10 начина да подготвим детето си за съвременния опасен свят

Как да научим детето си да се движи свободно, безопасно и уверено в света? Да бъде подготвено да се справя с различни хора и ситуации, които ще среща ежедневно по пътя си.

Тук ви предлагаме 10 родителски съвета, които могат да ви помогнат да направите това пътуване по-ефективно, спокойно и сигурно.

Да бъдем учители и пазители на детето си

Въпросите и проблемите, с които се очаква да се справят децата ни днес, са сложни и често опасни. Насилие, тормоз, Интернет-хищници са само част от често срещаните явления в техния, а и в нашия свят. За да защитим сина си или дъщеря си, както емоционално, така и физически, трябва да научим повече за тези проблеми и да ги обсъждаме често с тях.

Да учим децата за техните собствени права

Още от момента, в който детето ни започне да разбира какво му говорим, ние трябва да му втълпим, че никой няма право да го заплашва или да го кара да се чувства незащитено. Това право не подлежи на преговори и е гарантирано от Конвенцията за правата на детето наОрганизацията на обединените нации, както и от законите на нашата държава.

Децата ни трябва да бъдат подготвени, не наплашени

Много е лесно да сме притеснени, дори уплашени за сигурността на децата си. Но има изследвания, които показват, че ако посланията и уроците, които им даваме са заредени с нашите страхове, те няма да си спомнят това, което им казваме, а само факта, че сме били уплашени. Когато обсъждаме деликатни въпроси, е добре да използваме по-скоро умерен и не емоционален тон. Фокусът трябва да пада върху това, на което искаме да го научим, а не върху това, защо този проблем ни разстройва. Можем да споделяме страховете си с други възрастни, но не и с децата си.

Детето ни трябва да може да казва „Не”

Вие казвали ли сте „не” на родителите си? А вашето дете казва ли „не” на вас? Без значение дали сме израснали с правото да противоречим на родителите си или да изказваме несъгласието си, ние трябва да научим детето си, че има правото да каже „не” на всеки, който се държи неподходящо, независимо от възрастта, позицията или властта, която има. Това е първата стъпка, която ще превърне децата в сигурни и силни личности, които могат да реагират адекватно, когато бъдат застрашени по някакъв начин.

Да научим детето да разпознава, да вярва и да действа според инстинктите си

Важно е да помогнем на детето си да се научи да реагира бързо, ако усети, че нещо не е наред. Това може да бъде просто вътрешният му глас, който му прошепва „О-о-о, това не е правилно” или пък усеща присвиване в стомаха. Независимо от начина, по който звучи вътрешната му аларма, то трябва да я послуша навреме, преди ситуацията да ескалира.

Да говорим за здравословните граници в отношенията и връзките ни

В момента, в който детето ни започне да осъзнава и опознава своето тяло, да вижда разликите между момиченца и момченца, трябва да ги научим какво означава „почтително разстояние” и как изглежда то. Те също трябва могат да разпознават кога някой нарушава това разстояние, като пренебрегва нормалните граници, които всеки поставя около себе си и какво да направят. Уважението, с което ние се отнасяме към личното пространство на децата си, и физическо, и емоционално, ще зададе тон как и до къде ще позволяват и на другите да се отнасят с тях.

Подготовка, упражнения, наблюдение и похвала

Може да използваме тези стъпки, за да научим детето на умения като безопасно пресичане на улицата, возене в градския транспорт, придвижване до училище, отиване до близкия магазина. Това са практически всички ежедневни ситуации, които поставят безопасността му под въпрос. Идеята е да наблюдаваме тези стъпки, за да бъдем сигурни, че детето ни е готово да поеме само тази нова за него задача или отговорност.

Да наблюдаваме детето си

Това в никакъв случай не означава да следим детето си или да бъдем параноични. Тук става дума за това да бъдем добри наблюдатели, ръководители, а понякога и детективи. Да слушаме и гледаме детето си. Да бъдем любопитни, ангажирани и да задаваме въпроси. Да забелязваме всяка промяна в поведението или настроенията на детето. Такова трябва да бъде нашето поведение, ако искаме да уловим проблема в зародиш, вместо да се справяме с кризата, когато вече се е разразила.

Да развиваме самочувствието и качествата на детето

Трябва да бъдем добри стратези и ентусиазирано да насърчаваме всяко поведение, което смятаме, че трябва детето ни да има. Да хвалим правилните постъпки, преценки и взети решения. Когато нашето малко или вече поотраснало дете види, че ние сме доволни и щастливи, когато го виждаме че расте надеждно и отговорно, то ще се опита още по-усърдно да доказва постоянно това си държание.

Да му казваме, че го обичаме – постоянно!

Ние винаги изразяваме и показваме любовта си към детето, когато сме доволни и когато се гордеем с него. Това е ясно. Но трябва да я показваме постоянно, без причина, когато всичко не наред или когато пък, когато детето е сбъркало. Децата, които са обичани безусловно, без значение от постъпките им, се чувстват по-полезни и са по-малко уязвими от лошото отношение на другите.