5-те тайни на емпатичните родители

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

empathy

С 5-те тайни на емпатичните родители ще се опитам да кажа най-важното за емпатията във връзката ни с децата от малко по-абстрактната, но не по -малко важна нейна страна.

  1. Емпатичните родители знаят, че чувствата на децата, партньора им и техните собствени са най-прекият път за откриване и свързване с актуалните потребности както в личен план за всеки така и в семеен план за всички и съответно ги приветстват като посланици на нещо важно и значимо, независимо дали са позитивни или негативни. Да си емпатичен много повече от това да проявяваш разбиране и съпричастност е умението да си свободен от привързаността към предпочитанията си. Всички предпочитаме да преживяваме позитивни емоции вместо негативни, но въпросът е мога ли независимо от това да избирам да ги приветствам такива каквито са и да им позволявам да ме свързват със значимото тук и сега?
  1. Емпатичните родители помнят, че единственият начин, по който могат да дадат емпатия на децата си (или на който и да било друг) е като имат емпатия за себе си. Само когато имаш от нещо можеш да го споделиш. Ако нямаш емпатия за себе си, не можеш да си емпатичен родител. А да имаш емпатия към себе си означава, че си наясно с чувствата си, свързан си с потребностите си и действията ти са в пряка връзка с потребностите. Емпатичният родител учи децата си да са свързани с потребностите си и да живеят според тях, като той самият това прави. Това означава понякога да не си на разположение за децата си не защото не ги обичаш, а защото искаш да им дадеш пример, че да обичаш не означава да жертваш себе си.
  1. Емпатичните родители не винаги са емпатични родители. Да си дадеш правото да си цялостен означава да приемеш, че можеш и да си емпатичен и да не си. Означава да можеш да кажеш “не” и това да е всичко например, без да се обвиняваш, че нямаш ресурс за повече в даден момент. Да си истински емпатичен означава да можеш както да си категоричен, краен и да не търпиш възражения, така и да си съпричастен, разбиращ и търпелив и да избираш да си второто не защото те е страх от първото. За съжаление това е единственият начин емпатията да е сила, а не слабост. И да, ако си емпатичен в по-голяма част от случаите това, че не си емпатичен понякога няма да намали, а ще увеличи близостта с децата. И ще им даде пример да познават и уважават и светлата и тъмната си страна и да са в мир с това. Силата на ненасилието е в  признанието на насилието на правото да съществува – колкото и противоречиво да звучи това. Емпатията е хилава всеки път, когато е опит да се скрием от тъмната си страна като родители.
  1. Емпатичните родители познават и уважават границите си. Дори, когато им се иска да са по-търпеливи от колкото са си позволяват да го признаят. “Иска ми се да имам повече търпение в такива ситуации и съжалявам, че тук и сега нямам. “ върши много повече работа от илюзията за свръх-родител, който винаги и по всяко време има достатъчно от всичко желано.
  1. Всички родители правят грешки, емпатичните родители грешат и са в мир с грешките си. Моментите, в които не сме родителят, който искаме да бъдем са моментите, в които развиваме най-силно емпатията в живота си. Да се отнесеш с разбиране към чувствата и потребностите си точно когато ти е най-лесно да се осъдиш, самообвиниш и самонакажеш е момент за равносметка докъде сме го докарали по пътя на емпатията и родителството. И да голямата тайна е, че когато кажеш на децата си “Съжалявам, не съм съвършен, бъркам понякога, всички сме просто хора…” учим децата си, че грешките са част от живота и сваляме от тях бремето да се опитват да са перфектни.

автор: Емилия Илиева-Крайнова

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

6,375 преглеждания

Comments are closed.