15 неща, които може би не знаете за самотните майки

Сигурно сте забелязали, че когато хората заговорят за самотните майки, те обикновено използват клишета, тонът е съжалителен, понякога обвинителен, а разговорите често са в негативни оттенъци.

Самотната майка обаче не е някакво чудо, още по-малко е социално зло, от което всички да се пазят или странят. Напротив, в повечето случаи жената, избрала да отглежда детето си сама, е достойна за възхищение, тъй като нейният избор е с една идея по-труден от този на жените, отглеждащи своите наследници в двойка.

Често самотните майки не получават подкрепа от своите най-близки роднини, което прави изборът им да дадат живот на дете още по-труден, но това не означава, че те се справят по-зле от всички останали майки, макар общественото мнение обикновено да ги заклеймява с абсурдни и напълно необосновани определения.

Едно е сигурно, независимо от обстоятелствата, които са съпътствали избора на една жена да тръгне по пътя на самотното майчинство, не могат да са причина тя да бъде причислена към по-нисша обществена прослойка.

Какво може би не знаем за самотните майки, което би ни помогнало да ги приемам по-лесно и без традиционните съмнения? В следващите редове може би е скрит отговорът на този въпрос.

1. Самотната майка се страхува от липса на опора

Подобно на всички родители, самотните майки също работят усилено, за да осигурят безопасността и благополучието на децата си. На първо място те се стремят да им осигурят дом и щастлив живот. За разлика от обвързаните родители, самотни майки имат трудната задача да поемате тази тежест сами. Те нямат с кого да споделят отговорността и обикновено живеят с тежката вина, че са единствените отговорни за детето си или ако нещо се обърка. Това е изключително стресиращо и са нужни огромни усилия, за да може една жена да приеме нещата, които не може да промени в своя живот и този на своето дете и същевременно да се концентрира върху нещата, които са в нейните възможности, като използва собствените си знания, умения и енергия разумно и целенасочено.

2. Самотната майка не обича да жонглира

За самотната майка е изключително изтощително да балансира между всичките задължения, които има в ежедневието си. Отглеждането на дете от един човек, ходенето на работа, домакинските задължения, родителските срещи, преследването на графици и срокове, определено изискват свръхчовешки възможности. Това ежедневие е сигурния път към стрес и нервно изтощение. Самотният родител трябва да организира така времето и задачите си, че неговият имидж да не пострада нито пред колегите, нито пред другарчетата на детето, нито пред собствените роднини, приятели и познати. Затова би подпомогнало умението да отсее важното от маловажното и да не се терзае, че дадена задача е останала неизпълнена. Излишното чувство за вина само вреди. Способността да определи правилно своите приоритети би й спестила много негативни емоции и излишно надбягване с времето. Това е мъдрост, която всяка жена трупа с годините, но самотните майки се срещат с нея по-рано от обикновено.

3. Самотната майка изпитва постоянно чувство за вина

За всичко. За това, че няма време да се види с роднините си, с приятелките си и затова, че с нетърпение чака часовникът да закове края на работното време, за да се понесе към детската градина. Повечето самотни майки са наясно, че околните осъзнават нейното положение и я разбират, но това с нищо не намалява усещането за вина. Самотната майка е свикнала да върши всичко сама, затова ако случайно нещата излязат извън предварителния план се чувства още по-виновна. Разбира се, независимо от провалите си, тя ще продължи напред и няма да се откаже да е перфектния родител във всеки един момент.

4. Самотните майки често са склонни да обсебват децата си

Самотната майка със радост споделя малките победи и поражения от живота на детето си с приятели и познати, но рядко очаква пълно разбиране. Като самотен родител, тя знае, че е единствената, която е отговорна за детето си и затова е от особена важност да го научи на един от най-важните уроци – да разчита и да се доверява на нея. Тези отношения не трябва да прерастват в обсебеност, защото децата порастват и един ден тръгват по своя път сами, а всяка майка – самотна или не, трябва да е готова да приеме този факт без излишен драматизъм.

5. Самотната майка би се радвала на всяка помощ

Самотната майка знае и може много неща, тя се чувства уверена и компетентна. Обществената нагласа обаче е, че самотните майки са неспособни да се грижат сами за себе си и за децата си, което е напълно погрешно. Дори точно обратното, колкото повече съмнение среща в околните, толкова по-голяма е амбицията да се справи с всяка ситуация сама и толкова по-минимална е вероятността да потърси помощ и подкрепа, дори когато се налага. Това има и своите преимущества, защото така самотната майка свиква да взема самостоятелни и отговорни решения. Всяко предложение за помощ е добро дошло за самотната майка и ако имате желание да й помогнете, правете го приятелски, а не като спасителна мисия.

6. Самотната майка носи клеймото си осъзнато

За съжаление, тя е повече от наясно как общество я приема и определя, също така е наясно как гледа света около нея на детето й. Все пак, хубавото е, че това не й пречи да бъде прекрасен родител, който е повече от способен да отгледа щастливо и интелигентно дете. В действителност, самотната майка полага двойно повече усилия, за да се пребори със стереотипите в обществото и отказва да бъде притисната от тях.

Статията продължава на следващата страница.