Дисциплината е деликатното равновесие, което се установява между родители и деца, щом вторите осъзнаят, че все пак има правила. Родителят трябва да се съсредоточи върху решаването на онези задачи, които пряко влияят върху поведението на детето, но в никакъв случай не бива да се опитва да му въздейства като го манипулира, обижда, омаловажава неговата личност, неговите интереси и желания.
Важно е във всяка ситуация родителят да запазва спокойствие и да гради положителен образ, който да е пример за детето.
Дисциплината започва да се гради в първия ден от живота на всяко дете. Още със създаването на елементарната рутина на дневния режим, родителите полагат основите на дисциплинираност. Дневният режим за сън и почивка, хранене и игра, е основополагащият принцип, който формира първите наченки на дисциплината у малкото дете. Когато детето е вече в предучилищна възраст, идеята за дисциплина вече придобива доста по-разнообразно значение. В тази възраст у децата вече се проявява чувството за неподчинение и налагането на правила, свързани с дисциплина стават неприятни, макар че са повече от необходими.
Американската академия по педиатрия (AAП) препоръчва на родителите да наблегнат повече на съветите и говоренето в опитите да установят правила и дисциплина, отколкото да прибягват до физически наказания.
Родителите трябва да приемат развитието на детето не само като физически факт, но и израстването на детето като отделна личност. Често поведението на децата е свързано с т.н. „болки на растежа“, които могат да бъдат временно неприятни, но те са неизбежни и съпътстват израстването на всяко дете. Дали това ще е гневно избухване, дали ще е отказ от споделяне, да се затваря в стаята си или да обследва милиметър по милиметър дома ви – всички тези странности са свързани с израстването. Родителите трябва да ги приемат, а не да ги заклеймяват или порицават. Дисциплината в тези ситуации се свежда повече до това родителите да намерят сили в себе си да запазят спокойствие и да приложат техники за овладяване и облекчаване на ситуацията – да преброи до 10, защото детето може би има свой отговор, които ще е от полза на всички, стига да проявим търпение да го изслушаме. Друга препоръка е да обезопасим дома си, като по този начин да намалим възможните изкушения.
Децата са предсказуемо непредсказуеми. Те не разбират родителските подробни графици и режими. Да се движите по инерция обаче, също няма да е от полза нито за децата, нито за вас. Най-важно е, наред с установените практики, да се подхожда с разбирането, че въпреки всичко, правилата могат да бъдат нарушени или променени. Този подход в повечето случаи ще е по-скоро от полза, отколкото във вреда. Това означава децата да имат една обща представа от режим, дисциплина и правила, но да не се чувстват хванати от тях като в капан.
Предучилищната възраст е деликатно време за растящото дете, в този период от развитието си то трябва да бъде оставено да прояви своя самостоятелен избор. Например, можете да попитате детето какво би искало за обяд, но ако то предпочита да не обядва точно в този момент, това не бива да се превръща в драма. ААП насърчава обучението в дисциплинираност на детето чрез активно слушане. Когато детето ви показва нежелано действие, ААП препоръчва
предприемане на следните стъпки:
*Когато има проблем с дисциплината е добре да се реагира веднага, да се обърне внимание на поведението, да се каже че то е проблемно и без да се излиза от добрия тон, да се разговаря с децата колкото е възможно по-спокойно и градивно.
*Когато дисциплината не е на ниво, децата би следвало да бъдат лишавани от някои привилегии, които имат. Родителите трябва да обяснят на децата си какво ще се случи ако повтарят едно и също вече порицано поведение. Трябва да му се обясни обаче кое е нормалното поведение
*Децата в предучилищна възраст трябва да бъдат съзнателно насърчавани да изразяват своите емоции чрез думи и да казват как се чувстват. Родителите трябва да научат децата си да използват думи, когато искат да изразят своето разочарование.
*Основният модел за подражание у децата си остава този, който детето вижда у родителите си и вероятно точно него ще следва в живота си, често дори подсъзнателно. Това е най-добрият модел за подражание за вашето дете. Ако вие успявате да запазите спокойствие, когато сте ядосани, когато успявате да говорите спокойно, когато трябва да повторите едно и също нещо няколко пъти, децата ще ви възприемат много по-сериозно и ще изпълняват онова, което им казвате. Те по естествен начин ще възприемат това поведение и ще го следват по-нататък в живота си.
*Устните порицания и съвети губят своята ефективност спрямо дисциплината, когато се използват прекалено често.
*За да получите най-добрите резултати за дисциплинирането на детето, трябва да се съсредоточите повече върху поведението на детето. По този начин може да се намалят агресивното и противопоставящо се поведение у децата и по никакъв начин да не се допуска физическо наказание като метод за възпитание.
Aдаптация от www.familyshare.com
Вижте още:
Защо строгото възпитание не е добро за децата ни
Как да се преборим с хленченето при децата?
