Родена в семейство на благочестиви християни от Мала Азия била единствено дете, което наследява голямо богатство. Отдадена на християнските добродетели обаче за нея земните блага нямали значение. Параскева живеела скромно и смирено и раздала богатството си на бедните, гладните и голите.
Това предизвикало злоба и ненавист у съгражданите й езичници. И когато през 303 г. започнали гоненията срещу християните, заловили Параскева и я изпратили на съд, за да отговаря за делата си. Но съдията бил запленен от красотата на девицата. Опитал се с благи думи да я склони да се отрече от вярата си. Поискал я за своя съпруга. Боголюбивото момиче било готово на всякакви страдания, но не и да престъпи Божиите закони. Разгневеният съдия заповядал да бият жестоко непокорната християнка. А Бог лекувал раните на мъченицата и й давал необикновена сила.
Един ден неочаквано за всички Параскева пожелала да отиде в езическото капище. Съдията се надявал да се покае. Но вместо това, тя с поглед и молитва съборила идолите и те се разпилели.
Обезумял от безсилие, съдията заповядал да изгорят Параскева на клада. А когато видял как огънят гали полумъртвото й тяло, наредил да я посекат. Така завършила земния си път Св.Великомъченица Параскева.
