От съвсем ранна възраст децата се изявяват като екстроверти или интроверти. Обществените нагласи към екстроевртните хора е, че те са приятелски и споделящи настроени.
Екстровертът е човек, който се вдъхновявав от присъствието на други хора, за разлика от интровертния тип хора, които са по-дейни, когато са сами.
Основни качества на характера на екстроверното дете:
- То се радва на всякакви социални мероприятия и дори ги търси само.
- Обича да е сред хора.
- В детската градина и в училище се наслаждава от екипната работа.
- Лесно се отегчават, когато се налага да действат сами.
- Радват се, когато могат да споделят и разказват за това, което правят или за намеренията си.
- Екстровертното дете предпочита да си говори с някого, вместо да седи само и да мълчи умислено.
- Екстровертите мислят, докато говорят, за разлика от интровертите, които са по-склонни са мислят, преди да говорят.
- Екстровертите мислят най-добре, докато говорят.
- За тях всяка идея е нереална, докато не я изкажат на глас.
- Децата екстроверти нямат затруднения да започнат разговор с всеки, познат или непознат, независимо от мястото, на което се намират.
- Екстровертите бързо завързват нови запознанства и създават нови приятелства.
- Тези деца обичат да играя в компанията на други деца, вместо да си играят сами.
- Харесват отборните спортове и разнообразните клубни дейности.
- Имат огромен брой приятели и последователи в социалните медии и поддържат активна комуникации с тях.
Проучвания по темата показват, че екстровертите са по-трудно предсказуеми за това как биха реагирали в конкретна ситуация. Степента на екстровертно поведение е различна по отношение на всяко отделно дете и зависи от ситуацията, в която то се намира. Поради тази причина, едно дете може да се прояви като твърде социално при определени обстоятелства и не толкова при други.
Особености в поведението на екстровертното дете:
Децата екстроверти задвижват своите качества при контакт с други хора, поради това може да им е необходимо да се отдръпнат от дадена компания, след като вече са контактували с хората в нея. Например, ако едно екстровертно дете е било на парти, то вероятно ще се прибере у дома доста развълнувано, ще иска да говори за това, какво се е случило, кой какво е казал или направил, и много вероятно да заспи трудно, защото е силно развълнувано и все още пълно с енергия. В такива случаи детето вниманието на детето трябва да бъде отвлечено от някаква друга тема, за да се успокои.
Наред с това поведение обаче, екстроверното дете може и да е съвсем тихо и да се отегчава лесно, ако трябва да прекара твърде дълго време само, но щом се появи някой то да активира своята енергичност. Това предполага, че екстровертните деца, особено онези, които са надарени с някакви таланти, могат да се чувстват най-добре в ситуации, които включват групова работа, сътрудничество и социално взаимодействие.
Може ли един екстроверт да бъде срамежлив?
Това, което много хора не осъзнават, е, че един екстроверт може да бъде срамежлив, също както и интроверта. Срамежливостта е израз на социална тревога. Това може да създаде някои трудности, защото от една страна екстровертите наистина имат нужда от компания, но срамежливостта да затруднява успешното им взаимодействие с хора, които не познават добре. Тези екстровертни деца най-вероятно се нуждаят от помощ, за да преодолеят срамежливостта си. Повечето срамежливи екстроверти се справят добре в организирани групови ситуации, в които могат да бъдат ангажирани социално, без да е необходимо да навлизат в теми на разговор или да търсят специални причини за контакт. Примерите за този вид дейност включват отборни спортове, клубове по интереси, групи за научни дебати или театрални кръжоци.
