Лаленце се люлее
народна песен
Лаленце се люлее, Лазаре,
на зелена ливада,
то не било лаленце, Лазаре,
най-ми било детенце.
Очите му – звездици,
лицето му – трендафил.
Както кротко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше:
„Стани стани детенце,
мило мама момченце,
да погледаш лазарки,
как хубаво играят
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.”
***
Лазаруване
Петко Р. Славейков
Заспало е детенце
в позлатена люлчица,
мама му го будеше:
– Стани, стани, детенце,
та погледай Лазара,
какъв иде отдолу –
бели поли развява,
с жълти чехли потропва.
Стани, стани, детенце,
стани дири Лазара.
Ходи мома за вода,
Ой, Лазаре, Лазаре,
С вита, крива кобилца,
със ковани ведрици.
Ходила е, иде си –
Насреща й Лазара
шити поли размята,
бели риди премята.
Дари, моме, Лазара.
Ой, Лазаре, Лазаре.
***
Лазарки
Генка Богданова
Цъфнаха цветя шарени.
Скокнаха моми галени
в росата да се измият,
върбови венци да свият,
с пръстени да ги накичат,
за обич да ги наричат.
На извор студен отиват,
в менците вода наливат,
с трендафил да я омаят,
за годеж да си гадаят.
Отварят ракли шарени,
изваждат рокли алени,
престилки-сърмотъкани,
сребърни, тежки колани,
ризи с шевици богати,
нанизи тежки от злато…
Чака ги вече Кумата
с кърпичка бяла в ръката.
Сърцата трепкат в гърдите,
че ЛАЗАРКИ ще са момите.
***
стихчета за Цветница ще намерите тук
