(Откъс от едно ученическо съчинение)
- .. Бабата – това е жена, която няма свои деца. Тя обича момиченца и момченца, които са деца на други хора. Дядото – това е баба, но мъж. Той понякога излиза с малки момченца на разходка и си разговаря с тях за риболов и разни други неща.
Бабите нищо не трябва да правят, а само да ходят на гости. Те са стари, затова не трябва да тичат или да скачат, но могат да ни заведат в парка и трябва да имат много парички, за да се пускаме на въртележката отново и отново.
Когато се разхождат с нас, те се спират непрекъснато, за да разглеждат най-различни неща, красиви листа или гъсеници. Те никога не казват: „Върви по-бързо“, носят очила и могат да си махат зъбите.
Те са умни. Отговорят на въпроси като: „Защо кучетата гонят котките?“; „Къде е главата на червея?“.
Когато ни четат приказки, те не пропускат нищо и никога не казват, че тази книжка вече сме я чели.
Всеки трябва да се постарае да има своя баба, защото бабите са единствените възрастни, които имат свободно време за децата.
