9 неща, които майките не казват на дъщерите си (но аз няма да бъда такава майка)

Майката е духовен водач, пазител и земен ангел за своето дете. От векове жените са предавали на своите дъщери тайните женски повели и са споделяли с тях частица от себе си, най–мъдрата частица от себе си, опитвайки се да им предадат истините, до които сами са достигнали през житейския си път. Дали през 21 век тази древна традиция не започна да се изличава? Дали дъщерите ни не започнаха да прекарват повече време пред лаптопа, отколкото в скута ни? Дали не забравихме по–често да изключваме звука на мобилния си телефон и да поговорим с малките си момичета, да поговорим с тях открито и от сърце?

Дъщеря ми ме научи на много повече неща, отколкото аз успях да науча нея (поне в живота ни заедно досега). Затова най–малкото, което й дължа в знак на благодарност, е да бъда честна и да й кажа всичко онова, което сърцето ми нашепва. Ето 9-те неща, които няма да забравя да споделя с детето си, пък макар и някои от тях да са от онези, “забранените” за казване неща…

1. Мила моя дъще, по пътя си ще срещнеш не само радост и веселие; по пътя си ще срещнеш също болка и тъга. Майките обикновено не искат да говорят на децата си за тъмната страна на живота, но само като знаеш за мрака, ще можеш да си подготвена за това как да си запалиш огън и да преминеш нататък по своя светъл път. Когато ти четях приказки, в които имаше зли вещици и лоши магьосници, аз вече бях започнала да те подготвям за това да осъзнаеш, че колкото и да ти желая от цялото си сърце да си най–щастливата, то ще имаш моменти, в които тъгата ще е по–силна от теб. Не се плаши от скръбта и препятствията по пътя си! Срещай страховете и болките си с вдигната глава! И продължавай да вървиш… докато не излезеш от омагьосаната гора. Няма да бъда от майките, които за да не натъжат децата си, ще кажат, че всичко в този живот е прекрасно. Казвам ти, дъще: животът има своите върхове и падини. А когато си в някое от черните му свлачища, спомни си думите ми, че и това ще мине, почувствай майчината ми любов, и тръгни нагоре.

2. Някога те учих да отстъпваш винаги играчките си на другите деца. Сега ти казвам, дете мое – обичай хората, но обичай и себе си. Ако в сърцето си чувстваш, че не искаш да отстъпиш от своето, недей! Играчката си е твоя, животът – също! Отстоявай съкровеното за теб. Нека силата и увереността бъдат твоят жезъл, който брани самоуважението ти. Няма да бъда от майките, които учат единствено на отстъпване; аз искам да ти разкажа и за отстояването. Казвам ти, дъще: когато силата е подплатена от нежна любов, пътят пред теб става по–обширен и красив!

3. Няма да бъда от майките, които не понасят плача или твърде шумния смях на децата си. Щом сълзите парят в красивите ти очи – плачи; щом смехът гръмко кънти в гърдите ти – смей се на воля! Казвам ти, дъще: осъзнавай, приемай, изразявай своите истински емоции. Жените сме емоционални създания, не се срамувай от многото лица на емоциите вътре в теб.

4. Може би от мен се иска да те науча да виждаш мъжа и жената като равни. Но аз искам да съм от майките, които ще ти разкажат приказка за твоята могъща женска сила. Жената е красиво тайнство, земна богиня. Обичай своята женска природа, осъзнай силата, която се крие зад това да си жена. Казвам ти, дъще: в теб има мощ безгранична да рушиш и да съграждаш. Нека ти разкажа за малките женски тайни, за ритуалите на красотата, за силата да си жена…

5. Майките не казват на дъщерите си за страстта, за силата на желанието (та нали са вече зрели жени, та нали пред децата не се говори за “„тези неща”), но аз искам да ти разкажа за това, през което съм преминала досега в живота си. Нека ти разкажа не за любовниците и любимите, които съм имала, а за трепетите, за безсънните нощи, за изгарящата страст, която ме е правила щастлива и толкова жива. И когато някой ден и ти преминаваш през своите трепети и първи увлечения, спомни си за моите думи и не затваряй душата си за мен, не се отдръпвай, а знай, че и аз някога съм обичала безрaзсъдно.

