3х7 въпроса и точно толкова отговора от Снежната Кралица

Сани Жекова е:
Родена … в един прекрасен есенен ден преди 28 години.
Учила … във френска гимназия, НСА и НБУ.
В момента … прави магистратура по маркетинг-мениджмънт, състезателка в националния отбор по сноуборд, предстои й световен състезателен тур.
Обича най-много да … да пътува, да е заобиколена от изкуство, красота, вдъхновяващи четива и любими хора, да практикува любимите си спортове.
Обожава да похапва … ръчно правени шоколадови бонбони.
До една година има идея … да започне нещо ново.
И сменя сноуборда си през лятото … със сърф

П7: Алекс, ти си най-голямото име в сноуборда у нас. Как се случи така, че избра точно този зимен спорт и защо?

Александра Жекова (Сани): Покрай родителите ми прекарвах голяма част от почивните дни през зимата в планината, на ски, а след това и на сноуборд. Предполагам, те са имали най-голямо влияние върху моята физическа култура и избор на спорт, тъй като винаги са подкрепяли това което ми се отдава и ми харесва. Те казват,че избора на този спорт измежду много други, до които съм имала възможност да се докосна е мой личен. От малка обичах да бъда в планината. Красотата и винаги ме е вдъхновявала, а уикендите прекарани в забавни снежни случки с други деца бяха просто незаменими. В онези времена в България имаше много силен вътрешен шампионат по сноуборд – имахме по около десетина състезания на сезон, имаше много клубове и голям брой сноубордисти, които искаха да се представят на тази сцена. Изявих желание да се състезавам в една доста конкурентна среда, когато бях едва девет годишна , а тръпката която изпитах ми хареса и промени живота ми завинаги. Като дете, а и до ден днешен обожавах скоростта и карвинга, а в последствие и времето във въздуха (при скоковете). Като дете разглеждах състезанието като игра, като малко предизвикателство и възможност да прекарвам уикендите си по-интересно и забавно с други деца и приятели. Любовта към спорта и спортното съревнование ни обединяваше, носеше ни положителни емоции и беше чудесна възможност да изразходим малко от неизчерпателната си енергия. Уикенд на сняг беше едно добро възнаграждение и разнообразие след цяла седмица уроци в училище. Спомените от снежните лагери, са едни от май-милите ми и до ден днешен.

В последствие, когато пораснах и станах професионалист нещата малко се измениха. Разликата сега е, че освен за удоволствие тренирам и усъвършенствам спортната си форма в името на успеха за България. Вече ми е по-трудно да се абстрахирам и да разглеждам състезанието просто като игра, защото имам големи отговорности и очаквания върху плещите си, което носи със себе си напрежение и психическо натоварване. Конкуренцията е голяма, предизвикателствата са много сериозни, но все пак удоволствието, любовта и моята отдаденост към сноуборда вече са в много по-големи количества и всичко, което правя в името на спорта има много по-голям смисъл.

П7: Караш ли ски?

АЖ: Да. Понякога карам ски за разнообразие.

П7: Откъде се роди страст точно към сноуборда?

АЖ: Мисля, че опитах сноуборда в една малко по-съзнателна възраст от ските и това е изиграло своята роля в избора ми.

П7: На колко години беше когато пробва за първи път?

АЖ: Ски-на 3,сноуборд на 8.

П7: Някой помогна ли ти в избора?

АЖ: По-скоро го направих сама.

П7: Какви спортове още практикуваш?

АЖ: Уиндсърф, сърф, скейтборд, уейкборд, колоездене- шосейно и спускане от миналото лято, мото крос, обичам да карам зимни кънки, играя бадмингтон и скуош, тичам, яздя, тези са основните, които практикувам често.

П7: Кой от тях, разбира се, след сноуборда, ти е най-любим?

АЖ: Всички водни спортове, но май най-много – уиндсърф.

П7: Кой е фаворитът ти сред летните спортове?

АЖ: Уиндсърф, колоездене и мото крос.

П7: Дразни ли те фактът, че напоследък сноуборда сякаш се превърна в мода и доби прекалена популярност?

АЖ: Разбира се, че не. Това би могло да донесе само позитиви за спорта изобщо. Единственото неприятно е, че вече в курортите трудно се намират неутъпкани местенца, когато падне нов сняг, но и за това има решение- снегоходки.

П7: Скиори и сноубордисти все по-ожесточено спорят кои са по-яки на пистата. Кои са по-яки, Сани?

АЖ: Да се подклаждат подобни спорове за мен е глупаво. Много по-приятно е да се обединим, да се подкрепяме, да се развиваме заедно, да не робуваме на модата и опаковката и да се любуваме на това, което природата ни дава.

П7: Какво мислиш за freeride? Ти практикуваш ли го, ама честно ни отговори?

АЖ: За мен най-приятният момент извън състезание е моментът когато изкача някой връх и се спусна по девствен терен. Винаги когато разполагам с подходящи условия го правя. Разбира се, всеки практикуващ freeride, трябва да носи отговорност за себе си, да бъде безопасен за другите и да спазва законите в планината.

П7: Адреналинът, няма какво да се лъжем, е в огромни дози, а младите хора обичат това.

АЖ: Да, така е.

П7: Какво ти даде спортът, изобщо какво дават спортните занимания на едно дете, на един тийнейджър?

АЖ: Спортът изгради у мен дисциплина, постоянство, целенасоченост, отговорност, адаптивност, устойчивост, научи ме да анализирам, да бъда прецизна, да планирам, да се концентрирам, направи ме по силна, по издръжлива, по-мъдра, научи ме да работя в екип, научи ме да комуникирам, отвори ми врата към света и много други възможности, научи ме да бъда благодарна и да оценявам, научи ме да вярвам…даде ми душевно богатство, материално спокойствие, даде ми уважението и подкрепата на много хора..даде смисъл на живота ми…

Продължава на следваща страница…