Отглеждането на деца не е лесна задача. Затова трябва да си създадем устойчиви навици, които ще са от полза и за нас и за децата ни в бъдеще.
Следващите пет навика със сигурност ще направят животът ни на родители по-лесен и по-радостен.
Дневен режим
Създаването на дневен режим, който да е подробно описан в някоя тетрадка минута по минута, не е необходимо. Детайлите по-скоро биха ни изнервили, ако се наложи да излезем от тяхната строга подредба. Но със сигурност наличието на дневен режим, ще облекчи в голяма степен ежедневието ни и това на децата ни. Когато съществува изграден дневен ритъм, денят от сутринта влиза в такт с него и децата приемат случващото се без излишни сътресения.
С течение на времето те ще започнат да се чувстват сигурни от наличието на ежедневен ритъм и дори ще разчитат на него. Защото този ритъм създава стабилна основа, на която да стъпят и това, че децата знаят какво предстои им помага да се чувстват по-сигурни и да преминат през деня по-лесно. В допълнение, веднъж след като навика е изграден, дневният ритъм в много ситуации се оказва определящ. Например след вечеря децата знаят, че е време за къпане и това е начин да се избегне размотаването. Дневният режим освен, че има своето уравновесяващо и успокояващо въздействие върху децата, влияе по същия начин и на родителите. Така всички могат да се почувстват по-уверени и работоспособни и да завършат повечето от заплануваните задачи за деня.
Полезната рутина
Заедно с дневният режим, рутината прави отглеждането на децата по-лесно. Не само, защото така човек знае какво може да очаква, но тя служи и за това денят да следва заплануваните задачи. Сладките моменти, ритуалите преди лягане и разговорите по време на хранене ни помагат да се опознаем и да сме свързани помежду си в забързаното ежедневие. Да бъдем съпричастни с останалите членове на семейството и да знаем какво да очакваме са два важни аспекта, които допринасят за спокойствие и любов в семейството.
Ежеседмични семейни срещи
Ако все още не сте започнали да си правите ежеседмични срещи с най-близките, е отлична идея да положите основите на тази традиция в най-скоро време. Семейните срещи служат за много цели. Те помагат семейството да може да функционира правилно и да се чувства като едно цяло. Предимства имат разговорите за положителните събития от седмицата и на какво е необходимо да се обърне повече внимание. Тези събирания могат да служат и за планирането на задачите за следващата седмица. Когато всеки един член от семейство има възможността да изрази мнението и идеите си, връзката в семейството се засилва.
Когато всички членове на семейството работят заедно върху решаването на проблемите, децата се научават как да работят и с други хора в бъдеще – в екип, а и да израснат като личности, които ще разрешават проблемите си без страх и колебание.
Семейните срещи могат да служат и за споделянето на спомени от по-възрастните с децата, които са ги накарали в даден момент да се чувстват благодарни, щастливи и вдъхновен от нещо конкретно. В по-късен етап всеки член може да започне да споделя своите спомени, а това ще е от полза за най-младите, защото всеки ще бъде изслушан, разбран и оценен или поне ще бъде направен опит за това.
Бъдете ясни и последователни
Много от проблемите на родителите възникват, защото не определят ясно границите във възпитанието или тези граници не са постоянна величина. Да казваме на децата си какво да правят и какво не, е наполовина свършена работа. Трябва да им бъде показана посоката, по която да вървят – ясно и конкретно. Ако това не стане е силно вероятно да се озоват на място, на което едва ли ще ни се иска да бъдат. Намирайки свой собствен път, по който подсъзнателно искат да тръгнат, децата вероятно, и почти задължително, ще поемат по него. Разбира се, съществува и възможността да са прегазват границите на ограниченията, ако тези граници не са ясно изразени. Ако децата осъзнаят смисъла на израза: „не можеш да тръгнеш по този път“ и отчетливо им бъде казано: „ има и по-добър път“, има шанс животът им,и нашия собствен, да не е само борба за власт и надмощие и да и много по-лесен.
Необходимото малко общество
Не сме създадени да живеем сами и въпреки всичко много родители казват, че ежедневно се чувстват самотни. Да бъдеш родител, без да разчиташ на подкрепа, може да е наистина доста обезкуражаващо. Колкото и добре да се справя една майка и да се чувства добре в собствената си компания, е добре да създаде свое малко общество с родителите от входа, блока или квартала, които споделят същите вярвания и цели като нейните. Ако се изолираме и страним от останалите хора скоро ще осъзнаем, че сме загубили връзка с околния свят и реалността. И дори способността да комуникираме нормално с околните.
Наред с това всеки родител е добре да пази и да се грижи за здравето си – психическото и физическото, защото ако неразумно го рискуваме, това няма да ни направи по-добри родители, а ще ни направи само болни родители. Затова всеки трябва да има своите възможности за малки бягства, за срещи с хора като нас различни от нас, с които да споделяме, да търсим, да намираме и да даваме подкрепа и разбиране. Може никога да не си дремнем следобед, но ако имаме с кой да си поговорим и този някой реално ни изслуша – мисията да бъдем родител изведнъж става много по-лесна и далеч по-приятна.
