10 ценни съвета за детското дентално здраве

В Интернет вероятно може да се намерят много статии на тема “Как да подготвим детето си за стоматологично лечение”, но това, което ще напиша тук, е базирано на моя опит и наблюдение по въпроса.
Не малка част от пациентите, които лекувам, са деца, част от тях пратени от колеги или доведени от родителите си, защото техните зъболекари отказват да ги лекуват, докато са малки.
Децата са изключително трудни за лечение, защото са много емоционални, впечатлителни и нетърпеливи.

Много е важно родителите да осъзнаят каква огромна роля имат, за да се проведе спокойно и правилно стоматологичното лечение. Радостта и облекчението, които чувстваме, когато дете, едвам пристъпило от страх, след успешен финал пита: “Кога да дойда пак?” трудно могат да се опишат. Тогава въздъхваме и ние зъболекарите, защото детето е спечелено и грижата за стоматологичното му здраве няма да е мъка.
Ето някои съвети, които могат да помогнат в тази посока:

1. Водете детето на зъболекар, не когато вие или то усети проблем

Проблемът е бил наличен половин или една година по-рано. Добре е детето да познава бъдещия си зъболекар, преди да има реална нужда от него.
Ако детето е с болка, ще е по-трудно да се изгради мост на доверие с него. Всички искаме лечението да мине без насилие, без болка и без страх. Ако самите вие не сте водени като деца редовно на зъболекар, не повтаряйте същата грешка с вашите деца. Вие сте отговорни най-вече децата да имат добри навици и здравна култура. Профилактиката е един от тези навици.

2. Не водете детето към зъболекаря, повтаряйки многократно: “Няма нищо страшно!” или “Спокойно, няма да боли!”

Няма добър ефект, нито ако го кажете един, нито 100 пъти. Детето не чува тези думи, когато го водите на кино, нали?
Ако водите детето си за първи път на зъболекар, разбира се, че е препоръчително да няма реален проблем. Но все пак опитайте се да го подготвите за реални неща според възрастта му. Например, какви лекари има, лекари за очи, за гърло, за стомах и т.н. и зъболекарят е лекарят, който лекува зъбите. Можете да обясните на детето, че човешкото тяло е сложно и, когато трябва да се лекува, човек се обръща към определен тип лекар.
При стоматолога има малки огледалца, голяма лампа, с която се свети в устата и т.н. Бъдете сигурни, че на детето ще му стане интересно и ще ги търси, когато влезе в кабинета. Това би имало много по-силен положителен ефект, отколкото “Няма страшно”.

3. Не прехвърляйте собствените си страхове върху децата

Случвало се е детето да стане от стола след успешно проведена интервенция в спокойна обстановка, при което родителят със смръщени в съчувствие вежди пита: “Болеше ли?”, а болката е много далеч от мислите на детето в този момент. Несъзнателно детето се повлиява и очаква болка. По този повод, случвало ми се е следното: Питам детето, докато му работя с машинките „Какво чувстваш, гъделичка ли те в зъбчето?”. Детето мига и се чуди как да отговори. В този момент услужлива мама се опитва да помогне и “превежда”: Боли ли те? След еднозначния ми поглед, родителят сам се сеща, че има да говори по телефона, извън кабинета. Понякога е по-добре само да се доверите на екипа и да замълчите. Работата с деца е трудна, няма излишни действия или думи от страна на лекуващите. Ненамесата на родителя е повече от желателна.

4. Не заплашвайте

Чувала съм заплахи от родител към дете от типа на: “Ще те заведа на лекар, да те убоде с голямата инжекция!”. Не бих искала да коментирам, само се надявам да не го чувам никога повече.

5. Ако очаквам лечението да е болезнено, бих препоръчала да се работи под местна упойка.

Някои родители се съгласяват да бъде приложена местна упойка, но от други чувам следните думи: “Стига си се лигавил, на мен как са ми правили зъбите без упойка! Ще изтърпиш!”
Тогава обикновено отговарям, че и нашите прабаби са вадили вода от кладенеца, но ние не го правим.

6. Водете детето на зъболекар в тази част от деня, когато би могло да се работи по-лесно.

Случвало ми се е да работя с деца, след като са имали изтощителни тренировки и идвайки на зъболекар са изморени, нетърпеливи и трудно държат очите си отворени.

7. Не позволявайте на детето да се работи с насилие

Картината на малко телце с притиснати ръце, крака, някой да му държи главата и то да врещи от ужас, напомня на Светата инквизиция. Едва ли в подобна ситуация ползите са повече от негативите. Това насилие и психична травма ще се помнят цял живот. Ако не се получи при един зъболекар, пробвайте при друг. Има и възможност за работа под обща упойка.

8. Присъствието на братче или сестриче не винаги е добра идея

Ако детето е придружено от братче или сестриче, много добре трябва да се прецени от родителя и зъболекаря дали другото дете да присъства по време на лечението. Всеки човек е уникален с неговите възприятия и страхове.

9.Награждавайте и поощрявайте детето с разумни средства

Все пак стоматологичното лечение е нормален процес. Не допускайте след всеки етап детето да очаква големи играчки. Вашата радост и облекчение от това, че детето позволява стоматологично лечение е добра основа за малкия манипулатор да се обзаведе с нови играчки.

10. Обърнете внимание на храненето

И накрая, но не по важност, обърнете внимание на хранителните навици на детето и на семейството въобще. Има много информация за вредностите от газирани напитки, от богати на въглехидрати храни и т.н. Никога преди вредните храни и напитки не са били толкова масово предлагани и с лесен достъп.
Обърнете внимание какво пият и ядат децата в междучасията, ако се случи да минавате до училища. Винаги можете да се обърнете за съвет към зъболекаря по отношение на правилно хранене и хигиенни навици, за да са по-малко негативните последствия в устата.

Автор: Д-р Атанаска Рашева, стоматолог

За контакт:
тел.: 0889598997; 0877986393
адрес: гр. София, ул. Лайош Кошут 24
e-mail: a.rasheva@gmail.com

Прочетете още:

Съвети за здрави детски зъби при деца над 6 г.

Здрава усмивка през цялата бременност: мисията възможна!

Силантите и здравите детски зъбки