Ако си читав човек, можеш да си приказен родител!

(интервю със Симеон Колев, радио водещ и съавтор на книгата „Мисия татко“)

Той е Симеон Колев, татко на две деца, известен радио водещ, чаровник и любимец на много майки, но особено популярен с книгата, която заедно с Жюстин Томс написаха – „Мисия татко“. Срещаме се с него в НДК на третата поредна конференция Digital KidZ, организирана от NewTrend Events.

П7: Какво те вдъхнови да се заемеш с подобна задача?

Симеон Колев: „Мисия татко“ има много дълга история, макар да я написахме за много кратко време, много дълго време я мислихме. Вдъхновението дойде от мои приятели, включително и хора от издателство Сиела, по някаква причина бяха решили, че аз съм читав татко и има какво да кажа и споделя с родителската аудитория. Факт е, че спецификата на моята работа е такава, че имам достатъчно време да се занимавам с децата. Ставам много рано, но по обяд вече съм си в къщи и целия ден съм с тях. Това, както и редица други мои занимания се сториха на много хора, включително и на издателите, интересни и достатъчно стойности, за да бъдат споделени в книга.

П7: Какво разказвате чрез „Мисия татко“?

Симеон Колев: Идеята на книгата е да покаже, че ако си читав човек, без да разполагаш с кой знае какви финансови средства, но с повече сърце и акъл можеш да си наистина приказен родител. Това е основното, това е всичко, всъщност, което иска да каже книгата. Тя няма кой знае какви претенции, писана е малко по-мъжки – „джаста-праста“. Откровено казано, дори смятам, че повече мъже ще разберат книгата, отколкото жени, защото е писана с по-мъжко настроение. Става дума за неща, които между мъжете стават ясни от половин дума, затова смея да твърдя, че книгата е насочена повече към мъжете, към татковците.

П7: Кога твоите деца се сблъскаха с модерните технологии?

Симеон Колев: Честно казано – късно. Дъщеря ми – Габи, тя е голяма на 20 е, вече е студентка в Холандия и за нея вече съм спрял да мисля относно технологичните й потребности, но преди десет години, когато беше малка все още нямаше толкова техника. Така че, тя хвана края на едно поколение, което не беше чак толкова технологично, докато сина ни върви точно с технологичните нововъведения. Опитвам се да му дам много по-различен поглед от общоприетия в момента, че телефоните и техниката са леснодостъпни, защото можеш да ги вземеш на изплащане, макар и за „сто години“, че не е проблем ако си счупиш или повредиш устройството и т.н. Обяснявам му непрекъснато, че техниката има много алтернативи, че той трябва да бъде критичен към технологичното си развитие и култура и той схваща посланието много добре.

П7: Как се отглеждат новите деца – децата на технологичната революция и безмилостния информационен поток?

Симеон Колев: Сина ни не гледаше телевизия до тригодишен. Не, че сме му забранявали, просто нямаше никакъв интерес. Имахме много време, Слава Богу, водех го къде ли не, така че да види света отвъд телевизията. Откри телевизията с прекрасната програма Da Vinci Learning, която е детска образователна програма (дано все още съществува), именно там започна да гледа за полета до Луната, за историята на света и т.н., след това се запали по National Geographic и Discovery, все образователни програми и в комбинация с книгите, музеите, ходенето на различни места. Той от съвсем малък се научи, че не е необходимо да се купуват всичките боклуци, които се представят по рекламите, дори не му е интересно да се заглежда по тях. Ако го пуснеш в един голям магазин, който е шумно рекламиран, той ще мине транзит и няма да се спре никъде и ще те чака на касата. Мога да кажа, че успяхме да го научим да не се влияе от неща, които са лесно достъпни. Има си един таблет, на три години, сега като стана на десет му подарихме компютър и това е.

П7: Kолко е важен родителският пример?

Симеон Колев: Абсурдно е да кажеш на детето – „Виж, не е хубаво да стоиш по цял ден пред компютъра!“ ако ти самият висиш по цял ден точно там. Точно когато се появи детето се разбира дали си пич или не, защото ако си и имаш своите доказани ценности, те ще продължат да съществуват. Не може един родител да лапа вафла след вафла и да говори на детето си колко е вреден шоколада, няма как то да разбере, че да стои пред компютъра по цял ден е лошо, ако родителят не става от него.

От ключово значение е това, което правим ние като родители. Аз също съм много критичен към технологиите. Опитът ми ме е научил, че дори най-скъпия смартфон е направен от възможно най-евтината пластмаса в Китай и за съжаление във фирмите, в които има най-много самоубийства и труда е най-ниско платен. Ето този аспект на нещата ние като родители трябва непрекъснато да обясняваме и защо е необходимо да се изгражда тази критичност. Освен това, идеята, че можеш да имаш нещо, което да изхвърлиш след два месеца, защото то вече е технологично остаряло и да речем най-много шест месеца или една година, е грубо посегателство посегателство срещу природното възпитание на децата, защото те просто свикват да хвърлят, да купуват и е много несериозно когато някоя високотехнологична компания каже, че е „зелена“ всички казваме: „супер“, но всъщност идеята е да не купуваме на всеки шест месеца нов телефон.

Има много противоречия, на които децата трябва да стават свидели и ние сме отговорни за това да им отворим очите за тях.

П7: Каква е причината да участвате в събитие каквото е Digital KidZ?

Симеон Колев: Бях поканен от организаторите и вярвам, че това е събитие, което наистина може да помогне да се промени средата, в която да растат нашите деца. Към подобни събития аз съм отворен за участия.

П7: Какво ще посъветваш съвременните родители? Как да прекарват времето с децата си?

Симеон Колев: Да отделят време и да са максимално навън. Светът не е в нито един широкоекранен носител на информация и понеже така или иначе в един момент децата стават част от този дигитален свят, те рано или късно ще се сблъскат с това и ще работят много с такива устройства, затова е добре моментът на тази среща да бъде колкото се може по-отдалечен от тяхното детство.

Снимки: Фейсбук

Материала подготвиха:
Диана Стойчева
Нели Терзиева