науча аз?

Предстои ни едно истинско и вълнуващо приключение, в което заедно ще откриваме света – ти за първи път, аз – за пореден, и с всеки изминал ден ще ставаме все по-добри и верни приятели.

Скъпо дете, ти си душата ми, любовта на моя живот. Ти си моето всичко!

Онова, което сега искам да направя е, да бъда твой учител, но повече от това искам да бъда и твой приятел. Знам, че е трудно да съм и двете, но се надявам да намеря своя уникален начин да се радваме на взаимно доверие и уважение. Представи си колко ще е хубаво да се държим за ръце и да се прегръщаме и всички да виждат тази обич!  Знам, че ще ти е нужно твое пространство, свобода, въздух. Все, пак ти един ден, който ще е много скоро, ще пораснеш и ще имаш своя свят, своите приятели, ще намериш човека, в когото ще се влюбиш и който ще ме измести. И това е съвсем норално. Но, дотогава, и въобще докато мога, искам да се наслаждавам на нашата толкова специална близост.

Благодаря ти, че ми посочи пътя, че ми даде цел в живота,  че ме накара да повярвам в себе си. Благодаря ти, че излекува сърцето ми от самотата и огорчението. Благодаря ти, че разкри силните ми страни, че ме научи на смирение и търпение, че върна вярата ми и ме научи, че да поискам помощ, когато съм слаба, не е нещо лошо. Благодаря ти, че ми помогна да заживея по-добре и да разрия по-добрата част от себе си.

Благодаря ти, че ме избра да бъда твоя майка, мило мое момче!

Винаги ще те обичам!

Мама

Джесика Харис
www.mom.me

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

15,595 преглеждания

Comments are closed.