6. Няма да съм от майките, които мълчат за истинските отношения в семейството, защото знам, дъще, че децата са най–добрите детективи по отношение на случващото се между родителите. Казвам ти, дъще: семейството не е вечна идилия – гради се върху много компромиси и голямо търпение. Но стига в основата да има силна любов, семейството е свещено. И няма да съм от майките, които остават със съпрузите си само заради децата, защото така ще стоваря огромна вина върху нежните ти плещи. Знай, че ако съм до баща ти, то е защото много го обичам и искам да споделям живота си с него. Някой ден и ти ще направиш свое семейство – гради го с много любов, търпение, нежност, но ако някога усетиш, че усмивката ти е погребана месец след месец, а душата ти кърви – тръгни си, без да се чувстваш виновна.

7. Много майки скриват от децата си тъмните участъци от своето минало, но аз искам да знаеш не само моите победи, но и моите падения. Защото само така бих могла да те науча как да се бориш и да градиш личността си отново и отново. Допускала съм много грешки, дъще, но аз ще ти говоря и за това, защото не искам в теб да заложа представата, че трябва да си съвършена; всички ние сме човешки същества и понякога падаме на пътя. И нека майчината ми честност е като ръка, която ти се подава в такива моменти, за да се изправиш и да продължиш в друга посока. Казвам ти, дъще: не очаквам от теб да не грешиш, но нека виждаш своите грешки като скъпоценни камъни, които очертават правилната за теб посока и ти показват как да промениш курса на живота си, за да не повтаряш едни и същи грешки.

8. Майките често говорят на децата си за значението на добрите оценки и важността на реалното; аз искам да ти кажа и още нещо, което често забравяме да казваме на своите деца: да следваш мечтите си е много по–важно от това да доказваш себе си пред някого (пък било то и пред собствените си родители). Нека ти разкажа, дъще, за вълшебния свят на мечтанията и за реалния път към реализирането им. Всяка жена трябва да знае как да сънува своите мечти, но и как да тръгне през деня по техните следи, издърпвайки мечтата от съня в реалността. Казвам ти, дъще: този живот става чудесен, ако имаш голяма мечта! И ако мога да ти вдъхна истинска вяра, че ти заслужаваш и можеш да сбъднеш съкровените си мечти, то аз ще съм удовлетворена.

9. И накрая, искам да ти кажа онова, което повечето майки никога нямат смелостта да кажат на своите деца. Понякога, мило мое, не обръщай внимание на онова, което ти казвам! Всяка майка иска най–доброто за своето дете, всяка майка има най-изострената интуиция по отношение на чедото си, но майчиното сърце (единствено поради силна любов) се опитва твърде много да предпазва, да отстранява всички евентуални спънки и болки по пътя на детето. Моите майчини страхове могат да се превърнат вместо в спасителна мрежа, в паяжина, в която би могла да се оплетеш. Бъди свободна да летиш, да дерзаеш, да живееш с леко сърце. Казвам ти, дъще: понякога може и да не обръщаш внимание на моите думи, но винаги се вслушвай в посланията, които изпраща сърцето ти!

Моника Василева е автор на книгите “Подари си желаното тяло” и “Дневник на необикновената жена”. Новата й книга “Когато Ина срещна Ян” ще е на пазара от април 2015 г. Присъединете се към нейната facebook група: Дневник на необикновената жена. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея.

Източник: www.gnezdoto.net (http://www.gnezdoto.net/partners-posts/566-9-neshta-koito-maikite-ne-kazvat-na-dyshterite-si-no-az-niama-da-byda-takava-maika) чрез damapika.net