7 от най-странните сгради в света

Идеалният замък на Фердинанд (Ferdinand Cheval Palace), Дром, Франция

Освен самата сграда, която определено е впечатляваща, не по-малко интересна е историята на нейното построяване. Фердинанд Шевал – обикновен френски пощальон имал смела мечта – всяка вечер той заспивал с мисълта някой ден да притежава чудно красив замък. Един ден пощальонът, отново забързан и улисан в мисли, се спрял с учуден поглед пред един необикновен камък. Това парче скала така привлякло вниманието му с интересната си форма, че той решил да го отнесе у дома си. Не след дълго цялата му градина била пълна с причудливи камъни, които той събирал, докато разнасял писма и пратки, а по-късно умишлено изнамирал и внимателно отнасял до дома си с ръчна количка. Цели 20 години Фердинанд събирал и пренасял камъни, а когато се пенсионирал, започнал да строи своя идеален замък. Градежът му продължил цели 33 години – от 1879 г. до 1912 г.

Още през 1905 г. статия в известен френски вестник популяризирала начинанието на самоукия архитект, който с непоколебимия си дух разрушавал дистанцията между мечта и реалност с всеки камък, който полагал, доближавайки се до заветната цел. Още тогава замъкът се превръща в любима туристическа дестинация и апотеоз на човешката сила и дух.

Канзаската градска библиотека, Канзас Сити, САЩ

Този иновационен проект на Библиотеката в Канзас Сити изглежда наистина нестандартно, като се е превърнала в един от най-ярките му символи и е една от най-странните  и необичайно изглеждащите  в целия свят. Архитектите са поискали помощта на местните жители при избора на заглавия на книги, с които по своеобразен начин ще символизират Канзас, превъплъщавайки се в свои правдоподобни, но гигантски копия. Замислени като закачлив екстериор на паркинг те имат и скрит подтекст – да вдъхновят населението, подканвайки го да посети градската Централна библиотека – където вероятно голяма част от тях не са стъпвали.

Зданието е основано през 1873 година като държавна училищна библиотека, но  институцията много бързо се превръща в културен център за града, като предоставя не само образователни ресурси, но и алтернатива за различни видове развлечения, запълващи свободното време на живущите там. Тя има една  изключително богата колекция от множество книги на известни и не толкова известни автори от най-различни области и от различни епохи,  вестници и списания.

Музеят Гугенхайм, Билбао, Испания

Музеят Гугенхайм е музей за модерно и съвременно изкуство, проектиран от родения в Канада архитект Франк Гери. В музея могат да бъдат наблюдавани постоянни и гостуващи изложби на творци от целия свят. Целта на архитекта е била да построи сградата така, че нейните линии да улавят светлината. Когато музеят е официално открит и отвaря своите врати за посетители през 1997 г, незабавно е приветстван като една от най-впечатляващите сгради в стила на Деконструктивизма. Сградата е с корпус от титан и е с впечатляващи извити форми. Извивките на зданието са типични за Гери, а формата също трябва да наподобява кораб, за да напомня славата на Билбао на важно пристанище. Откакто отваря врати музеят е голяма атракция за туристите не само заради експонатите вътре, а и заради красотата на самата сграда. В строежа са използвани варовик, стъкло и панели от титан (с обща площ 24000 кв.м), чиято функция е да наподобяват рибен скелет. Масивните стъклени плоскости, формират централното предверие и позволяват на голямо количество естествена светлина да се филтрира и да освети музея. През нощта се добавя допълнително измерение към кораба, тъй като музеят се осветява с топли тонове, които се отразяват от блестящата повърхност на екстериора.

Музеят е допринесъл за проеобразяване на индустриалния пейзаж в града, като превърнал Билбао в предпочитана туристическа дестинация. Билбао става синоним в световен мащаб на град, в който сградите се издигат с надеждата да превърнат второкласния град в туристически магнит. Т.нар. „Ефект на Билбао“ се изучава в университетите по света като пример за това как да преправите града чрез впечатляваща архитектура. „Гугенхайм“ музеи има и във Венеция, и в Ню Йорк.

Горската спирала (Forest Spiral), Дармщат, Германия

„Горската спирала” е построена в Дармщат в периода 1998-2000 година и е дело на известният австрийски архитект и художник Фриденсрайх Хундертвасер. Той е прочут със своите нетрадиционни, обагрени във всевъзможни цветове сгради, чиито фасади се отличават с неправилни, изкривени форми. 

„Горската спирала“ е жилищна сграда на дванадесет етажа и има 105 апартамента, построени около природен ландшафт – живописно дворче с ручейче, а целият покрив на къщата е впечатляваща градина, посипана с пясък, тревни площи и дървета на бук, явор, липа и лимонови дръвчета.

В действителност, идеята на Хундертвасер е да се увеличи парковата зона на Дармщат под формата на спирала. Типични за сградата са лентите от керамични плочки и цветната мазилка, които са алегория на различните слоеве на скалите.

Сградата на Рипли, Брансън, САЩ

„Сградата на Рипли” в Брансън, щата Мисури, САЩ представлява клон на музеите „Рипли“ и е направена да изглежда така, сякаш е ударена от силно земетресение. Разцепена на две с големи пукнатини, тя действително прилича на оцеляла от мощен трус. Всъщност е направена така съвсем целенасочено по заръка, написана в завещанието на някой си мистър Рипли, живял някога в Брансън.

Как му хрумва на човек подобна идея? Повечето хора мислят, че Калифорния е най-земетръсният щат в Америка, но всъщност Мисури държи рекорда за най-силен трус в региона. През 1812 г. земните пластове се разместват така, че река Мисисипи обръща течението си за три дни, а църковните камбани започват да бият чак в далечна Филаделфия, намираща се на разстояние от над 1700 км от Браснън. Така мистър Рипли решава да увековечи спомена за труса от 8 степен по скалата на Рихтер, преживян от местните хора преди почти 200 години.

Компанията „Ripley” е построила подобна сграда и в Орландо, Флорида. Там тя изглежда все едно потъва в земята.

Кубичните къщи (Cubic Houses), Ротердам, Холандия

Оригиналната идея за тази къща се ражда през 1970 г. Холандскят архитект Пиет Блом се вдъхновил от острите ъгли и кубичните форми и създал жилищния комплекс, наречен „Кубичните къщи“. Повечето от жилищата са обитаеми, но едно от „съоръженията” е оставено празно, за да задоволи любопитството на туристите. Така те могат да разберат какво е да се живее в такова необичайно място. Преди да влезете в къщата ще трябва да се изкачите по стълбище. То ви води до остъклено антре. Интериорът е крайно невероятен, тъй като там няма нито една права стена! Вътрешното пространство на всеки куб е разделено на 3 нива. Най-интересно е горното: таванът представлява пирамида с панорамно остъкление и от трите страни. Спалнята и банята са на втория етаж. Върхът на къщата е превърнат в допълнителна спалня.

Концепцията, която всъщност се крие зад причудливите линии на къщите, е неистовото желание на архитекта да превърне отделните кубове в близки подобия на различни дървета, създавайки по този начин абстрактен образ на своеобразна гора.

Архангелската кула (Wooden Gagster) House, Архангелск, Русия

Творението на Николай Сутягин „Wooden Gagster House“ или както е известно още като „Архангелската кула“, се явява сериозен претендент за рекордите на Гинес в категория „Най-високата дървена постройка“. Нейната височина е 44 метра, което е повече от половината на лондонския Биг Бен. Сградата се вижда почти от всяка точка на Архангелск, а властите отдавна обмислят как да срутят това чудовищно творение.