Приказки за детството, мечтите и операта (интервю)
Интервю на Първите седем с Гиргина Гиргинова и Владимир Попов – едно артистично семейство, което знае как да постига мечти, да се радва на всяка подробност от живота, да отглежда и възпитава деца и да завладява сърцата на всички с онова, което твори. За всичко това, както и за прекрасния им проект “Приказки за операта” двамата ни разказват увлекателно и завладяващо. Отговорите си дадоха по отделно, а ние ги събрахме в това интервю. Сами ще разберете защо, след като го прочетете до последната точка. 🙂
П7: Кой ви разказваше приказки, когато бяхте деца?
Гиргина: Мама и баба.
Владимир: Имам един домашен аудиозапис от края на 70-те години, в който майка ми ми чете откъси от „Пипи дългото чорапче“ и „Доктор Охболи“ и ми задава различни въпроси за героите. Аз съм на около две години, известно време отговарям на въпросите, но скоро губя концентрация. Този запис ми е първата асоциация за детски приказки, и като цяло мисля, че приказките ги разказваше най-много майка ми.
П7: Имаше ли приказки за операта?
Гиргина: Не, операта се появи в моя живот доста по-късно – в последната година на гимназията, макар че музиката и пеенето винаги са били част от живота ми, откакто се помня.
Владимир: Нямаше. Но пък ясно помня как баба ми веднъж беше пуснала един оперен спектакъл по телевизията (не помня кой) и беше усилила звука, като същевременно ми разказваше либретото и какво се случва в момента. Баба ми е била редовен зрител на спектаклите на Русенска опера от златните й години и е голям оперен почитател.
П7: Кое породи интересът ви към изкуството и по-специално към операта?
Гиргина: От малка свиря на пиано, ходех и на солфеж, пеех в Детския Радиохор и да кандидатстствам в Музикалната Академия беше естествено продължение на нещата.
Владимир: Низ от събития, случили се сякаш съвсем случайно и без връзка едно с друго ме доведоха дотам, че да се събуди интересът ми най-напред към класическата (само инструментална) музика, а в последствие и към оперната, че и операта да стане моя професия. В девети клас например все още учех в езикова гимназия, готвех се да кандидатствам медицина и за мен операта не беше нищо повече от сградата на центъра. Нямах ни най-малка идея, че житейският ми път ще направи такъв завой в посока към музиката но, очевидно е било предопределено да се случи.
П7: Кой е вашият любим спомен от детството?
Гиргина: Най-вече летните ваканции: морето с нашите – дългите смени от по две седмици на Китен, който тогава беше спокойно малко село, идеално за семейна ваканция, а не голям, пренаселен и шумен чалга курорт. Спомням си още плажът на Аркутино, обиколките по южното Черноморие и из цяла България… останалото лято прекарвахме при баба и вуйчо в Монтана, където не можеха да ни приберат от зори до здрач и ни угаждаха за всичко или на вилата ни на Лозен при другите баба и дядо, където пък дивеехме с братовчед ни и измисляхме от щури по щури игри.
Владимир: Спомням си с умиление много моменти, в които сме били заедно цялото семейство и общуването е било пълноценно – например, когато сме били някъде заедно на почивка, или когато имаше режим на тока и на светлината на запалена свещ играехме различни игри. Много любими са ми и спомените от ваканциите, в които с братовчед ми се събирахме в Бяла Черква при бабите и дядовците ни. Правехме всякакви щуротии, карахме колелета от сутрин до вечер, понякога и до доста далечни дестинации, и съответно често ни се караха.
П7: Имате две деца, какви искате да бъдат те, можете ли да си ги представите като пораснали хора?
Гиргина: Най-вече искам да станат добри и стойностни хора. Те са си прекрасни и това няма да е трудно, ние като родители просто трябва да им помогнем да проявят това, което носят като заложби, таланти, дарби в себе си и да ги стимулираме да развиват ценните качества на характера си. Представям си ги често като големи хора, дори като родители и мъже със семейства и си ги представям винаги много близки, сплотени, обичащи се и помагащи си. Те са чудесни момчета и разликата им е 5 години така, че това улеснява тяхната връзка и постигането на тази братска привързаност и обич.
