Прехранването на детето може да е също толкова опасно, колкото и не достатъчната храна. Ето няколко сигнала, които ще ни помогнат да разберем дали чинията на нашето дете е твърде пълна, буквално.
Ровят и разбутват храната из чинията си и не довършат порцията, което сме им сипали.
Когато казваме на децата „трябва да изяждаш всичко, което ти е сложено”, те не могат да се научат да разчитат сигналите на тялото си и да разбират, кога вече са се нахранили. Ако забавят храненето си или направо спрат до някъде, дайте им малко време, за да може стомахът им да се почувства, че е сит. Не ги насилвайте да изяждат всичко до последната хапка.
Не са гладни, когато дойде време за следващото хранене
Много родители които смятат, че имат капризно или злоядо дете, просто имат дете, което хапва твърде много неща между основните хранения. В днешно време децата похапват нещо извънредно поне по три пъти на ден. И тук не е важно само количеството, но и качеството на храната. Обикновено това са шоколади, вафли, бисквити, снаксове, чипс.
Ако детето ви почувства глад преди основното хранене, по-добре му дайте някакъв плод или зеленчук (например пръчици от морков или чушка), чаша компот или малко кисело мляко.
Порцията е същото количество като вашата
Децата нямат нужда от толкова храна, колкото възрастните. Детската порция трябва да е от около ¼ до ½ от нашата, в зависимост от възрастта на детето. Не по малко важно е и какво включва тя. Във всекидневното меню на малчуганите трябва да присъстват млечни продукти, месо и яйца, зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, риба, бобови. Ако знаете, че детето ви обича да си похапва и винаги иска допълнително, просто намалете количеството на първоначалната порция.
Използвате храната като награда или като средство за успокояване.
Храната не трябва да се използва като поощрение, като средство за успокояване или пък като средство за постигане на това, което искаме от детето: „ако отидеш да си поиграеш само за малко, ще получиш бонбон”. Когато детето е разстроено, то няма нужда от захар, за да се почувства по-добре. На него му трябва прегръдка, разбиране или да остане малко на спокойствие. Вместо чипс за награда, нека получи поощрение с думи или ако държим да е материален подарък, нека бъде книжка, или боички за рисуване, или пък да го качим на въртележката в парка.
Дрехите им стават тесни в кръста, гърдите или ханша.
Ако детето ви расте на широчина, но не и на височина, това може да е сигнал, че си хапва малко повече, от колкото трябва. Ние обаче не забелязваме отеснялата риза или впитите джинси, защото любовта, както знаем е сляпа, а родителската – съвсем. Освен това има такива сладки бузки, по които да го пощипваме. Но, ако обичаме детето си, трябва да внимаваме и да не изразяваме любовта си чрез храната. Има толкова други и не по-малко приятни начини да го правим.