Владимир: Бих искал да растат като добри и стойностни хора. Вярвам, че ще открият тяхното призвание и ще занимават с това, което им се отдава и което ще им носи усещане за смисъл и удовлетворение. Бих искал да възприемат идеята, че животът им ще зависи много повече от техните собствени усилия, воля и инициативност, отколкото от управляващите. Че сами трябва да носят отговорност за живота си, а не някой друг, когото дори не познават.
П7: Как се роди идеята да правите интерактивните представления „Приказки за операта“?
Гиргина: Идеята се роди покрай работата ни в Русенска опера и инициативата на наш колега – басът Пламен Бейков, който като един истински апостол просвещаваше децата. Ходили сме заедно в много русенски училища и сме изнасяли понякога и по три концерта на ден. Решихме, че с тази задача можем да се справим достатъчно добре и сами и решихме да тестваме идеята на терен първо в Детска Школа „Бялото кокиче“ и в Училище „Изгрев“, където учи големия ни син. Там срещнахме огромна подкрепа и пълно съдействие по нашия проект от колектива на Училището и Школата и те са нашите първи и най-големи приятели. Педагозите в Школата и Училището познават силата на музиката и възпитателното й въздействие върху децата, затова там всяко дете свири на музикален инструмент и пее. За нас това беше шанс да проверим идеята си в най-добрата и подкрепяща среда.
Владимир: Може би идеята за „Приказки за операта“ се роди от една инициатива на Детска школа „Бялото кокиче“, която посещаваше големият ни син, в която родителите трябваше да покажат на децата какво представлява тяхната професия. Децата бяха толкова запленени от това, което им показахме ние и слушаха с такова внимание, че това истински ни трогна и замисли. Знаете ли, имам много познати и приятели които са високообразовани, с престижни професии или успешен бизнес, които обаче не са стъпвали никога на опера или на симфоничен концерт. Мисля, че това се дължи най-вече на факта, че навремето не е имало кой да ги открехне по подходящ начин за съществуването на невероятния свят на тези изкуства. Те наистина не подозират за съществуването му и за това каква е неговата магия. Нашата цел е да разкрием и покажем на днешните деца този свят по такъв начин, че той да им хареса и те да се влюбят в него. И един ден те да предпочетат да отидат на опера, оперета или симфоничен концерт, пред това да отидат на попфолк (или хип-хоп) мероприятие. Защото класическата музика е нещо, което сякаш е дошло при нас от един друг, по-висш свят. Смятам, че именно сега е моментът да направим това – професионалният ни опит и знанията ни вече са значителни, родители сме на две деца, а от друга страна все още не сме толкова възрастни, че да има непреодолима „пропаст“ между нас и децата в публиката.
П7: Как децата възприемат вашите представления и концерти, успяват ли да останат концентрирани върху изпълненията ви и какво е влиянието на класическата музика върху тях?
Гиргина: Добър слушател не се става изведнъж, това е умение, което се придобива постепенно и което редица възрастни също не притежават. Изисква се тренинг и да сме редовни в това, което правим. Именно затова сме замислили тази форма с ежемесечните концерти, защото те дават възможност нещата да стават с натрупване. Като цяло се радваме на топъл и радушен прием както от децата, така и от учителите и родителите. За нас, разбира се реакцията на децата е най-важна. Показателното е, че те са вдъхновени след нашите концерти, припяват си откъсчета, които са запомнили, рисуват ни рисунки и картички, казват ни, че ни обичат, че сме красиви и ни канят пак да дойдем. Получаваме често обратна връзка от учителите и от родителите какво са запомнили децата, какво ги е впечатлило и това за нас е много ценно – че нещо в тях остава и работи, дори само като мисъл и знание, че такова изкуство съществува и че е готино.
Владимир: Всеки път си правим изводите с кое сме се справили добре и с кое – не. Ако децата не успеят да останат концентрирани и заинтригувани, значи не сме си свършили добре работата. Тяхното внимание е най-добрият критерий. За щастие имаме близки приятели – педагози, които работят с деца, които ни помагат с безценни съвети и напътствия в това отношение. А влиянието на класическата музика е винаги благотворно – и при малки, и при големи.
Интервюто продължава ТУК
3,225 преглеждания
